През уикенда в Сплит се игра едно от дербитата на хърватския футбол между Хайдук и Риека. Срещата завърши 1:1, но местните, балканските и световните медии обърнаха внимание на отвратителните скандирания на домакинските ултраси и нахлуването на терена на един от тях.
22-годишният Доминик Мамич няколко минути размахваше един метален прът, докато полицията го арестува. Преди това ултрасите на Хайдук от фенската организация „Торсида” скандираха по адрес на гостите „Убий сърбина” и издигнаха транспарант на кирилица с рефрен от военна четническа песен.
Играчите на Хайдук и Риека се чудят какво става, докато хулиганът гони съдията.
Повърхностният прочит на събитията е ясен: Хулиганите от Сплит възхваляват усташките зверства и обиждат гостите от Риека, град известен със своята толерантност, висок стандарт на живот и с това, че там и днес живеят 8 000 сърби, част от 188-хилядното сръбско малцинство в Хърватия.
Внимателният поглед върху срамния инцидент казва друго. Хайдук (Сплит) е един от най-известните със своя антифашизъм клубове в Европа...
Малко история
По време на Втората световна война Кралство Югославия първо става съюзник на Хитлер, но след това, под британско давление, се организира преврат и новата власт отказва участие в пакта. Германия и нейните съюзници бързо сломяват военната съпротива на югославската армия, но това отваря фронт за едно от най-масовите партизански движения в Европа, водено от лидера на югославските комунисти Йосип Броз – Тито. Първият партизански отряд е създаден от хърватски комунисти. В същото време се създава Независимата хърватска държава (НДХ), но тя бързо се превръща в кръвопиец, който често смайва с жестокостта си дори нацистите. Най-голямата хърватска партия се оттегля от политическия живот и нейните продемократично настроени привърженици отказват да подкрепят и легитимират режима на усташите, защото целта – собствената държава, не оправдава средствата – зверствата на хърватските фашисти. За по-малко от четири години главорезите на Анте Павелич избиват стотици хиляди сърби, евреи, цигани и комунисти.
Усташите и четниците често убиват противниците с нож, а в такива случаи партизаните просто разстрелват.
Освен югославските партизани, най-големите им врагове са сръбските четници, водени от защитника на монархията генерал Дража Михайлович. Четниците също умело си служат с ножа и воюват първо с партизаните против усташите, германците, българите и италианците, но в края на войната се съюзяват с италианците, германците и дори с усташите, против партизаните. Хората на Тито, подкрепени от всички съюзници (СССР, САЩ и Великобритания), печелят кървавата гражданска война, отнела живота на близо 1 000 000 души. 3/4 от тези жертви са невъоръжени мъже, жени и деца. След това Титова Югославия умело лавира между Изтока и Запада и надживява Тито с десетина години. Политическите лидери на шестте републики не успяват да се разделят цивилизовано (като Чехия и Словакия) и го правят с жестока война, зверства и етнически прочиствания, отнели живота на още около 100 000 души.
В началото на гражданската война югославската армия срива със земята хърватския град Вуковар, а в края хиляди сърби напускат домовете си в Хърватия.
По-голямата част от възрастните хора и представителите на средното поколение в Хърватия и Сърбия, преживели ужасите от 90-те, уморени от войни, омраза и мъст, са едни от най-големите радетели на добросъседските отношения между двата толкова близки народа. В наши дни те пътуват помежду си за спорт, обучение, туризъм, бизнес и културен обмен, което заставя и политиците от двете страни да полагат усилия за нормализиране на отношенията и съвместни инициативи. Оказва се, че в момента омразата се разпалва само от шепа лумпени. Те са прекалено млади, за да имат житейския опит от онези години и прекалено необразовани, както по отношение на противоречивата балканска история, в която няма невинни, така и на футбола, чиито просперитет явно не ги интересува. Тези лумпени имат близки връзки с подземния свят и компрометирани политически маргинали, които се опитват да капитализират старите страхове и насаждането на нова взаимна ненавист.
Истинският Хайдук
Пример за това са ултрасите на Хайдук, които едва ли знаят, че това е клуб отказал да играе в италианското първенство, когато усташите предават Сплит на Мусолини. След капитулацията на Италия градът се връща под контрола на Павелич, но и тогава ръководството на Хайдук отказва да се включи в първенството на НДХ. По същото време отборът гостува на съюзнически моряшки отбори, а през септември 1944 г. в Бари събира 50 000 зрители за мача с отбора на британската армия. В следвоенните години Хайдук е сред водещите клубове на Югославия и едни от най-големите му легенди са мнозина етнически сърби.
Футболистите на Хайдук в партизански униформи на остров Вис през 1944 г.
Накратко: няма как да си разумен, начетен и добронамерен привърженик на хърватския футбол и на Хайдук (Сплит) и да скандираш усташките лозунги.
Отделна тема е управлението на Риека под ръковдството на петролния бос Дамир Мишкович, което за пет години се доказа със строежа на тренировъчен камп с пет терена, започна издигането на прекрасен стадион за 14 000 души и подготви отбор, който се опитва да свали от върха хегемона от последните години Динамо (Загреб). В същото време Хайдук е затънал в дългове, не произвежда футболисти, няма успехи, феновете по трибуните намаляват, а ултрасите му постоянно му довличат срамни скандали, големи глоби и лоша слава в страната и региона.
Новият тренровъчен камп на Риека.
Така ще изглежда стадионът на Риека, който се строи в момента.
Подобна история, разбира се, може да се разкаже и за двата водещи сръбски клуба Цървена звезда и Партизан. В своята същност те са партизански и античетнически, но по време на последната гражданска и междунационална война в Югославия, част от техните ултраси се позиционират в лагера на националистите, издигащи за знаме Дража Михайлович и неговото четническо движение. Освен с взаимния антагонизъм, омразата към всичко хърватско, босненско и албанско, част от ултрасите на Звезда и Партизан, често влизат в белградската криминална хроника с хулигански побоища и нарко истории.
По време на баскетболния мач с ЦСКА (Москва) през декември 2016 г. ултрасите на Цървена звезда издигат сръбско знаме с името на хърватския град Вуковар и снимка на Дража Михайлович.
Общото за балканските хулигани е, че омразата към другите – клуб, град, държава е по-голяма от обичта към своите – клуб, град и държава. Те си приличат и по своето историческо невежество, еднокнижничество и митоманство, което често демонстрират с повод и без повод. Пример за това е възхваляването на военнопрестъпници, отговорни за смъртта на хиляди невъоръжени цивилни. Жертви на своите предразсъдъци, тези заблудени младежи продължават да тровят нормализацията на Балканския политически, икономически и спортен климат.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
Танас
Русия за първи път изстреля междуконтинентална балистична ракета по Украйна (снимки, обновява се)
Деспин Митрев
Бивш депутат на ИТН внезапно оглави партията на Божков
Деспин Митрев
Румъния влиза в Шенген на 1 януари, увери премиерът Чолаку
Johnny B Goode
Русия за първи път изстреля междуконтинентална балистична ракета по Украйна (снимки, обновява се)