Нобеловият лауерат Габриел Гарсия Маркес е приет по спешност в болница, съобщи мексиканският телевизионен канал ABC.

Маркес е най-популярният испаноезичен писател от времето на Сервантес. Той е на 87 години, а в последните 30 от тях живее в Мексико.

Подробности и причини за настаняването му в болница не са обявени.

Често в произведенията на Гарсия Маркес има едновременно художествени и документални елементи. Най-ярките примери за това са повестта „Хроника на една предизвестена смърт“ (1981, по вестникарска хроника), романът „Любов по време на холера“ (1985, по спомени на бабата и дядото на автора) и други.

Най-известният роман на Гарсия Маркес, „Сто години самота“ (1967), е продаден в над десет милиона копия. Той рисува живота в митичното южноамериканско село Макондо (което се появява и в други съчинения на автора и означава банан на езика банту). За него получава наградата „Ромуло Галегос“ през 1972 г. През 1982 г. Гарсия Маркес е удостоен и с Нобелова награда за литература за цялостно творчество.

През 1999 г. Габриел Грасия Маркес е диагностициран с лимфома - рак на лимфните жлези. Той претърпява две тежки операции; химиотерапията, на която е подложен в болница в Лос Анджелис, се оказва успешна и болестта изглежда излекувана.

Това събитие обаче го навежда на мисълта, че трябва да започне да пише мемоарите си. „Намалих контактите с приятелите си до минимум, изключих телефона, отложих всички пътувания и всички планове. Заключих се в стаята и започнах да пиша всеки ден, без никакво прекъсване“, това споделя писателят пред колумбийския вестник Ел Тиемпо. През 2002 г. - 3 години по-късно, той публикува „Живея, за да разказвам“ (Vivir para Contarla) - първия том от трилогията мемоари.