''Физика на тъгата'' оживя в Народния театър

Сценичната адаптация на романа на Георги Господинов „Физика на тъгата“ оживя в Народния театър.

Режисьор на потановката е словенският режисьор Йерней Лоренци, известен в България със спектакъла "Орфей". Участват Албена Ставрева, Александър Тонев, Анета Иванова, Валентин Ганев, Вacилена Bинченцо, Даpина Paдeвa, Димитър Николов, Веселин Мезеклиев, Константин Еленков, Параскева Джукелова, Радена Вълканова, Стелиан Радев, Теодора Духовникова и Христо Петков.

Едноименният роман на Господинов е превеждан на повече от 20 езика, печели престижната международна награда „Ян Михалски“ през 2016 г. и е финалист за Американската награда на PEN за превод, Premio Strega Europeo, наградата на Haus der Kulturen der Welt, наградата „Грегор фон Рецори“ и други. Според списание The New Yorker „истинският стремеж на Георги във „Физика на тъгата“ е да намери начин да живее с тъгата, да ѝ позволи да се превърне в източник на емпатия и благотворно колебание...“. Късометражният анимационен филм „Физика на тъгата“ по едноименния роман (реж. Теодор Ушев) печели множество международни отличия и е сред заглавията в краткия списък за наградите „Оскар“ през 2020 г.

В романа времето не следва хронологичен ред, а е фрагментарно, циклично и преживяно отвътре. „Физика на тъгата“ разказва за начина, по който човекът преживява времето, историята, загубата чрез паметта, емпатията, историите. По разбирането на свети Августин: времето съществува преди всичко в човешкото съзнание, а не като обективен поток. Минало, настояще и бъдеще съществуват едновременно; паметта променя и огъва времето, а настоящето е крехко и мимолетно, припомнят от театъра.

Спектакълът на Йерней Лоренци създава сценична версия, която превръща литературния лабиринт в жив театрален свят от спомени, истории, образи, гласове и тела. В центъра на спектакъла е човекът, затворен в собствения си лабиринт от минало и бъдеще, от страхове и надежди, от самота и копнеж за близост. Митът за Минотавъра се преплита с личната и колективната памет, а отделните човешки съдби образуват общ разказ за поколенията, за изгубеното време и за способността ни да чувстваме болката на другия като своя, казват още от първата ни сцена.

След премиерата публиката се срещна и с изложбата #АзСме, написаха от Народния театър във Фейсбук. Тя се състои от детски снимки на актьори и служители на театъра.