Представят "Послепис" - новият роман на Христо Карастоянов

OFFNews Последна промяна на 16 януари 2017 в 20:09 4914 1

Един изпуснат в новогодишната нощ влак събира четирима мъже, за да им припомни техните приятелства и техните предателства. Връща ги в годините на мъчителни влюбвания и небрежни разминавания, намерения и пропадания. Оживява и споменът за `68-а, за `89-а и изобщо за събития, които белязаха живота на всички нас и които напразно си мислим, че сме забравили.

Авторът е Христо Харастоянов, а заглавието - "Послепис".

След романа „Една и съща нощ”, отличен с наградите „Дъбът на Пенчо”, „Хеликон”, „Елиас Канети” и номиниран за роман на годината, сега писателят се обръща към времето, в което живеехме като двойници на самите себе си. 

"Послепис" ще бъде представен утре вечер от издателство "Жанет 45" в галерия The Art Foundatuin от 18,30 ч.

Откъс

Колкото пò не го приемаха в Художествената академия, толкова по-заинатено Стоян рисуваше картини. Рисуваше едни равнодушни овчици с ръбести крака като краката на козата за прескок във физкултурния салон, обаче с човешки очи. Руното на всяка овца беше тъй фино пипнато, че отсетне мнозина се чудеха на търпението му даси играе чак пък толкова. Малко бяхме тези, които знаехме, че Стоян изобщо не си играеше, а правеше една друга работа: мацваше дебело контура на животинката, после вземаше една виличка за пасти и почваше да я врътка в боята, както се навиват макарони. И тъй се получаваха всичките онези къдри и прелестни буклички, но това беше тайна.

Както и да е.

В картините му овчиците ту пъплеха по сини баири, ту стояха скупчени под червени дървета, ту се спускаха от ония баири, а над баирите догаряха дяволски залези. Покрай овцете неизменно се мотаеха черни като прилепи кучета, много приятни и изтънчени, с глави на дракончета, духчета и ухилени кукумявчици. Имаше и картини със зимни сюжети – те, разбира се, бяха почти изцяло черно-бели с изключение на гълъбовите слънца в белите небеса: по едно гълъбово слънце на всяка. Там обаче кучетата изглеждаха зли и озъбени, сякаш вампирясваха.

Нямаше хора, но облаци – задължително.

Веднъж не се сдържах и го попитах ехидно как разбира, че една картина е вече завършена.

„Какво викаш?” – рече той.

„Как разбираш кога една картина е завършена?” – повторих.

„Много просто! – отвърна – Една картина е завършена, когато я подпиша!” – каза.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

22179

1

ELPIDA

16.01 2017 в 22:03

Даже и малката литературна хапка поднесена тук, е достатъчна за да възбуди апетита за прочит на целия роман.
Успех на книгата, талантливецо !