Преди няколко години, през недалечната 2017, разхождайки се по улица „Бачо Киро“, бях изкушен да разгледам страхотна документална фотоизложба по случай 150 годишнината на Тодор Филипов Чипев. Случайното попадение, освен че ми достави изключително удоволствие, ми показа и чрез фотографиите неща, за които само съм чувал по разказите на старите софиянци. Името Чипев вероятно не ви говори нищо, особено на по-младите, но ако трябва да го опиша само с едно изречение, то по онова време в София се е казвало: „Търсиш ли някоя книга - иди при Чипев. Ако при Чипев я няма - не я търси, няма да я намериш!“. А децата са врънкали родителите си за някое детско илюстровано издание с „ Купи ми един Чипев, моля те!“

За да ви въведа в историята, трябва да спомена, че въпросния Т.Ф. Чипев наред с Христо Г. Данов са едни от най-големите български книгоиздатели от края на 19-и и началото на 20-и век. Впрочем, за тези изключителни българи навремето не знаех почти нищо, освен че някога са съществували като издатели. А всъщност, освен че усилено печатат литература за крайно зажаднелия български консуматор, основната им заслуга е в зараждането на печата, както и в организацията за споделянето на техния труд със стотиците книжари, които след Освобождението се заемат да разпространяват родните печатни произведения. Така, всички заедно стават едни от най-важните фигури в културния живот на обществото ни. Всички са осъзнавали, че изданията са не само читателите, за да се забавляват, но и за да бъдат достатъчно обогатени с най-актуалните преводни произведения на световната и на прохождащата българска литература.

Преди да продължа с контурите на дейността на Чипев, трябва да спомена и за най-първата книжарница в Следосвобожденска София, която всъщност открива Михаил Костенцев. След години, дъщеря му Райна Костенцева описва тези негови стъпки и съпътстващите го премеждия в спомените си, които често ползвам за справка. Но не е само той, една след друга се пръкват и много други книжарници, включително и тази на героя от днешния разказ, а предприемчивите им собственици идват в столицата от всички краища на България, за да основат началото на една нова търговия. Интересно ще е, ако се изчисли приблизително колко са били книжарите и броя на техните дюкянчета в града по онова време. За съжаление, това е твърде трудно да се установи с абсолютна точност, дори с модерните днешни технологии, тъй като липсват запазени оригинални документи. Чипевия “Дом на книгата“ както са го наричали по това време, се е намирал на бул. „Ал. Дондуков“ номера 20 и 22, разполагал се е на цели три етажа. Интересен факт е, че книгите са били подредени във вътрешните помещения, за да се опазят от директната слънчева светлина, нахлуваща през витрините. А например за книжарите и разпространителите можем да съдим базирайки се на сметководния тефтер на Т.Ф.Чипев за периода около средата на 1880-1890, озаглавен "Сметки с книжарите от София" . За огромно щастие, въпросният тефтер е оцелял от бомбардировките, за които ще стане въпрос по-надолу.

От него може да се състави горе-долу приблизителен списък: Книгоиздателство Факел, книжарница Феникс на Илел Лазаров, Придворна книжарница на Ив.Б. Касъров, основана 1886, Добромир Чилингиров - детски книги, Книгоиздателство „Европа“, печатница „Рила“ на П.Х. Будинов и СИЕ, книжар Страшимир Икономов, Френска международна книжарница „Жак Карасо“, Шалом Шалом - книжар, Исак Лазаров - книжар, издателство Ив.Куюмджиев, луксозна книжарница Крум Алексиев, книжарница „Бенковски“ на Борис Станчев, книжарница „1-ва Мъжка Гимназия. А също и Никола Беловеждов, г-ца Хортц, Ст. Златанова, Геро Пеев, П.Стамовска, К. Атанасов, Хр. Олчев (неговата книжарница се е намирала на ул. „Л. Леге“ на мястото на фонтана пред Археологическия музей, точно зад тази на Чипев), Б. Белчев, Хараламби Митев, Т.Ф.Тенев, Янко С.Ковачев и неколцина други на последната страница.

