Задава ли се нова милитаризация на Европа

След десетилетия на относително спокойствие, в Европа все повече се говори за нова милитаризация в отговор на руската инвазия в Украйна.

Във вече третата година на войната усещането е, че Русия е все по-заплашителна, а най-важният доскоро съюзник на Европейския съюз – Съединените щати, могат да се окажат непридвидим фактор с оглед на предстоящите през есента президентски избори и вероятността изолационистът Доналд Тръмп да бъде избран за президент на САЩ за втори път. Съдейки по досегашните му изказвания и действията в първия му президентски мандат, това може да подложи на тест досегашния щатски ангажимент към колективната европейска сигурност по линия на НАТО.

Именно това е една от причините в Европейския съюз да започнат да се увеличават планираните военни разходи, да се заговори за засилване на общата отбрана и дори да се очаква появата на специален европейски комисар по отбрана.

Според вече обявените планове през тази година европейските държави - членки на НАТО, ще похарчат общо поне 380 млрд. долара за отбрана.

Колко далече обаче може да стигне едно обединение като Европейския съюз с 26 държави с различни езици, манталитети, процент разходи от БВП за отбрана, различни нива на отбранителни умения, технологии и системи, в своята повторна милитаризация? И колко бързо може да стане това, при условие, че Европа трудно постига съгласие дори за степенна и вида военна помощ, която можем като съюз за окажем на Украйна, въпреки драстично променените промени геополитическите условия за десетилетия наред?

Стефан Тафров, бивш постоянен представител на България в ООН, и в ЮНЕСКО, споделя:

„Съединените щати, със или без избирането на Доналд Тръмп, през 21 век  основният им съперник е Китай. Доналд Тръмп ще направи ли тези провокативни изявления, какво ще направи? Това е вторично. Важното е, че ние, в Европа, вече не можем да разчитаме на факта, че американците, чрез НАТО, ще защитават Европа от нейните врагове, като Русия, която води война срещу европейската държава.

Противопоставянето на НАТО на Европейския съюз не почива на никакви факти. Ние отбелязваме Деня на Европа, в който френският външен министър Робер Шуман прави декларация, но много хора не знаят, че същият този Робер Шуман, две години по-рано, подписа Вашингтонското споразумение, на което се основава НАТО Така че няма противоречие между европейските сили и НАТО.

Европейската интеграция успя да се развие толкова успешно и Европа да остане мирна и просперираща благодарение на НАТО, благодарение на американското военно присъствие в Европа. Това е историческата истина повече от 85 години. Въпросът е, че ако приемем, че Европа вече е богата и, така да се каже, е на крака, както казват американците - вие поемате своя дял от тежестта на защитата на континента.“

Мария Берлинска, един от създателите на фондация Victory drones, най-голямата инициатива за обучение за работа с дрон на военни и цивилни в Украйна:

„Вярвам, че ще видим повече роботи и системи, които работят автономно като бойно поле през 2024 и 2025 г. Абсолютно логично е, защото знаем, че е по-евтино от войници. Ще бъдат армии на разстояние поне, вярвам, на 10-15 километра най-малко.

Много е трудно да си непредсказуем в тази война, защото има много разузнаване, има много сензори и дроновете са само един от тези сензори. Тук имаме радиоелектронни различни двигатели от двете страни, и космически системи. Какво ще бъде основното предизвикателство за нас? Това са системите за оптична навигация и оптична цел, автоматично оптично насочване.“

Подкастите от поредицата "Какво може Европа?" са съдържание, предоставено от европейската радиомрежа Euranet Plus, която се състои от 13 водещи медийни оператори в Европейския съюз. Съдържанието е продуцирано от БНР и достига до вас благодарение на партньорството с OFFNews. 

Следете новините ни в GoogleNews