Когато пречиш на мутри да разорават и бетонират дюни

Deutsche Welle (DW) Последна промяна на 14 юни 2021 в 18:17 8851 0

Знам от личен опит, че когато се опиташ да попречиш на разни мутри да разорават и бетонират дюни, започват едни много характерни обаждания по телефона от техни представители. Проф. Евгений Дайнов разказва в материал на Дойче Веле:


Продължава да прави впечатление решителността, с която институциите, наследени от ГЕРБ, се противопоставят на прочистващите мероприятия на правителството. В началото тя се обясняваше с опита на мрежите на Борисов да демонстрират, че ще продължат да са на власт, каквито и да са резултатите от изборите. Все по-често обаче зад този политически (вреден, опасен, но все пак политически) дневен ред прозира озъбеното лице на крайните бенефициери: т.нар. мутри. Ако погледнеш малко по-навътре, във всеки скандален казус виждаш заплашителните физиономии на мутри.

Мистерията със Заповед № 8-Z-510

Да вземем казуса „Смокиня”. В началото работата беше ясна. Първо, налице са един декар унищожени от багер дюни, които са изключителна държавна собственост и освен това са защитени. Второ, работата по изграждането на заведения върху така унищожените дюни не може да продължи, тъй като кметът на Община Созопол е обявил със своя заповед прекратяване на всякакви строително-монтажни работи от 15 май до 1 октомври.

По точка първа на ход бяха МРРБ (заради унищожаването на държавна собственост), както и МОСВ - заради унищожаването на защитени природни зони. Въпреки смяната на министрите си и двете институции реагираха по обичайния начин: направиха се, че не виждат нарушения. От съучастващото в подобни случаи Министерство на туризма (също с нов министър) подкрепиха МРРБ и МОСВ с констатацията: „Не виждаме проблем. Не виждаме проблем, между другото, не трябва да даваме интервю, идваме само на проверка".

Това изказване от 17 май дойде два дни, след като забраната на кмета на Созопол за строително-монтажни дейности бе влязла в сила. Но строително-монтажните дейности продължават и днес - с помощта на тежка механизация, която е също забранена в тази заповед.

В интерес на истината, в началото на казуса Община Созопол имаше по-адекватно поведение от трите горепосочени министерства. Заместник-кметове дори даваха телевизионни интервюта, в които обясняваха, че каквито и разрешителни да има строителят на Смокиня, той не може да прави нищо след 15 май. На 3 юни обаче и те развяха бялото знаме. В хор с концесионера споделиха пред драгите зрители, че работата може да продължи, тъй като не ставало дума за „строителни”, а за „монтажни” дейности.

Това обаче е нагла лъжа от репертоара на „модела Борисов”. В забранителната заповед на кмета на Созопол пише: „Спирам извършването на строително-монтажни дейности в курортните територии на населените места, курортите, курортните комплекси, ваканционните селища (вилни и туристически селища) и къмпингите по Черноморското крайбрежие от 15 май 2021 г. до 1 октомври 2021 г.”. Няма отделно „строителни” и отделно „монтажни”.

В следващите дни всякакви чиновници засипваха медиите с клетви, че както по ЗУТ (Закон за устройство на територията), така и по ЗУЧК (Закон за устройство на Черноморското крайбрежие) строителни и монтажни работи били различни неща. И това, разбира се, е опашата лъжа. И в ЗУТ, и в ЗУЧК става дума единствено за „строително-монтажни работи” (СМР). Разликата е, че в ЗУТ това понятие е разделено с тиренце, а в ЗУЧК е една дума.

Който лъже, трябва и да маже. Ако влезете в страницата на Община Созопол, няма да намерите цитираната горе Заповед № 8-Z-510 от 27.04.2021. Няма я. Скрита е някъде из дебрите на сайта. Можете да я откриете единствено с помощта на Гугъл и поредица проби с различни ключови думи. Иначе на сайта ще намерите заповед от 27 април, но с номер 509, отнасяща се до рязане на дърва през курортния сезон. Толкова ви се полага да знаете към днешна дата.

Преди десетина дни писах на Община Созопол, искайки разяснения. Положението обаче е такова: от умрял писмо. Същото е положението и с писмото, което написах на МОСВ по същото време. Да ви звучи познато? Както се казваше в един добър български сериал: „Старото зло е още тук”.

За капак в общото оневиняване на видими безобразия се включи и ДНСК, също с нов началник. Трогателно единодушие, липсват само цигулките в бекграунда...

Интересният въпрос е: какво се е случило между началото на казуса, когато сред всички институции единствено Община Созопол имаше достойно поведение, и началото на юни, когато от нейно име се заговориха небивалици за разликата между „строителни” и „монтажни” работи (каквато разлика, повтарям, не съществува нито в правния мир, нито в Заповед № 8-Z-510 от 27.04.2021).

Нямам доказателства, но имам обосновани подозрения. Още при разораването на дюните се разчу, че зад цялата работа стоят крупни интереси, разширяващи дейността си от Слънчев бряг - този същински Содом на мутренското беззаконие - в южна посока. Знам от личен опит, че когато се опиташ да попречиш на разни мутри да разорават и бетонират дюни (успях да направя нещо такова преди няколко години), започват едни много характерни обаждания по телефона от представители на съответните. Аз знам как да водя такива разговори - имам дългогодишен тренинг. Но не съм на място и не съм изоставен от институциите на държавата, в каквото положение се оказа Община Созопол. Когато в слушалката на телефона ми обясняват, че знаят къде живея и че животът е понякога доста опасно нещо - мен ме избива на смях. Ако обаче бях запокитен в някоя черноморска община и виждах как централната власт протежира всякакви местни негодници и насилници - изобщо даже нямаше да ми е смешно.

Когато всички лъжат и крадат, а силата е в мутрите

Когато държавната власт, на която разчитаме за закон, ред и закрила, се подреди до мутрите - тогава те няма как да бъдат спрени на местно ниво със силите на местните институции. Тогава се възпроизвежда добре познатият ни модел, който някои наричат "модела Борисов": когато всички лъжат и крадат, няма нито закон, нито ред, нито закрила. Единственият регулатор на обществените отношения е силата, а силата е в мутрите.

В това отношение казусът „Смокиня” демонстрира, че точно този модел си е жив и здрав и продължава да бъде крепен от бездействието на институциите на държавната власт, макар и с нови хора начело. Това е и сигнал към мутрите, че ред няма да бъде въведен нито в Алепу, нито в Синеморец, нито в другите десетки и стотици случаи на заграбване и разрушаване на природата. Позор.

Този коментар изразява личното мнение на автора. То може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови