Кампанията за референдума започва с аргументи „против”

Антоний Гълъбов Последна промяна на 19 юни 2015 в 09:39 3874 2

Замъгляващата кампания за референдума изпревари разяснителната. През последната седмица, последователно се появиха резултати от две социологически изследвания, отразяващи предварителните нагласи на българските граждани относно провеждането на национален референдум за изборните правила. Това би било най-добрата възможност за измерване на изходното състояние на общественото мнение по темата, но публикуваните резултати поставят няколко съществени въпроси относно информираността и доминиращите нагласи по отношение на предстоящия референдум.

Сондажът на BBSS Gallup International е проведен на терен в периода между 29 май и 4 юни 2015 година. В самия край на този период, на 3 юни, Президентът Плевнелиев внесе своето предложение за провеждане на национален референдум в Народното събрание. Повече от две седмици по-рано, информационните агенции разпространиха изявления на държавния глава, според които той заявява, че е готов да поднови инициативата си от миналата година. Би трябвало да се очаква, че по времето, в което е било проведено изследването, вероятността за подновяване на президентското предложение е била възприемана напълно сериозно, а в края на този период, когато изследователите все още са били на „терен”, това очакване се е превърнало в политически факт.

Вторият сондаж, този на Агенция Медиана е реализиран в още по-кратък период от време – от 12 до 15 юни, а резултатите му бяха публикувани на 17 юни. Ако се съди по продължителността на теренното изследване, става въпрос за експресен сондаж, който би трябвало да фиксира най-ранните и непосредствените нагласи в общественото мнение. Но, и тук, по време на терена, настъпва съществено политическо събитие, маркирано от инициативата на Мая Манолова да атакува Президента за неспазване на конституцията и отказ от съобразяване със съществуващото законодателство. Можем да предположим, че медийният отзвук на партийната атака, би трябвало да е повлиял върху нагласите, декларирани от респондентите на Агенция Медиана.

Липсата на публично достъпна информация, не позволява да бъдат правени каквито и да било коментари по отношение на дизайна на извадката, нейния обхват и представителността на получените резултати от страна на двете социологически агенции. Едновременно с това, формулировката на въпросите в едно социологическо изследване, както и самия въпросник са обект на авторско право. Начинът, по който са поставени въпросите в двете изследвания е отговорност и привилегия на самите изследователи. Публикуваните в медиите резултати и интерпретации не са достатъчни за цялостен анализ на проведените изследвания.

Все пак, имаме възможност да се опитаме да прочетем внимателно резултатите от изследванията, за да се ориентираме в измерените доминиращи нагласи и изразени мнения от страна на анкетираните, около 150 дни преди евентуалното провеждане на националния референдум.

Изследването на BBSS Gallup International е организирано около коректно и изчерпателно формулирания въпрос: „Ако заедно с местните избори през есента у нас се проведе национален референдум по въпросите дали да има електронно гласуване, мажоритарен елемент при гласуване и задължително гласуване, Вие лично, бихте ли участвали в този референдум?”. В отговор на този въпрос, 56 % от всички анкетирани са декларирали, че биха участвали в референдума. Този резултат се вписва в регистрирани и при други предходни изследвания равнища, според които между 70 % и 80 % от българските граждани, в анкетна ситуация, заявяват че биха участвали в обществено допитване по съществени въпроси на управлението.
Едновременно с това, изследователите от агенцията са направили съществената уговорка, че става въпрос за декларативни нагласи, съизмерими с установени от тях стойности преди референдума, проведен в началото на 2014 година по отношение на развитието на ядрената енергетика в България. Направена е съществената уговорка, че тази предварително измерена, декларирана готовност за участие в референдума, обикновено остава по-висока от реално осъществената чрез активно участие в провеждането на референдум. Напълно коректно, към тази уговорка е добавено и съображението, че ако референдумът все пак се проведе в деня на изборите за местни органи на властта, може да се очаква че активността ще бъде сравнително по-висока, макар и прагът за валидност на резултатите, (ако не бъде променен) да остава все така трудно достижим.

