Ще подпише ли генерал Радев указ за генералите Дрангов и Дреников?

Бранимир Ботев Последна промяна на 24 януари 2017 в 16:27 5960 0

Бранимир Ботев

Бранимир Ботев е социолог, бивш зам.-министър на икономиката, енергетиката и туризма, съветник в Българската академия на науките.

Тази година е символична за двама истински българи, достойни офицери и синове на България. Неотдавна се навършиха 120 години от рождението полк. Георги Дреников (15.01. 1897 г.) - невероятен летец и командир. А на 26-ти май скръбно ще отбележим 100 години от смъртта на полк. Борис Дрангов, харизматична личност, военен педагог.

И двамата са родени в Югозападния край на старите български земи, Борис Дрангов - в Скопие, Георги Дреников - в с. Рила (сега град), и двамата са отлични ученици, и двамата правят избор да се посветят на войнската кариера, и двамата завършват военно училище. Офицерската служба и на двамата започва от Пловдив, младият офицер Дрангов е назначен в 3-ти конен полк в Пловдив, а Георги Дреников започва офицерската си кариера във 2-ра пехотна Тракийска дивизия. И двамата участват в едни от най-кръвопролитните боеве по време на Първата световна война при Завоя на Черна.

Там Борис Дрангов загива като командир на 9-ти пехотен Пловдивски полк, а последните му думи са „Колко много исках още да служа на България.“ Пак там се сражава самоотвержено и Георги Дреников, който за проявена храброст при боевете получава „железен кръст“ и званието „Храбрецът от Завоя на Черна“.И двамата герои се бият в състава на 2-ра пехотна Тракийска дивизия, Дрангов като командир на 9-ти пехотен Пловдивски полк, а Дреников като командир на рота в 27-ми пехотен Чепински полк.

Героичната смърт на полк. Борис Дрангов и достойния му живот и служба в името на България го превръщат в легенда. Големият български писател Чудомир, пише за него“Неизброими качества на човек, войник и вожд, притежаваше Дрангов и мъчно биха се изброили в това малко място, но на чело на всички стоеше без съмнение личният му пример.“ 

Животът отрежда друга съдба на „Храбрецът от Завоя на Черна“, Георги Дреников. След Първата световна война той постъпва в Кавалерийската школа във военното училище, отново служи в Пловдив, Лом, Ямбол, но неговата мечта е да бъде летец.

Взема пилотските изпити и през 1928 г. е провъзгласен за пилот-авиатор. Младият офицер Георги Дреников постъпва като командващ на летище Божурище. Изключителното му любознание, старание в работата и успехите му като летец изпитател са в основата на кариерното му израстване. Постепенно достига до длъжността "интендант на въздухоплаванвето" и има непосредствено участие при създаването на летищата в Пловдив, авиобаза „Граф Игнатиево“, военното летище „Марино поле“ край Карлово и летище „Орлино“ в Родопите.

Безспорните му качества и огромен авторитет, позволяват полк. Дреников през 1944 г. да заеме генералска длъжност като е назначен за Въздушните на Н.В. войски. За съжаление скоро след това новата власт го сваля от длъжност и той попада в ръцете на репресивния апарат. Арестуван е, изправен е пред Народния съд. Достойният офицер Дреников, посветил целия си живот и кариера на Родината е осъден на 15 г. строг тъмничен затвор, конфискация на цялото имущество, лишаване от пенсия, изпратен е в лагера на остров Белене, интерниран е във Варна.

Угасва забравен и самотен на 06.11.1980 г.

Родолюбивото дело на полк. Дреников се продължава от неговите синове Иван и Кирил, отгледани и възпитани като истински българи. Завършили Сорбоната, заживели в изгнание, те посвещават живота, успехите си и постигнатото богатство на България. Със собствени средства откриват, закупуват и създават най-големия задграничен архивен фонд от документи, свързан с България. Фондът от стотици хиляди документи тежи над 35 тона и се съхранява в института Хувър към Станфордския университет в САЩ.

Искрено се надявам, че министърът на отбраната ще намери време, въпреки многото си политически други ангажименти да внесе предложение в Правителството двамата достойно български офицери, полк. Борис Дрангов и полк. Георги Дреников, да бъдат удостоени посмъртно с генералски звания.

Убеден съм, че президентът Радев незабавно ще подпише указите, щом му бъдат представени.