С тяхна помощ, както и на всички, които не са изброени в тефтера, плавно и постепенно София се затвърждава не само като стратегически нов културен център, но и главен възродител на книгоиздаването.

Безкрайно интересно ми беше да разбера част от историята, запазена в семейната памет и разказана ми от Игор Чипев, един от наследниците и внук на издателя. Игор е дете на най-малкия от синовете на Т.Ф.Чипев – Кирил, и сподели, че в началото Т.Ф. Чипев е бил чирак при издателя Христо Г. Данов. И след това започва първо работа като книжар, но доста по-късно става самостоятелен книгоиздател. С писателя Вазов се среща и сприятелява тъкмо покрай книжарството, но най-напред Чипев е имал сергия в “Градската градина“ (това е старото име на градинката пред Народния Театър) в София. Един ден, разхождайки се, Иван Вазов си купува вестници от неговия павилион - разказва внука Игор. Запознанството и всекидневните им дълги разговори за литература, постепенно преминават в едно добро, дългогодишно приятелство. Деловото партньорство на Тодор Чипев с Иван Вазов, изстрелва издателя в авангарда на българската литературна култура по онова време.

Чипев разказва за самия Вазов и запознанството им следното:

„Живееше нейде тъдява и току ще мине край мене. Разпитваше ме: дали не ми е тъжно за моята Копривщица? От дума на дума моят познайник ме насърчи да издавам книги. Аз много зауважавах тогова человек и думата му за мене стана закон. Сефтосах се с него: издадох му два тома „Повести и разкази”. После го попитах защо си играе и печата романа си „Под игото” на части в „Сборника за народни умотворения” – да вземем, че да го издадем в отделна книга. Той възприе това, но изказа съмнение… Скъпо щяло да излезе, още повече ако ще плащам и на художниците, все големи: Антон Митов, чеха Мърквичка и другия чужденец Обербауер. Аз се съгласих на всичко и наистина хонорарът и изобщо харчът беше тлъстичък. Поиска ми по двеста лева на кола при 33 коли. Правете му сметката. Дадох ги от все сърце, без пазарлък”.

През 1894 г. Тодор Чипев издава „Под игото“, който излиза от печатницата като първия много богато илюстриран български роман с подзаглавие: „Роман из живота на българите в предвечерието на Освобождението“. Интересна е историята на внука Игор за договорката, което ми напомня на създаването на комиксите по света: предварително бил поканен сборен актьорски състав, който да изиграе на живо отделните сцени лично пред автора Иван Вазов, и след неговото окончателно одобрение - чак тогава избраните от всички ключови моменти от романа трябвало да се фотографират. Накрая се предавали на художниците за рисуване от снимка. Били се договорили с писателя, творбата да бъде отпечатана на много луксозна хартия, при това в нечувания тогава тираж от три хиляди броя. Което, всъщност си е било доста рисково, тъй като се изисквали немалки парични вложения. Между кориците са били включени съответно и 25-те илюстрации със сцени, изработени след заснемането от фотокамера, и нарисувани от възможно най-талантливите и най-известните по това време художници в България като И. Мърквичка, Й. Обербауер, А. Митов и А. Пьиотровски.

Без да подозирам за всичките тези подробности, преди да чуя разказа на Игор, асоциирах Чипев единствено с логото на бухалче върху неколцината оцелели книжки в домашната ни библиотека. Всичките книжки са запазени и до днес. Те са с меки корици - това са разказите на Иван Вазов, детските книжки на Елин Пелин и Елисавета Багряна. Периодично ги подхващах за препрочитане като дете, но най-важното е, че се залавях с тях, защото задължителните книги от училищния списък за лятото като „Овчарчето Калитко“ не ми бяха много по вкуса. Сега като се замисля, нейно величество книгата винаги е играла изключително важна роля не само в моя живот, но и в живота на българина. И така един вид е оформял светогледа му. Една от заслугите за това виждам тъкмо в хората като Чипев.