Само една седмица по-късно, Агенция Медиана установява съществено различна картина на обществените нагласи. Когато агенцията вече е била на терен, няма съмнение че Президентът Плевнелиев вече е подновил инициативата си за провеждането на национален референдум едновременно с местните избори. За този референдум, макар и спорадично, се говори публично поне един месец преди теренното изследване, и все пак, 24 % от анкетираните в изследването на Медиана заявяват, че дори не са чували за провеждането на референдум, а 57 % не знаят за какво ще бъде той. Напълно естествено е онези, които не са чували и да не знаят за какво ще бъде проведен референдума, така че, макар и с уговорки, можем да приемем, че двете групи съвпадат – онези 24 %, които не са чули нищо са част от другите 57 %, които заявяват, че не знаят по каква тема ще бъде проведен референдума въпреки че от публикациите на Медиана и коментарите към данните, бихме могли да приемем и че тези резултати би трябвало да се коментират самостоятелно.

Това би означавало, че общо 81 % от анкетираните не знаят нищо за какъвто и да било референдум, както и за това по какви теми би се провел той. При това положение, едва 19 %, според Медиана са хората, които знаят че предстои провеждането на референдум и за какво ще се отнася той.

И двете изследвания очертават съществен дял на анкетирани, които не са изразили мнение. В първия сондаж, 27 % не са отговорили на въпроса дали биха участвали в референдума. По отношение на задължителното гласуване, 21 % са без мнение, 23 % не са изразили отношение по отношение на мажоритарния елемент, а 25 % не са отговорили по отношение на дистанционното и електронно гласуване. В данните на Медиана 46 % са заявили, че им е безразлично дали ще има референдум заедно с местните избори; 32 % не знаят дали подкрепят или не мажоритарния избор, 22 % не са определили отношението си към задължителното гласуване, а 31 % нямат отношение към въвеждането на дистанционно и електронно гласуване.

Коментарите на двете агенции по отношение на избирателната активност се разминават, доколкото от Медиана твърдят че по-скоро активността на местните избори може да направи референдума валиден, докато от Gallup очакват, че е възможно референдумът да повиши избирателната активност на местните избори.

Изводът от представените данни не е окуражаващ. От една страна, за референдума вече се мисли като за решен въпрос, дори и при първия сондаж, когато предложението на Президента все още не беше депозирано в Народното събрание. Основните говорители по темата са политиците, които интерпретират темите на въпросите през собствените си опасения, свързани с евентуалните отговори. Липсва дебат по отношение на аргументите „за” и „против”, по всяка от темите на референдума. Вместо аргументи, все по-често политиците изтъкват липсата на компетентност сред гражданите, непостижимостта на границата на валидност или липсата на необходимост от подобен род допитвания.

Началото на кампанията за референдума съвпада с дебатите за измененият ав Закона за участието на гражданите и до голяма степен остава подчинена на политическия дебат. Предложенията между първо и второ гласуване на законопроектите са насочени към корекция в нормата за валидност на резултатите от референдумите, както и към намаляване на броя на необходимите подписи за предизвикването на референдум. За съжаление, нормата в действащия закон, определяща изискванията към разуснителната кампания остават без промяна. Този текст следва логиката на предишия закон за допитванията от 1996 година, и не насърчава повишаването на информираността на гражданите.
В резултат от всичко това, политиците, които не са заинтересувани от успеха на референдума, остават единствените говорители, които формират обществените нагласи.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

19.06 2015 в 10:34

Отдавна вече се разбра,че повечето социолози са поръчкови "изследователи" на общественото мнение.Това се доказа нееднократно с драстичните разлики в резултатите при анкети преди избори.Медиите,разбира се,също услужливо публикуват доста селективно и коментират еднопосочно.за да се добие реална представа за нагласите на хората по даден въпрос,е абсолютно необходимо социологическите агенции след всяка анкета,да публикуват: 1.Метода.2.Броят на анкетираните.3.Населените места.4.Възрастовия,образователния и професионален състав на анкетираните. Едва тогава можеби ще започнем поне на 50% в резултатите!

19.06 2015 в 10:21

Какво ни учудва? Българската политическа класа изпитва смъртен страх то референдумите - вижда в тях реална заплаха за властта си.