Шимпанзето

Шимпанзето Петкан се разхождаше от едната сте-на на клетката до другата. Беше петнайсетгодишен мъжкар, прекарал живота си в самота. Черната му козина блестеше като разтопен асфалт. Отвреме-навреме на лицето му се появяваше мъчително изражение, очите му започваха странно да блестят, а огромните му жълти зъби се покриваха със слюнка.

В този миг някой отключи катинара на външната врата на павилиона. Беше Тони, гледачът на Петкан, младо момче с пясъчни бермуди и вързана на опашка коса. Заедно с него имаше едно момиче. Както винаги, Тони влезе в тунела до клетката и подаде на Петкан един банан, а после започна да го гали по оплешивяващото теме. За разлика от друг път шимпанзето не изяде банана веднага, а остана втренчено в нежното същество отвъд защитното стъкло.

– Мадлен – каза Тони на момичето. – Ела насам. Няма да ти направи нищо.

– Страх ме е – каза Мадлен. – Виж как ме гледа.

Тя току-що беше излязла за пореден път от психи-атрията и нейният приятел Тони я беше довел тук, в зоопарка, за да я разведри.

Шимпанзето наистина не отместваше погледа си от нея и не трепваше.

– Той е добър – каза Тони.

– Божичко, колко прилича на човек – каза Мадлен. – Не му ли е тъжно, че е затворен и толкова сам?

– Не, защото не знае какво е свободата и любовта. Роден е в зоологическа градина и цял живот е бил все така.

Мадлен приближи до решетката. Страхливо докосна с един пръст косматата ръка на шимпанзето. То не реагира. Тогава тя провря цялата си ръка и погали гърба му. Козината по врата на шимпанзето настръхна.

– Милият – прошепна Мадлен.

Двамата тръгнаха да излизат, но шимпанзето из-веднъж започна да удря с ръце по пода и да се мята из клетката.

– Тони, излез за мъничко – реши ненадейно Мадлен. – Ще се опитам да го успокоя.

Тони беше свикнал с нейните приумици. Той й обеща скоро да се върне и излезе от павилиона. Мадлен погали шимпанзето по темето. Шимпанзето провря през решетките големите си черни ръце с розови длани и хвана Мадлен за шията.

Когато Тони се върна след десет минути, той ги завари впити в тази невъзможна прегръдка през решетката. Бързо извика други хора. Някой отключи вратата на клетката и мъжете нахлуха вътре. Шимпанзето обезумя, ухапа един-двама, а сетне с един скок се намери до Мадлен отвън. Застана над падналото й върху цимента тяло и диво загледа тежко дишащите мъже.

Наложи се да го застрелят.

Още по темата

18/10/2013 Нашите автори

Чисто сърце

11/09/2013 Нашите автори

Войнишка балада. (Към войнолюбците)

24/08/2013 Нашите автори

Краят на войната

18/08/2013 Нашите автори

Събуди ме, когато август свърши

Следете новините ни в GoogleNews