След като Т.Ф.Чипев издава "Под игото", всички Вазови книги след това излизат една по една от печатницата в София. Христо Бръзицов споменава, че в столицата издава първата си книга "До Чикаго и назад" Алеко Константинов, това се случва според него през 1894 г. В началото на другата година, Чипев дава на печатарите си Алековата култова и до днес „Бай Ганьо". При издателя започват да се наемат почти всички известни илюстратори за времето си, оформители и автори на голяма част от българската художествена литература, издавана до 1946 г. Това е така, защото предприемчиво мислещия за бъдещето Тодор Чипев е отделял голямо внимание на художественото оформление и визията на книгите. Затова смело е наемал много млади художници като Илия Бешков, Дечко Узунов да илюстрират изданията. Издателят не подминава и литературата за малките читатели, издавайки богато илюстрирани детски книжки, включително „Библиотека за послушни деца” и детското списание „Картина и приказка”, там повечето от илюстрациите са на любимия ми и незабравим Вадим Лазаркевич. Книгите на издателството печелят всяка година множество български и международни награди за оформление. Изглежда, че няма български автор от онова време, който да не е издаван от Чипев. Смятам също така, че една от най-големите заслуги на Т.Ф. Чипев е способността му да открива талантливи хора от различни области на изкуството като поети, белетристи, историци, художници, скулптори, илюстратори, преводачи, дори философи и университетски преподаватели, и най-главното да ги задържа около себе си, създавайки общество от българската интелигенция. Нещо, което в наши дни е почти непознато.

Реално издателството „Чипев“ на бул. „Ал. Дондуков“ се превръща в (смело мога да го кажа със сигурност) в най-голямата книжарница на Балканите по онова време! И до ден-днешен в България няма подобна на Чипевата книжарница като самостоятелна сграда, заемаща площ от 3 и повече етажа. Огромните витрини обикновено са били подредени от най-възрастния син Филип, който участвал и персонално в подготвянето на луксозни издания на Димчо Дебелянов, Гео Милев, Пейо Яворов и други наши автори. Сред изложените книги винаги е слагана ваза със свежи цветя от Женския пазар, както и репродукции на известни картини, нарисувани от наши художници, сменяни всяка седмица.

Често издателят Т.Ф.Чипев посрещал посетителите с предложение за чашка турско кафе, което можели да изпият на спокойствие сами или в негова компания на първия етаж. Ако живеех по онова време, първото нещо, което щях да направя днес, е да изпия кафето си у дома, и сетне да се отбия до Чипевата книжарница. Още на прага щеше да ме посрещне собственика – един спокоен, червендалест човек, който силно ще ми стисне ръката с „Добре дошъл и заповядай“. Тъй като той отдавна е запознат с интересите ми за исторически разкази, романи и документалистика, вероятно би ми посочил или масичката с пепелник и възможността да изпием набързо едно турско кафенце в малка чашка, или пък ако му кажа, че бързам - витата дървена стълба към втори етаж, където ме чакат нови интересни неща. От неудобство да го ангажирам с особата си, естествено бих избрал стълбата. На горния етаж винаги може да се срещне малка група хора. Като се качих горе, забелязах, че днес също е така - имаше, както и истински купувачи, така и няколко обичайни зяпачи, скрили се от лекия утринен дъжд на улицата. А Чипев добродушно ги бе приютил. Избирайки си поредната увлекателна книжка, с която веднага ще се заема вкъщи, бързо ще сляза по стълбата и ще бъда изпратен пак от същия човек до вратата. Момент! Ще се отбия до щанда му с писалки и канцеларски пособия, за да си закупя една писалка „Паркър“ и няколко молива. Изобщо не ми трябват, но аз знам, че Чипев се издържа главно от канцеларските материали, които продава, тъй като книгоиздаването поглъща огромна част от средствата му. Ще го финансирам с тази дреболия, защото утре прекрачвайки прага му искам пак да го заваря в добро здраве и с работеща книжарница, а не закачил табела „фалит“.

