Как да отглеждаме щастливи деца? Прегръдките, похвалите и подкрепата имат значение

Начинът, по който родителите се отнасят към тригодишните си деца, е свързан с това как мозъкът им реагира на радостта и успеха чак до навършването на 18 години, показва изследване на Университета „Нотр Дам“.

Учиш детето си да говори, да чете, да се облича, да пресича улицата. Учиш го да бъде възпитано, отговорно и успешно. Но можеш ли да го научиш да изпитва радост?

Оказва се, че начинът, по който се отнасяме към децата в най-ранните им години, може да има дълготрайна връзка със способността им да се радват на живота.

Това показва изследване на психолози от Университета „Нотр Дам“ в САЩ, публикувано в научното списание Communications Psychology.

Учените проследяват 465 деца и техните родители в продължение на 15 години. Наблюденията започват, когато децата са едва тригодишни, и продължават до навършването на 18 години.

Как мозъкът се учи да се радва

В началото изследователите наблюдават как родителите общуват с малките си деца.

Те отчитат проявите на топлота, насърчаване, подкрепа и одобрение, но и противоположното поведение — грубост, прекомерен контрол и натрапчивост.

След това, когато децата навършват 9, 12, 15 и 18 години, учените изследват мозъчните им реакции при получаване на награда.

За целта използват електроенцефалография (ЕЕГ), която регистрира електрическата активност на мозъка. Участниците играят игра, при която могат да спечелят или загубят пари, а изследователите измерват как мозъкът им реагира на успеха.

Резултатите показват, че децата, чиито родители са проявявали повече топлота и подкрепа, имат по-силна мозъчна реакция към наградата през юношеството.

При децата, израснали с по-сурово и натрапчиво родителско поведение, тази реакция е по-слаба.

Защо това е важно за психичното здраве

Способността да изпитваме удоволствие от положителни преживявания е важна част от психичното благополучие.

Намалената чувствителност към награди е свързана с повишен риск от депресивни симптоми. При депресия някои хора губят интерес дори към дейности, които преди са им носили удоволствие — състояние, известно като анхедония.

Според ръководителя на изследването, психолога Кейлин Хил, ранните отношения между родители и деца може да са един от факторите, които влияят върху развитието на мозъчните механизми за преживяване на радост.

Изследването не доказва, че определен стил на възпитание непременно причинява депресия или предпазва от нея. Върху психичното здраве влияят наследствеността, житейските събития, социалната среда и множество други обстоятелства.

Но резултатите дават основание учените да проучат дали подкрепата за родителите още в ранното детство може да бъде част от профилактиката на психичните разстройства.

Радостта започва от всекидневните отношения

Най-интересното в проучването е, че учените не изследват скъпи подаръци, специални образователни програми или необичайни родителски техники.

Те наблюдават обикновеното общуване между възрастния и детето.

Дали родителят насърчава детето, когато то опитва нещо ново? Дали забелязва усилията му? Дали реагира с подкрепа, когато то се затрудни?

Тези привидно дребни моменти се оказват свързани с начина, по който мозъкът реагира на положителните преживявания години по-късно.

И може би това е най-интересният въпрос, който изследването поставя пред родителите: колко внимание отделяме на постиженията на децата си и колко — на способността им да се радват на самия живот?