Покрай драмите с Изборния кодекс, парламентът мимоходом и без особени дебати, прие едно от най-важните нововъведения в мандата си.

С промени в Закона за нормативните актове се въвежда задължението всеки закон влзал в НС и всеки подзаконов нормативен акт на Министерския съвет да минават през оценка за въздействие на законодателството.

Това означава, че занапред никой закон не би трябвало да бъде гласуван, без ясна обосновка до какво ще доведе. В срок от максимум 5 години след приемането му пък се прави оценка дали законът е постигнал целите, заради които е бил гласуван.

В момента единствената оценка на законите се прави по критерия какъв ефект биха имали върху бюджета. Възможността за цялостна оценка беше предвидена и досега, но не беше задължителна и малко вносители се бяха възползвали от нея.

Друга съществена промяна е това, че по всички нови предложения за нормативни актове следва да се провеждат задължителни обществени консултации.

Всички оценки на въздействието на нормативните актове ще бъдат публични и ще бъдат качвани в интернет в специален портал.

20 април 2016 година е не по-малко историческа дата от 20 април 1876 г., когато избухва Априлското въстание, коментира Тони Димов от Центъра за оценка на въздействието на законодателството, работил по материята повече от 5 г.

След повече от 25 години демокрация и след повече от 9 години членство в Европейския съюз, най-накрая у нас беше създадена възможност за предварителен експертен анализ на ползите, загубите и ефектите от въвеждането на нови мерки по регулиране чрез закони и подзаконови нормативни актове, което е изцяло нова ера в българския законодателен процеси и изобщо във вземането на властнически решения, каза Димов.

Още по темата

03/08/2012

България

Оценка на въздействието на законодателството или защо приемаме закони, които не работят