Треньорът на женския ни национален отбор по борба Петър Касабов спечели за втори път приза за най-добър треньор в България, след като преди това завоюва отличието и през 2018 година. Специалистът изведе тима ни до две европейски титли на Мими Христова и Миглена Селишка, до световна купа на Юлияна Янева, както и до няколко сребърни и бронзови отличия. Касабов говори пред Силентбет за предстоящите в Токио Олимпийски игри, както и за възхода на женската борба у нас.
За втора път сте носител на наградата "Треньор на годината". Носи ли тя допълнителна тежест върху Вас и увеличени очаквания?
Лично на мен не ми тежи, а ми дава стимул. Стимулира ме, че не съм избран от колеги - треньори или хора в моя спорт, а от журналистите, които са преценили, че аз съм най-подходящ тази година. Това ми дава сили да продължавам да се трудя по същия начин, да постигам още повече успехи. За да може да радваме всички.
Предполагам, че най-голямата цел са Олимпийските игри?
Разбира се. За един спортист или треньор най-важното е Олимпиадата. Всеки иска да успее там, да постигне върха.
Можем да кажем, че имаме страхотно поколение в женската борба. И очакванията за Олимпиадата са големи. Но Вашите лични виждания какви са за предстоящите Игри?
Аз не бих използвал думата поколение. Бих казал отбор, който направихме с моите колеги - трудолюбиви, всеотдайни и най-вече изискващи сами от себе си повече и повече. Въпросът е, че попаднахме едни на други, за да можем да си помагаме и да постигаме целите, които си поставим.
А какво можем да очакваме от Олимпиадата?
След като сме успявали да вземаме медали от световни и европейски първенства, успяхме да завоюваме световни титли, значи всичко е възможно. Олимпиадата е едно световно първенство, само напрежението е по-високо. Очакванията са по-високи, състезанията се наблюдават от цялата планета. Моите мисли и желания са да продължаваме в същия дух и колкото се може повече състезателки да участват на Игрите. Другото е Божа работа.
Преди 3-4 години имахме само Станка Златева, а сега имаме няколко момичета на най-високо ниво. Какъв беше ключът към този успех?
Ключът е, че шефовете на федерацията, преди беше Валентин Йорданов, сега Христо Маринов, гласуваха ми гласуваха доверие. Колкото и нескромно да звучи. Аз с голяма част от тези момичета работя от декември 2008 година и всичко това е изградено с годините. Трупане на опит, изграждане на характери, на стил на работа, изисквания към тях. Това е ключът - продължителната работа и професионализма, който показваме аз и момичетата.
Осигурено ли е всичко необходимо от ММС и Федерацията, за да може да се провеждат нормални подготовки и тренировки?
За нашата държава, за обстановката тук - не мога да се оплача. Всичко, което сме поискали е било осигурено. Радвам се, че все още продължават да гласуват доверие в мен и ми дават сили да продължавам да се трудя.
Коя нация ни е най-сериозен съперник на Игрите?
Като отбор - домакините от Япония. Те са топ, най. Но всяка една държава си има едно зрънце, което винаги може да те изненада. Толкова се разшири географията на нашия спорт, специално в женската борба, че трудно може да се предвиди от къде може да дойде изненадата. Разбира се, ние винаги се готвим и се опитваме колкото се може по-малко изненади да се получат.
Можем ли да кажем, че сме сред фаворитите за медали на Игрите в женската борба?
Можем! И това не го казвам, заради медалите, които спечелихме, а заради това, което виждам на международни състезания. Начинът, по който се държат колегите към нас, състезателите им. Виждам как гледат на схватките, когато имат среща с нас. Всичко това ми доставя голямо удоволствие.
Как се отразява на подготовката и тренировъчния план случващото се с пандемията от коронавирус? Промениха ли се идеите Ви за подготовка?
В момента не се е променил тренировъчният план. Ние и преди сме били така - опитваме колкото се може повече да се ограничи досега един вид с външния свят. Първоначално беше малко стресиращо, защото всички се прибраха вкъщи и не можехме да се готвим пълноценно в залата. Но сега това отминава. Единствено ни притеснява примерно персоналът, който ни обслужва, понякога се налага и да се мръдне някъде. Да не ни срещне някъде вирусът.
Говорили сте за обединение и разделение на клубовете във Ваши изказвания. Има ли разединение между клубовете?
Аз визирах клубовете в родния ми град Петрич. Там сме една шепа народ, а да има два или три клуба в малък град, ми се струва малко ненормално. Аз какво искам няма значение, но смятам, че е правилно да има един водач и всички други да се съобразяват с неговото мнение. Не казвам деспот, а да има водач, но когато има предложения, които са в плюс за всички, нещата не вървят както трябва.
Какво си пожелахте за тази година?
Пожелах си здраве за мен, семейството, отбора и всички познати. И късмет. Да имаме всички много късмет. В спорта колкото са нужни имения, толкова е нужен и късмет. Случвало се е да сме в топ форма и се случва нещо съвсем малко, което да ти попречи. Имало е и обратния момент - не си бил в най-добрата си форма, но те е покрил късметът и си успял.
Предвид възхода на женската борба, забелязвате ли интерес към този спорт сред младите?
Има, да. Те виждат каките, че са успешни, известни, популярни. И много деца се опитват да се доближат до тях и да ги видят, че и те са нормални. Децата се радват и искат да стана като тях шампионки. Малко ще останат, но когато има от какво да се избира, ще се успее.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
Терористът на коледния базар в Германия бил противник на исляма
Орбан обвини имиграцията за нападението в Магдебург
PISA: Българчетата са най-функционално неграмотни в Европа. Къде сме година след теста
Орбан: Преминаваме от военно време към ера на мир