Тома Биков работи като журналист във вестник „Гласове“, БНТ и RE:TV. В периода от 2010 до 2012 г. е главен редактор на сайта glasove.com. Учредител на партия „Движение България на гражданите“ и член на Националния й съвет.

Биков е автор на книгата "Досието на Доган", която подробно проследи агентурното минало на лидера на ДПС - като сътрудник на Военното контраразузнаване и на Държавна сигурност.

Често опонентите на Доган говорят за задкулисие, което го управлява. Медиен мит ли е или подобно задкулисие наистина съществува?

Задкулисие със сигурност има. Едно от местата, на които се крие, е тотално нереформираната система за сигурност в България. В частност - МВР и службите за сигурност, които в повечето случаи произвеждат по-скоро скандали отколкото сигурност. Доста политици, особено тези, които са на власт, често се изкушават да ги използват за лични цели, за да обслужват бакалски сметки. Същевременно тези служби за сигурност и МВР са тотално подчинени на политическата воля и политическата конюнктура, която управлява страната в различните моменти от времето.

Има ли данни в архивите на комунистическото разузнаване за връзки на Доган с турското разузнаване?

Връзки има, но те са в полза на България. Доган не е бил турски агент. Той е агент на Държавна сигурност. И между другото не се различава много от агентите на ДС, които в момента подкрепят „Атака“ и РЗС, да кажем. Досието му е идентично с тях, просто той е малко по-умен.

Като създадени от един и същ клуб по политическо инженерство.

Разбира се. Това са един и същ тип хора, които играят от различни страни на барикадата – подчертавам думата играят – и се опитват да създават от време на време някакви напрежения. Аз с интерес слушах критиката към словото на омразата, но искам да подчертая, че и г-н Доган играе на ръба на тази струна. И той е част от тази игра и не бива да се самоизключва от нея.

След нападението на Доган от събота можем ли да очакваме разгръщане на нов тип политически екстремизъм?

Няма да говоря за конкретната случка, а по принцип: политическите покушения имат за цел да разпаднат политическата система. И подобни покушения са успешни, когато има среда за разпадане на политическата система. Можем да приемем това, което се случи в събота, за някаква репетиция. Аз не знам какви са били мотивите на този човек в детайли, нито съм разследващ орган, за да кажа има ли организатор това нападение и т.н., но дори да го приемем за случайност, трябва да си дадем сметка, че нашата политическа система е склонна да се разпада в такива критични моменти. Тя се разпадна в събота.

Репетиция за какво?

Репетиция за (да не дава Господ) евентуални истински трагедии в този стил. В събота политическата система поддаде. Отношението към престъплението на Октай Енимехмедов вече не е еднозначно. Вече имаме дори един блок, който симпатизира на Енимехмедов. Това може да даде основания на най-различни хора, включително и такива с по-лабилна психика, да си помислят, че също могат да станат подобни „звезди“ и „лидери на общественото мнение“ и да направят подобни глупости. Най-малкото. Да не говорим за хора, които могат да си дадат сметка, че с физическото отстраняване на определен политик могат да си решат доста лични проблеми. Ние сме склонни да ставаме жертва на хаос след подобни инциденти.

Още по темата

22/01/2013

България

ДПС: Експертизата на оръжието от атентата е фалшива

21/01/2013

България

BBC и CNN за нападението: "Доган сам пребори атентатора"

20/01/2013

България

Сакскобургготски: Атаката засенчи достойното оттегляне на Доган