Право и дълг

Последна промяна на 05 юни 2015 в 07:27 4225 3

Провеждането на национален референдум за изборните правила ще бъде употребено като възможност за паралелна предизборна кампания. Противниците на референдума ще се опитат да го използват, за да се противопоставят на управляващата коалиция вместо да правят кампания за местни избори. Както и преди една година, БСП, Атака и ДПС предпочитат да коментират въпросите и възможните резултати, вместо да обяснят истинските причини, поради които се противопоставят на самото провеждане на референдума.

На поредния си пленум ръководството на БСП се е обявило в подкрепа на два от въпросите, предложени от Президента, но категорично против електронното и дистанционно гласуване. Правният фарс, който се опита да разиграе Мая Манолова по повод на внасянето на предложението за референдум на 3 юни, а не на 18 юни, когато според нея би трябвало да бъде допустимо от Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, показва нивото на дебата, който можем да очакваме.

Провокацията привлече вниманието на определени медии и даде повод за гръмки становища, но не може да прикрие новата разделителна линия, която се открои през изминалите години по отношение на допитването до народа. Противниците на прякото допитване настояват, че са истинските защитници на политическите права на българските граждани. В усилие да прикрият собствения си страх, говорителите на тази теза предпочитат да коментират избирателно предложените теми на референдума, съсредоточавайки се върху хипотезата за въвеждане на задължително гласуване. През следващите месеци отново и отново ще чуваме превърналата се в клише фраза, че според Конституцията гласуването е право, а не задължение.

Няма съмнение в това, че правото за избиране на управленски органи е основно политическо право на българските граждани. Подмяната е в останалата част от фразата – в разбирането за задължението. Формата, в която ще бъде реализирано подобно задължение, ако българските граждани подкрепят подобна промяна, трябва да бъде изработена в Народното събрание. В момента това не е предмет на дебат. Представата за задължително участие в избори, която се опитват да наложат противниците на референдума, предполага въвеждането на административни и финансови санкции. Както всяка популистка конструкция и тази пропагандна схема разчита на дълбоката неприязън и страх от налагане на санкции и глоби.

Няма съмнение, че подобно задължение може да бъде въведено само като временна норма, която да разшири основата на партийната политическа система и в крайна сметка – да я промени. Това е истинската цел на инициативата за провеждане на референдума и нейните противници разбират много добре заплахата за статуквото, която се крие в референдума по изборните правила. Трите теми, по които се предлага допитването до народа, са дискутирани отдавна в публичното пространство. Аргументи в тяхна подкрепа или срещу тях са изказвани многократно. Но днес, повече от всякога, трябва да стане ясно, че евентуалните промени в изборните правила трябва да доведат до промяна в качеството на демокрацията в България. Това е истинското бойно поле, на което ще се води дебата „за” и „против” референдума.

Правото за избиране на органи на управление е граждански дълг. В изкривеното българско политическо пространство дългът се подменя със задължение. Административната принуда към участие в избори няма нищо общо с разбирането за това, че политическото участие е въпрос на граждански дълг. Така, както трудът като дейност, предназначена за други, е част от обществения дълг на всеки гражданин. Гражданският дълг включва поемането на отговорност за собствените ни политически избори. От това дали избираме да не гласуваме, да гласуваме срещу всички или в подкрепа на партия или коалиция, която изразява нашите собствени интереси, зависи как се управляват общите ни дела. Като избиратели ние носим отговорност за това кой и как ни управлява. Отклонението от този граждански дълг, независимо дали ще бъде санкционирано по някакъв начин или не, е акт на поданик, който смята, че управлението на държавата не зависи от него. Именно на този поданически манталитет залагат противниците на референдума, независимо колко гръмко се обявяват в защита на политическите права на българските граждани.

Правото гарантира възможността да бъде изпълнен гражданския дълг на всеки от нас към управлението на публичните дела. Политическата корупция разврати дълбоко отношенията между гражданина и държавата, подменяйки представата за дълг със задължението за участие в нещо, което се възприема като мач с обявен резултат или като поредния маскарад. Няма нищо случайно в това, че онези, които инвестираха огромни усилия в налагането на фразите на Алеко Константинов като клишета, описващи и съвременната ни политическа реалност, днес отново си позволяват да застанат в ролята на защитници на българските граждани.

