Лиа – младата художничка, която избра Лондон и обеща да се върне

Продължава от стр. 4

Относно Брекзит, Лиа разбира защо англичаните го правят – според нея, заради всички онези хора, които отиват в Англия, раждат по пет или шест деца и живеят от помощи. Данъците на трудолюбивите образовани хора се насочват към необразованите безработни във вид на помощи. „Аз ходя на работа, плащам си данъците, следвам в университет, плащам си таксите – теглила съм държавен кредит… Имам документи да работя там и нямам никакви притеснения. Никой, който е легален тук, не трябва да има притеснения, че след 2019 г. може да има проблеми. Даже самите англичани, понеже аз се срещам с много англичани, тъй като работя в ресторант, казват: ние нямаме въобще нищо против чужденците; ние даже се гордеем, че Лондон е толкова интернационален“, казва тя.

В следващите години Лиа ще учи и ще поема от света. Има желанието да замине за Испания или Португалия по програма „Еразъм“, а също така и да пътува до Азия. В университета среща доста артисти, които са от Китай и въпреки че ние възприемаме голямото изкуство основно като европейско, тя открива, че китайските автори са на световно ниво. И най-вече,
бъдещето си тя вижда в България, където иска да се върне.

„Смятам, че имам какво да дам на България като млад човек; млад и бих казала, горе-долу осъзнат. По-скоро аз като човек, който се занимава с изкуство, искам да променя нещата, които се случват в НХА. Но определено искам и да живея на село – в Родопите. Смятам, че определен период от живота си, след като завърша, ще прекарам на село, като не искам да губя връзката със света – искам да работя и да правя изложби.“

Лиа смята, че един ден би могла да запише магистратура в Академията в София, а по-късно и да стане преподавател там. Защо не? Тя би работила за една по-добра система на обучение, на преподаване и на осъществяване на бъдещите художници. „Не трябва да бягаме от системата, а ние трябва да влезем в системата, за да я променим. Защото от нас зависи. Ние, младите хора. Много е тъпо да се оплакваме колко е зле и нищо да не правим, за да го променим. Затова искам да завърша университета тук и да вляза в Съюза на българските художници и в Академията. И по някакъв начин
да изкореним този консерватизъм, който се шири там и сред нас.

Имам изключително много познати и приятели, които са много талантливи, но не искат да учат в Академията, което е много тъжно и ги разбирам – както аз не исках да уча там. Но това трябва да се промени. От нас младите зависи децата от художествената гимназия да продължат да учат в НХА. Не зависи от Светлин Русев или другите академици, които убиват творчеството в децата.“

„И много искам да живея на село – далеч от светското, от суетата, от егото. Ние сме изключително енергийна страна, много сме талантливи и много осъзнати. Не всички, разбира се, има хора, които са много негативни, оплакващи се, настроили са се колко е гадно в България. Да, окей, ние сме бедни материално, но духовно… – ние сме изключително духовни. Вълнуват ме и въпросите за природата. Мислила съм за това как е много модерно да ядем паста или да си купуваме песто, но ние имаме изключително много ресурси. Примерно, аз си купих български сапуни, които ги има същите в Англия, но защо пък да не подкрепим българския малък бизнес? Някакви хора са направили страхотни биологични продукти и ние трябва да ги купуваме, за да ги подкрепяме, да се развиват, освен това продуктите им са много качествени. Много е модерно в био магазините да се продават семена – примерно чия – и те се котират като свръх храните! Ами не, всяка страна си има своите местни продукти. Примерно бобът – ние го приемаме като нещо обикновено, а то е изключително жизнена храна! Или пък орехът! Няма нужда да си купуваме тези американски био храни, когато можем да си купуваме българските селски продукти, които са толкова ценни и важни“, споделя разсъжденията си младата жена.

Художничката споделя още, че изкуството ни също е много добро и дава за пример автори като Генко Генков и Кольо Карамфилов, които според нея са на изключително ниво и е редно да бъдат излагани в големите музеи. „Наложени са ни някакви комплекси, но въобще не сме зле. Ние младите можем да променим това. Въпрос е на работа и на желание, на много работа, а не на мързел. Но проблемът ни е, че сме може би малко мързеливи и затова трябва да попътуваме малко по света, за да видим как го правят другите.“

Лиа не е типичният емигрант, напуснал родната си страна, за да печели пари. Хората, които отиват във Великобритания по финансови причини, са емигранти, немалка част от които са доста негативни и никога не се връщат в България, защото тук е лошо. „Осъзнатите хора – а има много осъзнати хора – сами ще стигнат до идеята да се върнат и нещата ще се случат. И те вече се случват – все повече хора се обръщат към натуралното, към нашата природа, към нашите корени…; все повече магазинчета са български, прави се хляб с квас, има все повече български продукти – лютеници, тученици и т.н.“, коментира с ентусиазъм тя.

Дали всичко това е някаква наивистична романтика – като сладкото в картините на Лиа – или е път, по който се върви с много труд и вяра, аз не знам. Дали всичко, което тя е решила да направи, ще се случи и България ще стане едно по-хубаво място за живеене, също не знам. Може би след време всички ще говорим за нея, а може и да прочетем новите й мисли и идеи някъде във блоговете… Засега остава да се надяваме, че това момиче няма да посърне. И ще продължи да броди – там, където ние не се осмеляваме.

_____________________________________________________
При интерес към новата книга на Диана Маркова - романа "...Три, четири" - моля, свържете се с автора на адрес [email protected].