Фактически Чипев дори е първият издател у нас, който прави подробни книжарски каталози за търговците. Справочниците за канторите, компаниите и търговските дружества също са негово дело, те са били нещо като днешните „Жълти страници“ за фирми. Огромен е приносът му в издаването на детската литература. Например в серията „Библиотека за послушните дечица“ издават всички майстори на детската литература, което означава, че на практика издателят е анонсирал всички значими български автори от своето време. При колекционерите на картички, може да се намерят всичките бройки на издадените картички на битови снимки, на носии, на градовете от цяла България, на музеи, значими сгради и култови булеварди. Също така, е печатал и портрети на революционерите ни от Априлското въстание, което очевидно е било добра идея дори и неграмотните да могат да притежават ликовете на националните ни герои от него, от Възраждането, както и от Освобождението. И да знаят кой кой е. Като кратко обобщение, за 50 години издателска дейност, фамилия Чипеви пускат на пазара над 500 тома с произведения на различни български, както и преводни чуждестранни автори.

Цялото това богатство обаче не достига до наши дни, а става жертва на жестоките англо-американски бомбардировки над София. По време на най-унищожителната такава, на 30 март 1944 г. Няколкото паднали запалителни бомби изгарят всичко. Това е почти краят на Чипевото творение. Унищожени са над 55.000 тома книги, които са били наредени по рафтове с обща дължина над 2000 метра, представете си само какво е това! На долния етаж, температурата при пожара е била толкова висока, че златните писци за писалките „Паркър“ и другите подобни изделия затворени в металната каса се стопяват. Въпреки тежкото поражение и разрушенията, след разчистването на изгорелите греди, подреждането на тухлите (както се вижда на снимката), синовете на издателя, доколкото могат успяват да съберат всички налични оцелели канцеларски материали и неизгорели книги, сетне опъват брезентов навес пред партерния етаж.

И така, в полуразпад, останките от книжарницата продължава да функционират. Продавали са колкото имат от наличните издания под открито небе. Малко след това, в края на годината Тодор Ф. Чипев умира. Синовете му продължават дейността като книжари още 5 години. И то не само защото повечето машини са повредени от пожара, ами поради причината че самото издаване, на каквито е да е книги е било твърде сложен процес. Даже бих казал почти невероятен, защото е трябвало да се съгласува с пръкналите се нови, неадекватни в този план министерства. Старите учебници, издавани преди и магически запазени в наличност от Чипевия склад - вече не са вършили нужната работа. Обявени са просто за не толкова „прогресивни“. С други думи, смятани са за твърде изостанали от идеологията за времето, и например, за да се издаде „Чичо Томовата колиба”, е трябвало да се състави някакъв нов политически анонс след форзац страницата, визиращ бъдещата и окончателната победа на комунизма. Това е трябвало да бъде нещо като своеобразен предговор към читателите. Е как да се състави подобна глупост? А също, изключено е било да могат да издават нови, официално одобрени учебници, с чийто тираж Чипев всъщност би се е издържал на почти 80% както в добрите му години на издател. Реално, това перо е било едно от най-добрите постъпления в крехкия му бюджет.

По спомените на внука Игор, през 1949 г. издателството „Т.Ф.Чипев“ с логото на бухалчето официално и окончателно се ликвидира. Славата на най-голямата книжарница на Балканите перманентно е заличена, а на нейно място е ъгъла от строящата се сграда на бившия Партиен Дом откъм бул. „Ал Дондуков“. Добрите дела на издателя отдавна са забравени. 

Но не и в спомените ни.