Освен паметта на мъчениците Филит и Лидия, православната църква почита днес паметта и на мъчениците Лука Одрински и  Никон с неговите двеста ученици.   Св. мъченици Филит и Лидия   Светите мъченици живели по времето на император Адриян (117-138).  Филит бил царски съветник. Неговата съпруга Лидия и синовете им Македон и Теопрепий били християни. Те били заловени и изправени пред Адриян. По време на разпита императорът не могъл да ги подчини на волята си, затова ги изпратил в Илирия на съд при военачалника Амфилохий, който заповядал да ги окачат на едно дърво и да стържат телата им с ножове. След като мъчението не ги сломило, той наредил да нагорещят един меден котел, пълен с масло и сяра, и да поставят в него християните. Но щом ги потопили, котелът веднага изстинал. Поразен от това чудо, Амфилохий повярвал в Христос. Щом научил това, Адриян пристигнал от Рим и заповядал да нагряват котела с масло в продължение на седем дни, след което да хвърлят в него мъчениците. Те отново останали цели и невредими. Посрамен, император си тръгнал, а светите мъченици започнали да се молят и да благодарят на Бога, след което починали.   Св. свещеномъченик Никон и неговите двеста ученици   През III век в Неапол живял един доблестен войн на име Никон. Майка му била християнка и непрекъснато се опитвала да възпита и него с любов към Христос. По време на битка, в която участвал, Никон бил обкръжен от неприятели. Тогава той си спомнил думите на майка си, помолил се на Бог за сили. След това смело се хвърлил срещу враговете си, а те побегнали уплашено. Като се върнал от война, Никон разказал на майка си за случилото се с него. Майката много се зарадвала и започнала да обяснява на Никон Христовия закон. Никон се качил се на кораб, който трябвало да отплува на Изток. Дълго роднините и другарите му по служба го търсели, но безуспешно, понеже майка му не знаела за къде е заминал. Никон слязъл на остров Хиос и прекарал осем дни сам на една планина в постоянна молитва, като молел да му посочи ръководител в пътя на спасението. През осмата нощ младежът видял в съня си ангел, който му връчил жезъл с кръст и му казал да отиде до планина, наричана Ганос. В една от пещерите Никон открил преследвания Кизическият епископ Теодосий и неговите ученици. Теодосий го приел с радост и любов,  научил го на Божия закон и го кръстил. Никон започнал да живее с иноците. Така минали три години. Теодосий получил насън известие за близката си смърт и поверил учениците си на Никон, ръкоположил го за епископ и му казал да замине в Сицилия. Младият мъж тръгнал за Сицилия, но решил да мине през Неапол, за да види майка си. Скоро предишните другари и приятели на Никон узнали, че той е в в родния си град и го посетили. Той им разказал за живота си през последните години и за Христос. Мнозина от тях повярвали и девет войници решили да последват примера му като напълно се посветят на Господа. Те заминали с него за Сицилия. Там всички се поселили в пустинно място. За тях узнал управителят на страната, Квинтиан и ги повикал. Започнал да ги увещава да се отрекат от Христос, но те отказали. Тогава управителят заповядал да бъдат посечени с меч, а Никон бил подложен на какви ли не ужасни мъчения. Накрая отсекли главата му с меч. Телата на всички мъченици били погребани от Месинския епископ.   Св. преподобни мъченик Лука Одрински   Преподобномъченик Лука се родил в Одрин. Родителите му Атанас и Доминица били българи.След смъртта на баща сиЛука попаднал в Стара Загора при един богат търговец. Веднъж търговецът се отправил в Русия, като взел със себе си и 13-годишното момче. На връщане спрели в Цариград. Там Лука се скарал с едно турче и почнал да го бие.Хванали го и искали да го убият, но един турчин веднага го взел при себе си и го заставил да се отрече от Христа и да приеме мохамеданството. След като Лука отказал и се опитал да се освободи, но злият турчин му вързал ръцете и насила го обрязал. След известно време момчето успяло да избяга и с помощта на руския посланик заминал за Смирна и Тир. Там Лука заболял тежко и от страх пред смъртта повикал при себе си един християнски духовник. Като изслушал изповедта му, духовникът го посъветвал да се уедини на Атон и там да се покае. След като оздравял, той изпълнил съвета на духовника. Дълго се лутал между различните манастири и решил, че това е наказание от Бога. Така дошъл до мисълта за мъченичество. Причастил се със светите тайни Христови, облякъл се като турчин и се отправил при кадията. Той разказал иносказателно как насила са го потурчили, открито се отказал от мохамеданството и изповядал християнската вяра. Турците го били жестоко и го хвърлили в затвора и накрая го обесили. По това време Лука бил на 16-годишна възраст.   Източник: http://www.pravoslavieto.com