Катуница до Гърмен

Разликите между Катуница и Гърмен са много по-големи, отколкото изглеждат на пръв поглед. Конфликтът в Катуница бе предизвикан от „дворцов” преврат в рамките на самата кълдърашка общност – Цар Киро бе свален от власт в присъствието на всички представители на Мешерето (традиционният съд на общността), които заседаваха неочаквано в Катуница. Развитието на този вътрешен конфликт доведе до катастрофата, при която загина младия мъж от селото, а след това и до бързото развитие на конфликта. За сравнително кратък период от време бяха мобилизирани ударните групи на т.нар. „фенове” и рокери, които придадоха на случилото се съвсем различен облик. Полицията не се намеси от страх да не предизвика много по-големи сблъсъци и да не нанесе допълнителни щети.

След опожаряването на двете къщи на семейство Рашкови, откритата фаза на конфликта постепенно приключи.
Ситуацията по отношение на социалния статус и взаимодействието на ромските групи, в отделни части на страната, все повече започва да придобива характеристиките на социално бедствие. Става дума за дълбок и траен разрив, който излиза все повече извън обхвата на възможностите и компетенциите на местните власти при липсата на ефективна национална политика. Това напрежение има специфични характеристики в градските гета и в селските райони. Става въпрос за различни източници на противопоставяне, които на свой ред предполагат търсенето на специфични решения. За разлика от многото на брой места, в които е налице латентен етнически конфликт, (който все още може да бъде прикриван или подценяван) в районите, където става въпрос за социално бедствие, конфликтното противопоставяне е толкова многомерно и сложно, че все по-трудно ще подлежи на управление.

Случаят в Гърмен не е такъв.

По-голямата част от показателите, които съпътстват развитието на подобно социално бедствие, не са достигнали критични стойности в Гърмен. При конфликти с подобен характер не равнището на безработицата, ниските доходи, глада или престъпността сами по себе си играят ролята на двигател на конфликта, а съчетанието между тях. Точно затова толкова безрезултатен остава всеки опит подобен тип множествен конфликт да бъде решаван чрез секторни намеси по отношение на престъпността, социалните помощи, пазара на труда или нещо друго.

Трупаното през последните години напрежение в региона имаше друг характер и други основни линии на противопоставяне. След серия от взаимни провокации напрежението по-скоро бе ориентирано по посока на дейността на местните имами и ролята на кмета Ахмед Башев. Освен това ромската махала на Гърмен не е нито гето, нито сред традиционно най-остро противопоставящите се ромски групи в страната.

Независимо от оскъдната и силно модифицирана информация можем да приемем, че част от напрежението е било генерирано по повод на събирането и изкупуването на гъби в района. Сбиването, което предизвика общественото и медийно внимание към Гърмен, не е било първото, но в неговата основа по-скоро стоят предишни побои, свързани с изкупуването на гъбите, събирани и от ромите и от българите. В рамките на първите четиридесет и осем часа противопоставянето като че ли ескалира по посока на взаимно желание за разчистване на сметки между двете общности, за да достигне до поставянето на ултиматуми за незабавно събаряне на незаконно построените къщи в ромската махала.

Опитите за посредничество от страна на институциите бяха отхвърлени. Вместо това бе обявен митинг на 2 юни, който със сигурност би привлякъл вниманието на определени групи професионални „патриоти”. Засиленият медиен интерес изглежда недостатъчен за поддържането на конфликта. Исканията на българите от Гърмен са нереалистични, дори и при най-добро желание от страна на администрацията. Инициаторите на протеста знаят това, но като че ли целта им не е да се постигне приемливо решение. Зад претенцията за разрушаване на незаконни постройки не стои някакво настояване за спазване на закона. Целта е да бъдат прогонени ромите от района, а това не би могло да се случи при прилагането на закона.

За разлика от Катуница, където местните жители от десетилетия познаваха семейство Рашкови и дори работеха с тях, ромите заселили се през последните години около Гърмен са по-скоро пришълци от други райони на страната. Този тип вътрешна миграция при ромите винаги е свързан по-скоро с добро функциониране на общината и добри възможности за генериране на доходи. Курортните села в района са подходяща цел за подобна миграция, но това не обяснява динамиката в развитието на сегашния конфликт. Равнищата на регистрираната престъпност са значително по-ниски от други краища на страната. Строго погледнато, извън проблемите, които могат да бъдат намерени на много други места, няма основание да смятаме, че Гърмен се намира в условия на повишен риск от разгръщането на мащабен конфликт.

Но отвъд разликите между Катуница и Гърмен има и съществени сходства, които не би трябвало да бъдат пренебрегвани. Случилото се в Катуница един месец преди местните и президентски избори през 2011 година бе пълноценно употребено в хода на предизборната кампания. В същото време в края на април тази година Волен Сидеров и "Атака" решиха да се обявят в подкрепа на етническия мир и толерантност, обявявайки че до края на май ще се разбере, че разполагането на „американските танкове” в България ще бъде оправдано с потушаването на етнически или религиозен конфликт.

През последните седмици част от политическите сили видимо търсят точка на противопоставяне, която да изиграе ролята на Катуница. Изглежда, че някои сценаристи са се спрели на Гърмен, може би дори само заради името. Наличието на центрове, които се опитват да поддържат напрежението в района, е очевидно. Няма ясни и изпълними искания, а в същото време още в самото начало имаше отказ от воденето на каквито и да било преговори. По всичко изглежда, че е в ход сценарий, който има за цел да използва напрежението между предишния и настоящия кмет на общината като средство за предизвикване на открито противопоставяне спрямо ромите.

Както сценаристите, така и държавните институции и местните хора си дават сметка за това, че решението на този казус ще има последствия. Може би това е и целта – не да бъде предизвикан конфликт в Гърмен, а да бъде създаден прецедент, който след това да бъде мултиплициран непосредствено преди изборите. По този начин могат да бъдат мобилизирани отдавна натрупвани напрежения, там където има много по-видими проблеми, отколкото в случая с Гърмен. Реакциите на парламентарно представените партии по-скоро доразвиват подобна хипотеза.

Ако започне разрушаване на незаконни постройки, то общината е задължена да предостави алтернативни места за настаняване на редовно регистрираните жители на общината. Според твърденията на кмета Капитанова общината не разполага с подобен жилищен фонд. Местната власт няма възможност да експулсира или да прогони по какъвто и да е начин семействата, които са се самонастанили през изминалите месеци и години в незаконни сгради и помещения. Драматичният опит с държавната намеса по случая Зрънкови от ромската махала на Видин показва, че дори и когато държавата се ангажира с подобно преместване, резултатите не винаги са успешни. По всичко изглежда, че се търси точка на пречупване, която да провокира панически действия от страна на институциите, които на свой ред да бъдат употребени като аргумент за разрастване на конфликта.

По всичко изглежда, че се подготвя поредния сценарий, който временно ще обслужи корпоративни и партийни интереси, но ще нанесе нови поражения върху критично снижената търпимост в българското общество. Необходима е незабавна и безкомпромисна намеса на институциите, които да неутрализират поредните опити за „игра с публиката”.

Още по темата

21/05/2015 Нашите автори

Хайка за кметове

07/05/2015 Нашите автори

Това е Европа

30/04/2015 Нашите автори

Политическата алтернатива

24/04/2015 Нашите автори

Бъдещето на Европа зависи и от България

Следете новините ни в GoogleNews