Русия скоро ще тества защитата на ЕС

На последната среща на върха на ЕС беше взето решение за инвестиране на ок. 800 млрд. в отбраната на съюза в следващите години. Предвид, че това е под 4% от общия БВП на ЕС за 2023 г., сумата няма да е никакъв проблем. Това решение беше закъснял отговор на новите военни реалности на европейския континент, както и на последните политически развития, идващи от Вашингтон. Европа вече ще трябва да се пази активно, може би и сама, от външните заплахи, най-вече от Русия.

А такива заплахи несъмнено има, като през следващите месеци може да се очаква, че Москва ще тества готовността на ЕС да защити с действия думите и намеренията си. За това вече говориха немски представители на службите за сигурност.

Теоретично, към момента не може да се говори за промъкващи се в прибалтийските държави „зелени човечета“ или за ракетни удари над Варшава. Но има много начини, по които руските сили могат да проверят готовността и възможностите на Европа за действие. Руските акции в тази насока са доста добре познати от предишни подобни случаи и може лесно да предположим какво може да се очаква през тази година.

За начало, трябва да се следи за нарастване на дезинформацията, пропагандата и провокациите, насочени например към балтийските републики, търсене на извинение за намеса във вътрешните работи на тези страни, използвайки живеещото там рускоговорещо население като претекст. Такива действия вече са били предприемани и през миналата година, изразяващи се в атаки над естонските цифрови структури и разпространяване на невярна информация сред населението в тези страни. Целта ще бъде да се тества единството на НАТО и солидарността, без да се активира чл. 5 от договора, като всеки по-деликатен отговор ще бъде приет в Кремъл като слабост. Естествено, всеки отговор ще бъде оценяван и на база неговата адекватност.

Друг лост в руския арсенал са енергийните нужди на ЕС. Въпреки, че се отказа в голяма част от руските доставки, Европа все още задоволява значително количество от енергийните си нужди чрез руски въглеводороди. Към началото на 2024 г. вносът на руски природен газ се изчислява на 16.5 млн. тона или 18 % от вноса на тази суровина, основно за Унгария, Австрия и Словакия, като последните две се преориентират към други източници. Към това трябва да се добави и нездравословно големият внос на нефт от трети страни. Директният руски внос е само ок. 3.5 % от целия обем. Индиректно обаче, ЕС е започнал да внася например нефт, рафиниран в Индия, като разликата в този внос е 58 % повече през 2024 г. спрямо 2023. Нали сме наясно, че Индия е голяма страна, но няма такива залежи… Тук фактор е големият „сенчест флот“, който се ползва за пренос. Трябва да се отбележи също, че Москва все още снабдява с ядрено гориво определени страни, чиито реактори работят с руски технологии. Част от тези страни, включително Украйна и България, вече се насочиха към други доставчици. За всички тези доставки е имало съответните договори и разписания за доставка, което никога не е спирало Москва да ги използва и нарушава в своя изгода.

Трети вариант, почти сигурен, ще бъде засилване на атаките над западна Украйна, като целите тук ще бъдат както да се търси сломяване на духа за съпротива и напредък на бойното поле, така и атакуване на депата за съхраняване и снабдяване с оръжие, в повечето случай – западно. Паралелно с това ще се търси и тестване на радарите и готовността, например, на полската и балтийските страни да реагират на такива атаки. Това вече беше изпитано в края на миналата година.

Последното и постоянно оръжие в арсенала на Москва ще бъдат ‚про-мирните глашатаи‘ на руската политика в различните страни, които ще тръбят от сутрин до вечер как Европа (излишно) се превъоръжава, дрънка оръжия и „предизвиква ненужно Русия да търси самозащита“. Отвъд отделни карикатурни елементи, тук влизат действията и думите на унгарския президент и словашкия премиер, а също крайни опозиционни партии. Успешно такива влияния вече бяха изолирани в Австрия, Германия, Италия. Местни избори предстоят във Финландия, Хърватска, Португалия, като последните могат да доведат настоящия парламент в Лисабон до нов разпад. В края на годината са и президентските избори в Полша, които ще бъдат особено важни за готовността на Европа да реагира на заплахи от изток (Правителството на Доналд Туск няма нужните гласове, за да преодолява президентско вето). В този смисъл, всички избори в Европа през тази година (включително предсрочните) ще бъдат поле за разгръщане на този тип действия и говорене за „мирната“ руска политика.

Първите такива стъпки могат да бъдат видени още през тази пролет, в прибалтийските страни. Ако те бъдат позволени, през лятото, когато времето го позволява, може да се очаква опит за намеса в източна Молдова, замаскирани като „хуманитарна интервенция“, комбинирана с активни въздушни удари в украинска територия. Допълнителен натиск може да се очаква преди приемането на бюджета на ЕС за 2026 г. Разговорите за него се очаква да започнат в края на тази година и трябва да определят приоритетните области, в които ще се разпределят финансите на ЕС. По-бедните страни ще възприемат внимателно намаляването на някои разходи, като кохезионните фондове, в замяна на повишените разходи за отбрана и това може да бъде използвано от Кремъл.

Формално казаното до тук се отнася за целия Европейски съюз, но всяка една от тези възможности за предизвикване на кризи е отчайващо видима в България – хибридни атаки, разпространяване на пропаганда, несигурност на енергийните доставки, намеса в изборния процес, създаване на апатия сред хората и т.н. и т.н. Трябва ясно и откровено да се каже, че България и всички страни от ЕС са в хибридна война с Русия и нормалното е да се вземат мерки, за да не се стига до реални бойни действия. Защото сигурността е първото и най-важно социално благо.

Следете новините ни в GoogleNews