На този ден през 1919 година се подписва Ньойският мирен договор, с който България официално излиза от Първата световна война. Това е един от най-тежките договори в историята ни, който оставя отпечатък върху политиката на държавата за дълги години напред. Въпреки славните победи край Тутракан и Дойран, България е жестоко наказана от клаузите, поставени от Антантата. В следващите редове ще ви разкажем по-подробно какви са те и как се отразяват на страната.

В края на 1919 година министър-председател на България е Александър Стамболийски. Именно той е начело на делегацията, изпратена във Франция да подпише договора.  Трябва да се отбележи, че отношението на французите към пратениците е било като към военнопленници. Техният достъп до външния свят е бил изключително ограничен, като още с пристигането си в Париж на българите е било забранено да излизат от хотела, в който са настанени, без специално разрешение.

В предварителните заседания на комисията, която се занимава с българския въпрос става ясно, че страната ще пострада изключително сериозно заради участието си във войната. Мерките които великите сили вземат се оказват твърде крайни. Самият президент на САЩ – Удро Уилсън, отявлено им се противопоставя и заявява, че подобно решение на проблема би довело само и единствено до втора световна война.  Той изготвя своите прословути “14 точки”, които обаче европейците не желаят да изпълнят. Това провокира и оттеглянето на Щатите от дипломатическата сцена на Европа.

Въпреки предупрежденията, победителките от Антантата продължават дейността си по изготвянето на договорите и към края на 1919г. Версайската система е изцяло завършена.  На 19 септември условията за мир са връчени на министър-председателя Александър Стамболийски.

Те гласят следното:  Според териториалните клаузи българската държава се лишава от Южна Добруджа в полза на Румъния.  Западните покрайнини, които са с важно стратегическо значение – Царибродско, Босилеградско и Кулско минават под властта на Сърбо-Хърватско-Словенската държава. В полза на Гърция, България се лишава от голяма част от извоюваните през Балканската война територии, включващи цяла Беломорска Тракия.

Според финансовите клаузи държавата е задължена да изплати 2 250 000 златни франка репарации – сума непосилна за българското правителство по онова време. В срок от 5 години природните ресурси от мините край Перник трябва да се изнасят за КСХС (Кралство на сърби, хървати и словенци).

От военна гледна точка на българите е забранено да притежават тежки въоръжения, да притежават наборна армия, а професионалната войска е ограничена до 20 000 души. С течение на времето родните политици успяват да се договорят и за 10 000 жандармеристи и 3 000 души гранични войски.

Договорът е подписан официално на 27 ноември 1919г. от министър-председателя Стамболийски. Според някои източници, след подписването, лидерът на БЗНС счупил нарочно химикалката си.  Последиците от Ньойския договор се оказват пагубни за България. Те я повеждат по пътя на изключително тежка политическа криза. Вътрешната политика е изпълнена с репресии, политически убийства, въстания и кървави преврати. Години по-късно,  споменът за трагедията от Ньой изиграва важна роля за политическите решения на цар Борис III и по време на Втората световна война, България отново застава зад своя предишен съюзник - Германия.