Противниците на референдума разбират много добре, че въвеждането на задължително участие ще ограничи тяхното собствено влияние върху политическия процес. Въвеждането на мажоритарен елемент ще ограничи ролята на партийната номенклатура при определянето на кандидатите. Но, преди всичко, те разбират добре, че най-голямата заплаха срещу мъртвата хватка на деградиралата българска партийна система е възможността за електронно или дистанционно гласуване. Ако българските граждани, които живеят и работят извън България, получат реална възможност да участват в политическия процес, това ще промени много неща. Това е истинският източник на промяна и именно затова пленумът на БСП категорично отхвърли възможността партията да подкрепи провеждането на референдум по този въпрос.

Правото на избор губи стойността си извън гражданския ни дълг към това как живеем. Ние имаме право да изберем да не участваме в избори и да предоставим на другите да определят как ще се управлява държавата или общината и населеното място, в което живеем. Но това право на избор не снема от нас отговорността ни като граждани към общите въпроси на управлението. Проблемът у нас не е само в това, че избирателната активност спада. Истинският проблем е в това, че все по-малко граждани са готови да изпълняват своя дълг към качеството на управлението. А този дълг се изпълнява всекидневно, не само в деня на изборите.

Онези, които живеят в чужбина, но са запазили българското си гражданство и продължават да полагат грижи за своите близки, винаги са притежавали формалното право да избират как да се управлява България. Но това право винаги е бивало ограничавано от условията за достъп до изборния процес. Ако в резултат от референдума, съществена част от тези ограничения отпаднат, те ще имат възможност да изпълнят своя граждански дълг, а с това и да реализират правото си на избор.

Време е да го направят, защото повече от всякога България има нужда от всички свои граждани. Партийната система деградира до степен, отвъд която започва да руши самия смисъл на демократичните процедури. Единственият изход е в създаването на условия за повече демокрация. Тя е единственият политически режим, който може да се лекува сам. За да се разделим най-после с онези, които превърнаха деградацията на политиката в свое последно убежище, имаме нужда от повече демокрация, от решително разширяване на гражданската основа на политическия избор.

Имаме нужда от всички онези, които заминаха в чужбина, за да се справим с другите, които се опитват да установят трайно олигархията като непреодолим политически режим. Имаме нужда от онези, които разбират, че благосъстоянието на страните, в които живеят, се основава на равенство на гражданите пред закона и спазването на правила. А дотогава наша е отговорността да гарантираме тяхното право за участие в избори. Време е да изпълним нашия граждански дълг в това решително усилие да се завърнем към духа и ценностите на демокрацията.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

14.06 2015 в 12:16

https://www.youtube.com/watch?v=Wa64gOwuIyE

06.06 2015 в 00:06

Хубаво е да се въведе задължителното гласуване.. така противоконституционните етнически партии може и да не успеят да управляват страната ни. Само да не го вкарат в пакет със електронното гласуване.. не може навсякъде да се отказват от него заради прекалено голямата опастност от манипулация и злоупотреба а тук да настояват да се въведе ? Това просто мирише на желание да управляват вечно и да са несменяеми.. вероятно това е и целта.. хем ще се справят със ДПС ако има задължително гласуване хем ще се бетонират завинаги мястото в парламента ако има електронно гласуване.
**********
Затова аз просто се надявам че ще има опция само за задължително гласуване... без електронно.

05.06 2015 в 16:42

Аз лично не подкрепям задължителното гласуване, просто защото смятам, че няма да промени нищо. Не смятам, че избирателната активност ще се повиши с повече от 5- 6%. Негласуващите няма да отидат да гласуват от страх, че ще бъдат снакционирани, българите обичат да игнорират задълженията си. А как ще бъдат санкционирани няколко милиона души не е ясно.
За мен решението е активна регистрация на гласуващите в комбинация с електронно гласуване.