''Всичко е от нерви'': Защо жените с автоимунни заболявания по-често получават погрешни диагнози

Изследване на британски учени сред над 6600 пациенти с автоимунни заболявания разкрива сериозни различия в отношението към жените и мъжете. При жените поставянето на правилната диагноза често се забавя с години.

Умора, болки в ставите, световъртеж, сърцебиене, необясними възпаления. Жената отива на лекар, но вместо изследвания и диагноза чува, че вероятно е тревожна, преуморена или прекалено чувствителна към симптомите си.

Оказва се, че това преживяване съвсем не е изключение.

Ново британско изследване, проведено от учени от университетите в Кеймбридж и Източна Англия, установява, че жените с автоимунни заболявания значително по-често от мъжете съобщават, че физическите им оплаквания първоначално са били обяснявани с психологически проблеми.

Резултатите, представени от The Guardian на 13 октомври, се основават на данни от повече от 6600 пациенти.

Според проучването 43% от жените са били информирани в някакъв момент, че симптомите им вероятно имат психиатрична или психологическа причина. При мъжете този дял е 33%.

Още по-съществена е разликата при съобщените погрешни психосоматични диагнози: 34% от жените срещу 22% от мъжете.

Когато болестта остава невидима

Автоимунните заболявания възникват, когато имунната система погрешно атакува собствените тъкани на организма. Сред тях са системният лупус, ревматоидният артрит, тиреоидитът на Хашимото и Базедовата болест.

Много от тези заболявания могат да започнат с неспецифични симптоми, които трудно се разпознават при първия преглед. Умората, болката, нарушенията на съня или проблемите с концентрацията могат да имат различни причини, включително психологически. Именно затова е важно лекарите да не изключват прибързано възможността за физическо заболяване.

Изследователите установяват и друга тревожна разлика. Жените по-често съобщават, че са чакали между една и две години за правилна диагноза, докато при мъжете диагнозата по-често е била поставяна в рамките на три месеца.

Това забавяне може да означава продължителни болки, несигурност и отлагане на подходящото лечение.

Предразсъдъците в лекарския кабинет

Учените поставят въпроса дали част от различията не се дължат на стереотипи, според които жените са по-емоционални, по-тревожни или по-склонни да преувеличават физическите си страдания.

Подобни нагласи могат да повлияят на начина, по който лекарят интерпретира оплакванията, особено когато заболяването няма очевидни външни прояви.

Проучването обаче има и ограничения. То се основава на разказите на пациентите за преживяното, а не на независим преглед на всяка медицинска документация. Затова резултатите не доказват, че всички посочени диагнози са били медицински неправилни.

Те все пак очертават сериозен проблем: значителна част от пациентките се чувстват недостатъчно чути и смятат, че физическите им симптоми са били подценени.

Изводът на изследователите е, че лекарите трябва да подхождат внимателно към необяснените симптоми и да избягват преждевременното им приписване на психологически причини.

Защото понякога зад думите „всичко е от нерви“ стои заболяване, което все още никой не е разпознал.

*В статията са използвани материали от чуждестранния печат.