Димитър Бечев*

Духът на КПСС е жив! В суровата зима на 1997 г. Координационният преподавателско-студентски съвет (КПСС) при СУ “Св. Климент Охридски” предвождаше бунта срещу банкрутиралото управление на българските социалисти. Ден подир ден върволица младежи обикаляше софийските улици и събираше овациите на гражданството, скандирайки “Ние сме студентите, нас не ние е страх!”. Студентството задаваше моралния дневен ред на цяло едно общество – точно както го прави и в този момент. Днешните 20 годишни без колебание и страх хвърлят камък в блатото на всеобщото равнодушие и цинизъм. Поколението на 1997 г. вижда себе си в студентите от 2013 г.

Затова и КПСС се завърна. Разходете се из двора на Ректората и ще видите немалко лица от Виденовата зима. Днес ние сме преподавателите, окрилени от смелостта и гражданската доблест на своите студенти. Снощи на спонтанния митинг пред Университета с приятели от онова време си припомнихме вечерта на 4 февруари 1997 г. Бяхме се събрали пак на стълбите, въодушевени, опиянени от новината, че Николай Добрев е върнал мандата за съставяне на правителство. Опълчвайки се на мизерията, безпътицата и страха, бяхме извоювали победа. Днешите управляващи може и да нямат куража на Добрев, но на всеки здравомислещ човек техният провал е неизбежен. Просто няма как да вземат ценностния изпит, зададен от 272-а аудитория.

Много от доводите, с които отрицателите и подвластните на статуквото медии обстрелват днешните студенти, отекваха и през 1997 г. Малцинство сте, служите на сенчести интереси, водите политическа пропаганда по коридорите на Алма Матер. България колабираше в хиперинфлация и всеобща стопанска криза, но имаше и такива, за които беше по-важно да не пропуснат сесията. Спомням си ясно как Андрей Райчев обясняваше, че студентите не били родили един оригинален лозунг и теза. Може би имаше право. Няма нищо оригинално и творческо в желанието да живеем достоен живот в нормална държава. От дистанцията на времето вече знаем кой излезе крив и кой прав преди 16 години. Нямам съмнение кой ще бъде моралният победител и сега.

Всяка вълна студентски протести бележи нов стадий в демократичното развитие на България. През 1997 г. на дневен ред беше изборът на проевропейски, прозападен път. Интеграцията на България в ЕС, пък и в НАТО, се превърнаха в гарант на принципите на демокрацията у нас. Брюксел се оказа външен коректив, сдържащ, доколкото може, щенията на елитите да консумират властта за собствена облага. За съжаление през последните години осъзнахме, че този модел не работи. Казусът “Пеевски” олицетворява кухата, опоскана и полвинчата демократична система, установена у нас: облечена по европейски тертип, но прогнила отвътре. Днешните студенти ни казват недвусмислено и решително – не желаем да живеем в лъжа. Поколението от 1997 г. е с тях!

* Димитър Бечев e директор на българския клон на Европейския съвет за външна политика, специалист по разширяване и политика на добросъседство на ЕС, както и по политиката на Балканите. Хоноруван преподавател във Философския факултет на СУ.