Quantcast

Ран Босилек - любимецът на поколения българи

Последна промяна на 08 октомври 2013 в 00:01 7131 4

Ран Босилек
Ран Босилек

На днешния 8-ми октомври през 1958 година почива един от емблематичните български автори. Генчо Станчев Негенцов, както е рожденото му име, е писател, поет и преводач. Роден е на 26 септември 1886 година в Габрово, като произлиза от виден местен род. Баща му Станчо е занаятчия и участник в Руско-турската освободителна война. За зла участ, той умира, когато малкият Генчо е едва на 7 години. Това не попречва на амбициозния бъдещ писател да завърши престижната Априловска гимназия, а по-късно и да работи като учител там. Той, както и двамата му братя и двете му сестри, завършват висше образование.

Дейността на Ран Босилек се свързва с редактирането на редица вестници и списания, сред които "Светулка", "Врабче" и "Детска радост" (едно от най-известните детски списания по това време). Председателства Дружеството на детските писатели, като същевременно членува в Съюза на българските писатели. Ран Босилек се счита за един от създателите на художествено оформената детска книга в България.

Създател е на редица запомнящи се детски произведения, сред които "На косичка", "Я кажи ми (Облаче, ле бяло)", "Косе-Босе", "Баба Меца" и много други. С цялостното си творчество Ран Босилек се превръща в любимец на редица поколения българи, като творбите му са в събрани десетки отделни издания и сборници.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

08.10 2013 в 10:52

Едва ли.

08.10 2013 в 08:32

За съжаление е този младеж, който го беше преименувал на Рамбо Силек. Това е бъдещето ни!

08.10 2013 в 07:24

Няколкото му книжки за Патиланците бяха моето любимо четиво, а по-късно на синовете и внуците ми. И до днес помня знаменитите илюстрации на Вадим Лазаркевич.

08.10 2013 в 00:12

И в днешни дни има такива хора, но за съжаление са изтикани малко в ъгъла и не ги забелязваме. Веднага мога да дам за пример Станка Пенчева с книгата си "Мили Бате - писма на един дакел" от 1995г. Просто шедьовър. Да е жива и здрава, че е много възрастна жената. Сигурен съм, че един ден ще се говори за нея по същия начин.