Продължава от стр. 3

Разбира се, някои от тях са изненадани, защото преди това вероятно са се сблъсквали с хора от Източна Европа, всички от които си приличат по липсата на образование или по неразбирането на английски език. Но тя се опитва да покаже, че има разлика между различните българи.

„По някакъв начин се чувствам отговорна към България – в университета съм единствената българка и след като е така, ако съм единствената българка и ако не са срещали българи като мен, ще си направят някакви заключения. Разбира се, аз не променям изкуството си, работата си, за да не си помислят нещо, но определено го има този момент с отговорността.“
„А относно това дали българите се подкрепят – аз не съм срещала много българи, защото… нямам нуждата. Има групи във Фейсбук, но не съм влизала в тях. Не съм дошла в Англия, за да се срещам с българи. Плюс това те са… много носталгични, изключително патриотични… По-точно – псевдо патриотични. Те се събират в български кръчми, в български общности, ядат шопска салата и си говорят колко хубаво е в България, а в същото време си взимат английските паундове заплата, мразят английската си работа и… въобще тези хора доста ме отблъскват. Но моите сблъсъци с българи никога не са били лоши, сега като се замисля. Момичето, което живее до мен, е българка, от София е и ми е казвала, че ако имам нужда от помощ, да не се притеснявам да попитам. Както навсякъде – има хора и хора. В Англия има хора, които са зле, некултурни, постоянно се напиват… – няма какво да се лъжем – и в България има такива хора, както има и много добри хора“, споделя наблюденията си тя.

Логично е да се запитаме, дали младата българка е имала проблеми с езика, когато за пръв път е кацнала на английска земя. Но отговорът идва бързо – тя е от поколението, при което английският език е навсякъде. Изучавала го е в училище, но благодарение на родителите си – на които е признателна и за много, много други неща – е посещавала курсове и школи по английски. Твърди, че го е научила именно там, а не в остарялата система на българското образование и когато отива в Англия, английският се чува отвсякъде, постоянно се говори на него и така той се подобрява. В началото може леко да се е притеснявала, че допуска грешки, но там дискриминацията я няма: англичаните биха те поправили и Лиа е доволна, защото по този начин научава. Освен това още като ученичка е пътувала до Англия и до други европейски държави, участвала е в европейски училищни проекти и е била, покрай тогавашното си гадже, част от 9gag и Facebook обществото.

Интересно е какъв нов свят открива едно младо момиче и се оказва, че той наистина е различен свят. В Колчестър, например, хората пазаруват като обезумели. В супермаркета постоянно се чува звукът при маркирането на стоката и този от ПОС-терминалите. Те са много големи консуматори, това ме отблъсква, казва Лиа, която заради лошата храна значително напълняла. Идвайки в центъра на Лондон, вече не пазарува от супермаркетите, където всичко, наистина всичко, дори и салатата, е опаковано, а се радва на възможността да избира зеленчуците си от сергия и да си взима хляб от пекарна. „Тук в Лондон не е чак така, защото са се събрали хора от целия свят и всичко е на по-високо ниво – и енергията, а и хората са много по-наясно със себе си.“

Лиа е впечатлена и от високата цена на наемите. „Но впоследствие разбрах, че ти плащаш за стандарта. Тоест, ти плащаш тези паундове, обаче живееш на страхотно място – в центъра на Лондон, на десет минути от Сохо. От моя прозорец виждам Биг Бен и колелото. Или пък плащаш за хубав квартал, където няма някакви убийства и други подобни. И мога да се разхождам и всичко е много красиво. Плащаш за някакъв стандарт. Или пък защо билетите са толкова скъпи? Да, билетите за автобус са много скъпи, но има нощен транспорт, има много линии… метрото е през една минута… Нормално е. В Лондон не можеш да събереш пари – плащаш квартира, ходиш по изложби… Някой друг, който се интересува от мода, си дава парите за дрехи и обувки и т.н.“, разказва тя.

И тъй като живеем именно днес – във време на тероризъм, автономност и Брекзит, любопитно е да хвърлим светлина и върху тази част от живота на Лиа в Лондон. „Понякога наистина ме е страх, защото когато влезеш в метрото, за да стигнеш до твоя влак, влизаш много надълбоко под земята, слизаш по много тунели. И съм си мислела понякога – примерно, ако някой запуши тези изходи – то е почти невъзможно, но аз съм си го представяла – ако някой например пусне някакъв отровен газ… Всъщност хората, които се возят в метрото, няма как да излязат; или може би има, не знам. Когато хората са толкова много и са толкова надълбоко, те ще те смачкат или ти ще се задушиш от хората. Мислела съм си го това, да. Понякога наистина не се чувствам сигурно. Не винаги – там, където живея е супер спокойно, въпреки че е центърът на Лондон. Да, и искам хората да го знаят – Лондон е изключително многопластов и както има изключително претоварени места, големи тълпи от хора, неприятни неща, така можеш да намериш места с пълна хармония. Примерно, да излезеш следобед и просто да се разходиш край реката. Говоря за моя квартал. Както обичам да се изразявам – изживявам моя Лозенец в Лондон: дърветата, красивата гледка, ученици ходят на училище с чантички…“

Страхът от терористична атака не е чужд на Лиа, но тя се опитва да не отдава твърде много мисли на това. Нейното кредо е да дава на света колкото се може повече положителна енергия и да казва на хората, че светът и България са едно наистина прекрасно място. Смята, че каквото дадеш, това и получаваш, затова всеки от нас трябва да бъде възможно най-позитивно настроен към онова наоколо, което често отричаме. „Примерно, онзи ден излязох да се разходя по Темза и намерих изоставени много красиви цветя. И това по някакъв начин така те изпълва…! И като се събуждам, гледам тези цветя и… Просто се замислих за историята на тези цветя, която всъщност не знам – някой ги е изоставил и аз ги взимам и ги спасявам от някаква смърт… Ако си зареден положително, ти се връща същото.“

Продължава на стр. 5