Спорният проект на "Възраждане" за промени в Закона за радиото и телевизията, предвиждащ въвеждане на квоти за българска музика в БНР и БНТ, вече е факт.

В петък текстовете бяха внесени в Народното събрание от Цвета Галунова, Костадин Костадинов, Ангел Георгиев и Георги Георгиев.

Според предложените промени най-малко 50% от общото годишно време, предназначено  за излъчване на музикални произведения за всички политематични програми на БНТ, трябва  да бъде "музика на български език, създадена от български автори".

Освен това се въвежда минимум от 60% българска музика от общото годишно време в часовия диапазон между 6:00 и 20:00 часа за всички програми на БНР. В пояса между 20:00 и 6:00 часа процентът е по-нисък - 50%.

"Възраждане" предлага още и въвеждането на допълнително изискване - една песен да не се повтаря повече от три пъти в рамките на едно денонощие в една програма. Освен това се предлага поне 10% от музиката да не е излъчвана по програмите на БНТ и БНР преди повече от 5 години.

Ако промените минат в зала, то те трябва да бъдат заложени в лицензиите на БНТ и БНР. За изпълнението на новите правила пък трябва да следи Съветът за електронни медии, като при неизпълнение се предвижда глоба в размер между 3000 и 20 000 лв.

Предстои законопроектът да бъде разгледан в парламентарната комисия по култура и медии, а след това да бъде гласуван в зала. Ако мине, то текстовете влизат за редакции между първо и второ четене и след това окончателно гласуване в пленарна зала. Ако промените бъдат приети, те ще влязат в сила от 1 януари 2023 г. Все пак обаче това е малко вероятно заради острите реакции при обсъждането на промените.

Това не е първият опит  за въвеждане на квоти за българска музика. Предишната неуспешна инициатива бе на друга националистическа партия - ВМРО, по време на последния кабинет на Бойко Борисов. Идеята тогава не бе подкрепена в медийната комисия в парламента.

Как започна всичко?

На 14 април "Възраждане" предложи въвеждането на квота от 50% българска музика в БНТ и БНР. Последваха редица срещи с поети и текстописци, изпълнители и композитори, като официално декларираната цел бе да се обсъдят всички възможности и искания и след това да се напише законопроект.

Още при лансирането на идеята Цвета Галунова обяви, че не предвиждат жанрово ограничение, което - по думите ѝ - би било цензура. 

Реално обаче срещите се превърнаха в поредната сцена за "Възраждане", умело използвана за политически пиар. 

Почти месец след обявяването на идеята се проведе и среща между изпълнители и народните представители от комисията по култура и медии. Тогава изпълнителят Ицо Хазарта, член на комисията, обяви, че въвеждането на квота за българска музика в обществените медии ще бъде "спасителен пояс за некадърници".

Според него квоти категорично не трябва да има, а трябва да се въведат стимули за излъчване на български фолклор.

Последва скандал - естрадните изпълнители се обърнаха срещу Хазарта. Тази вълна бе яхната от Силвия Кацарова, която дори поиска 100% от музиката в БНР и БНТ да бъде българска. Тя бе дори по-крайна и направи радикалното твърдение, че Шакира и Мадона ограбват българските певци.

Обещай ми любов, обещай ми тревога, обещай ми процент, без който не мога

След близо месец затишие Хазарта отново проговори и повтори тезата си, че ако българска музика трябва да се стимулира - то това е фолклорът. Според него само тази музика носи отличителни български черти, за разлика от другите жанрове, които залагат на "бийтове, купени за 20 долара, с простотии, речитатив, по какъв начин някой е ходил да се татуира, да тренира и след това да пуши наргиле."

"Нека да си кажем почтено - актуалната българска музика в голямата си част е отвратителна и няма никакъв белег за това да е българска", допълни той.

В интервюто си за Би Ти Ви депутатът бе категоричен:

"Новите песни на въпросните изпълнители от естрадата, при това, че старите песни са наистина златни, могат до докарат човек до самоубийство. Препоръчвам на колегите от "Възраждане" да слушат тези песни по няколко пъти."