Александър Бранеков: Най-различни парашутисти стават треньори! Пушат и си пият кафетата, как да искаме резултати?!

OFFNews Последна промяна на 22 ноември 2021 в 19:05 1197 0

Александър Бранеков е бивш футболист на ЦСКА. Юноша на червените и израснал в школата на клуба. Има две купи на България във визитката си – през 2006 и 2016 година, когато отборът беше във „В“ група. Печели и Суперкупата на България с ЦСКА. В момента е треньор в една от по-новите школи у нас – „Левски-Спартак“, където води детски отбор.

Ето какво каза Александър Бранеков пред Букмейкър Рейтинги:

-Сашо, да започнем от актуалната тема през изминалия кръг в елита – Лудогорец загуби от ЦСКА 1948.
-Доста изненадваща загуба. Вярно, в Лудогорец отсъстваха доста важни футболисти, защото имат мач в Лига Европа, но знаете с какъв потенциал разполагат. При една евентуална победа на ЦСКА в Разград, първенството ще се завърже въпреки че има още доста мачове до края. Този мач между Лудогорец и ЦСКА наистина ще бъде изключително важен. Крайно време е ЦСКА да пребори Лудогорец във важен мач. Защото до този момент, когато е имало такъв важен двубой, Лудогорец излиза победител.

-Казваш, че на Лудогорец са липсвали футболисти, но знаеш, че те имат наличен потенциал за още два отбора.
-Така е, но виждате, че тези, които изнасят по-важните мачове, са 14-15 души. И друг път са ме питали защо е тази разлика в класите на играчите в Лудогорец и останалите отбори у нас. Защото в Разград за тези футболисти се плащат пари, за разлика от останалите клубове. Ти плащаш за него и очакваш да получиш адекватно качество. А тези, които са свободни агенти… Той не е играл една година и идва от трета дивизия, например, но парадоксът е, че пак е на едно по-добро ниво от българския младия български футболист? Защо се получава така?

-Тук е ред аз да те питам, защо се получава така?
-Откъде да започнем, темата е толкова дълга… Връщам се на моите години, когато бях юноша в ЦСКА. Аз също съм имал много трески за дялане, но проблемът не е бил толкова в мен. Аз съм имал респект към всички треньори, които са ми били – от детските отбори до последния преди да се откажа. В най-важните ми години от 8 до 14-15 годишна възраст на нищо не са ни научили в школата. Казвам ви го най-отговорно. Имах треньор, който четири години ни водеше и неговите тренировки бяха – квадрат и игра, квадрат и игра… Това е. И си говореше по телефона през цялото време. Ти си в школата на ЦСКА и хората си мислят, че там се работи за изграждане на таланти, че се гонят грандиозни успехи. Не е сериозно подобно нещо. Сега не мога да кажа как стоят нещата, защото не познавам хората в школата на ЦСКА. Единствено знам Румен Трифонов и знам колко е съвестен и колко усърдно работи.

-Да започнем едно по едно. Проблем ли са социалните мрежи и компютрите?
-Виж, нито са проблем социалните мрежи, нито компютри и лаптопи. Знаеш ли какво пречи?! Пречи, че всеки един човек, който има пари и е хванат от улицата, може да стане треньор. Хващаш една жена, тя вади 2000 лева, взима лиценз и става треньор. Тя на какво ще ги научи тези деца?! В крайна сметка нали треньорът трябва да им покаже нещо на тези деца, да ги научи, да иска от тях ред, дисциплина. Трябва да ги държиш във въздуха, ако искаш да направиш нещо от тях. Казано на жаргон, вилицата трябва да им е на врата, но да знаят, че само така ще се получат нещата. Аз много държа на ред и дисциплина и нямам никакъв проблем с родителите.

-Втори казус – родителите. Колко вредни навици създават някои родители в децата си?
-Те са голям проблем и това не е тайна. Има десетки, сигурно и стотици примери, в които родители казват – моето дете няма да бъде при този треньор, защото той иска ред и дисциплина. Тук трябва да се разбере, че не се изисква достатъчно от децата.

-Стигаме и до още един проблем – треньорите. Постоянно се търси вината във футболистите, които са обиждани по какви ли не начини. Къде обаче е ролята на треньорите?
-Пагубното е, че най-различни парашутисти стават треньори на деца. За Бога, това е най-важната възраст, на която тези малки деца или подрастващи трябва да се научат правилно да мислят, да имат навици, да тренират и т.н. Още от дете трябва да го научиш да мисли професионално и да започне да играе като професионалист. А кой ще стане – е отделен въпрос. Но дори и да не стане професионален футболист, в главата му ще има изградена самодисциплина и ред за начин на живот. Има хора, които никога не съм ги виждал през живота си и те са треньори на деца. Примери мога да ви дам десетки. Пускат да загряват футболистите, той си седи отстрани, пуши си и си пие кафенцето или бирата. Е, как да стане, как после да искаме резултати?! Ако ти на това дете му показваш какво трябва да прави, то какъв футболист ще стане?! Или какъв човек ще стане, ако те вижда, че ти на тренировка пушиш цигари и пиеш бира. Много вероятно е да стане същият безотговорен човек и в живота. Не поставям всички под един знаменател, защото има много добри млади специалисти, които работят съвестно с децата. Но за жалост това са единици.

