„Грабвайте тавата!“ - някой си изкряска
и джигери мазни фръкнаха завчаска...
Турците тръпнат друг път невидели
толкова да плюскат плондери дебели...

Да, няма да ви говоря за 1205 година, когато войниците на цар Калоян намачкали ламарините на Балдуин и бандата му в блатата край Одрин. Нито за подвизите на генерал Вазов през 1913. Става дума за съвремието ни. Този наш величествен в мизерията си и недостижим в тъпотата си 21 век. И не, не се деля от колектива. И аз участвах в битката. Даже предвождах цяла дружина в покоряването на Одрин.

Всяка събота Одрин е български. Малко ли е? Kupi perde е име на магазин в центъра на града. Е какво като е на латиница, Балдуин е бил латинец, а смисълът нали е ясен? Натоварихме се в автобуса още по тъмни зори, въоръжени до зъби с чанти, куфари и портфейли. Атакувахме. Заради струпването на българска войска по границите трите капепета са претоварени и отнема между 3 и 6 часа да се озовем на територията, която плаща данъци на Ердогановата хазна, не на Бойковата. Има ли значение къде отива ДДС-то, когато говоря за принципи? Да върна лентата още малко назад – за какво изобщо е този текст, след като думата „принципи“ вече е архаична, излязла от активния речник и опасна за употреба?

Одрин става изцяло български 4 пъти в месеца, около 48 пъти в годината, някъде към 13,15% от времето. Цар Калоян и генерал Вазов не са имали този военен успех. Техните стратегии и цели са били малко по-различни навярно? Някой знае ли какви? Никой? Добре, няма да ви тормозя, продължаваме към пазара, прави сте, в ерата на информационализма и постглобализацията е твърде излишно да ви пълня главите с някаква умряла националистично-патриотична информация. Вие трябва да пълните куфари и багажници, торби и чували, куфарчета с колелца за по-лесно дърпане. А главите и сърцата по възможност трябва да остават празни. Такава е играта, драги пътници, не се коркайте. Важни са видимите неща, истинските. Чанти, чорапи и шапки, красиви български думи. Закъде е човекът без чанта, чорапи и шапка? Какъв е той без тези артефакти? Едно нищо.

А „пазар“ е още по-българска дума. Ама турците са ни я взели и са променили значението ѝ, на техния език значи „неделя“. Не ми ли вярвате? Обаче и аз как хитрувам, ползвам „ама“ вместо „но“, а вие чак сега се усещате. Войните се водят на най-разнообразни фронтове. На езиковия фронт битките не са кървави като на териториалния, обаче са духовни. Но духовното измерение подобно на принципите вече не важи. Българите губим и в миналото, и днес абсолютно всички езикови битки, нямаме си институт, който да ни накара да казваме „сметач“ или „сметало“ вместо „компютър“. Чехите и французите си имат такъв и никой не ги обвинява в ксенофобия, както биха го сторили тук, ако проявим стремеж към самосъхранение.

А кухнята културен фронт ли е? Понеже там ситуацията е още по-неясна. Щото ние сега повече супа ядем, туй чорбата не е българско ястие. Някои от войниците ни по улиците на Одрин носят маски на суратя в три цвята – бяло, зелено и червено. Да им покажат на онези, че в събота са окупирани. Символичен жест, един вид. После войниците тъпчат и тъпчат омекотители, прахове за пране, юргани, чаршафи, аспирин, баклави, бюреци, кокореч и агнешки дюнери, щото е евтиния, брат. На една трета от цената в европейския ни съюз. Донатъпкват войниците. Чантите преливат. Автобусът подпухва. Дръж се, земьо. Одрин е превзет.

Не сме 1205. Латинците са плъзнали навсякъде с латинските си букви, а цар Калоян си лежи в гроба край църквата-пантеон във Велико Търново и се чуди как пък така нищо не се е променило за тези осем века. И 1913 не сме, та на гърбовете ни памукът е само от турски произход. Тя и думата „памук“ е такава. Кой е победител и кой е победен във всички тези сражения на всички тези фронтове дори не е въпрос от съществено значение. Всички ние сме просто жертви на нещо друго. На мизерията. Пийте боза, слушайте английска чалга и не се притеснявайте, нещата се случват извън полезрението ви.