-Усещам, че тази тема те дразни?
-Как да не ме дразни. За съжаление аз разбрах твърде късно, че не съм имал треньор в детско-юношеската възраст. Разбрах го чак, когато се отказах. Тогава осъзнах, че не е имало кой да ни научи навремето на техника, тактика, ред и дисциплина. Аз и другите момчета сме имали много трески за дялане. Тогава като юноши искахме да играем в първия отбор на ЦСКА, но едно е в сърцето и главата, но съвсем друго се случва с краката. И се връщам на темата с треньорите на деца и юноши. Децата като по-малки са като пластилин – можеш да го моделираш, както искаш. Каквото го научиш като малко, такова ще порасне и такъв човек ще стане и в живота. Затова са толкова важни треньорите за децата.

-Откъде идват пропуските около треньорите?
-Реално доста дълъг стана периодът, в който няма контрол особено в тази насока. Въведоха контрол за Про лиценза, но не по-малко важно е дори за лиценз „С“. За него също трябва да има определени точки, на които да отговаряш, за да влезеш и да го запишеш. Например определен брой мачове на професионално ниво и много други точки, които могат да се коригират. Вярвам, че в БФС има умни и интелигенти хора, които могат да се справят сами без чужда намеса относно темата с треньорските лицензи.

-И пак стигаме до вечната тема с чужденците. Или всъщност тя стана актуална в последните 15 години. Какво се случи, за да останат българските футболисти малцинство в отборите у нас?
-Аз ще бъда изключително щастлив като юноша на ЦСКА и израснал в школата един ден целият отбор да бъде с българи и с колкото се може повече юноши на ЦСКА. Прибавям и треньорските кадри. Обаче… преди няколко дни Станимир Стоилов, когото много уважавам, каза, че през зимата Левски ще се насочи към чуждестранния пазар за нови попълнения и няма да привлича българи! Защо според вас?! Мъри иска отборът му да заиграе по-добре, търсят се резултати. Същото е и в ЦСКА. Младите български футболисти обаче не са подготвени и за съжаление с тях не могат да се търсят резултати. Много рядко има някой талант в български отбор, който може да направи впечатление. Това е изключително рядко. Браво на Славия, където полека-лека в последните години започнаха да работят в тази насока и виждате, че вече в националните отбори имат доста футболисти. Това е пътят.

-Защо клубните президенти или собственици така и не проявиха търпение през всичките тези години и не обърнаха внимание към школите?
-И аз много пъти съм се чудил, задавал съм си този въпрос. Може би искат по-бързи и добри резултати. И затова нямат търпение. Тук обаче искам да кажа, че никой няма право да съди нито един футболен президент или собственик, който дава пари за футбол! Ако тези хора ги нямаше, съм категоричен, че нямаше да има футбол в България. Защото знаете, че ние не сме като другите страни, в които клубовете сформират бюджетите си по много начини. Тук в огромна степен всеки клуб зависи от президент, собственик и т.н. Няма ли ги, загиваме. Изключително уважение към всички тези хора.

-Нужно ли е за пореден път да правим сравнение със сърбите, които миналата седмица се класираха на Световното, след като победиха Португалия?
-Там има последователност. Половината от настоящия мъжки национален отбор на Сърбия са момчетата, които станаха световни шампиони до 20 години през 2015-та. Тогава на финала победиха Бразилия! Тоест, тези младежи още от деца са научени и на тях сега не им трябва време за адаптация в мъжкия футбол. Може би трябва просто да укрепнат физически и са готови. Те още от ранна детска възраст са научени на ред и дисциплина. Тук визирам и другите отбори, които постигат успехи – не само Сърбия. А тук не е така. Тук, когато един юноша приключи с юношеския футбол на 17-18-годишна възраст, са му нужни поне 1-2 години, за да се адаптира. И в това време въобще не е сигурно дали ще продължи във футбола. А на Запад времето за преминаване към мъжкия футбол е много кратко.

-За да стигнем до националния отбор, който отново понася критики заради поредните загуби.
-След последния мач с Швейцария отново слушах коментари, как момчетата едва ли не се разхождали по терена. Не – не се разхождат! Те не са виновни. Просто разликата е голяма заради всичко това, което говорехме до момента. Там на Запад бъдещите състезатели работят от деца и никой не ги отпуска нито ден, докато не бъдат изградени като професионални футболисти. И тук идва работата на треньорите. Те трябва първо да селектират даден отбор или възрастова група. Да видят и преценят дали едно дете има природни дадености да играе футбол, волейбол, баскетбол или друг спорт. И ако има такива дадености, да започне да се занимава с него. Да го моделира. А когато си пие кафенцето и е с ръце на кръста на загрявката, няма да стане…

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови