Висшето образование в Европа - какво да променим?

На 16 юли 2025 г. Европейската комисия публикува предложението си за регламент на програмата „Еразъм+“ за периода 2028-2034 г. Това е сериозен текст, който ще бъде договорен със Съвета на ЕС и Парламента през следващите две години.

Обхватът на програмата е двоен: възможности за обучение за всички и подкрепа за изграждане на капацитет между организациите и за разработване на политики. Проблемът ще се крие в по-подробните работни програми и покани. Аз тълкувам основните цели на програмата като „по-ефективно образование“ и „повишена оперативна съвместимост“ в рамките на националните системи и помежду им.

Ефективността на програмата също е проблем за Европейската комисия. В предложението се посочва, че „Еразъм+“ трябва „да прецизира фокуса на своите дейности в областта на сътрудничествата, включително чрез преглед на моделите на финансиране, повишаване на релевантността на участващите целеви групи и по-добър фокус върху увеличаването на изграждането на капацитет и повишаването на качеството“.

И така, как можем най-добре да увеличим ефективността на програмата и по-бързо да увеличим въздействието ѝ за по-широка аудитория? Следват някои предложения.

Нека европейските университети бъдат открито тематични

Концепцията за сътрудничество в рамките на цялата институция в групи от шест до девет университета, както е очертана в Инициативата за европейски университети, която се финансира предимно чрез програмата Еразъм+, се оказва почти непостижима поради широката гама от разнообразни програми, предлагани в университетите (и с това големия брой участващи изследователи, преподаватели и друг персонал) и ограниченото съвпадение на предметните области между партньорите.

Много интересни дейности се предприемат с голям ентусиазъм, но изглежда крайно малко вероятно цял корпус от преподаватели и изследователи от един университет, чиято работа е силно зависима от всякакви (външни) разработки, да намери своите идеални подходящи партньори, също така за по-дълъг период от време, в рамките на комбинация от ограничен брой предварително определени, често неравностойни институции.

Фактът, че повечето преподаватели и изследователи не могат да намерят подходящи партньори в рамките на партньорството, беше подчертан в доклада на Комисията от януари 2025 г. относно потенциала и резултатите от инициативата. Следователно по-голямата част от академичното сътрудничество и студентската мобилност ще останат извън съюзите. Би било по-прагматично и естествено да се откажем от претенцията за сътрудничество в цялата институция и да позволим на европейските университети да бъдат открито тематични, както на места вече се случва.

В миналото това беше така за програмите за междууниверситетско сътрудничество по програма „Еразъм“ (ICP) и тематичните мрежи по програма „Еразъм“, а по-скоро и за регионално ориентираните центрове за професионални върхови постижения (CoVE).

Според тази логика, избраната тема на европейски университет може да бъде дисциплинарна, интердисциплинарна или хоризонтална (като например глобалното гражданство). Тематичният подход би донесъл фокус, дълбочина и мащаб на сътрудничеството.

Той би улеснил иновациите в съдържанието и сътрудничеството с индустрията в стратегически сектори от европейски интерес (например съвместни учебни програми, стажове, двойни кариери и приложни и фундаментални изследвания). Академичните среди биха се чувствали ангажирани.

Тематичните съюзи биха могли да се състоят от вътрешен кръг от по-активни членове (например 30) и различни външни кръгове, които споделят и допринасят. Университетите биха могли да се присъединят към няколко съюза паралелно, както в олимпийските кръгове.

Институции от трети страни също биха били добре дошли, насърчавайки международното сътрудничество и бенчмаркинга. Броят на крайните потребители, които ще се възползват, и въздействието върху техния живот и кариера биха били несравнимо по-високи, отколкото е възможно при сегашния, доста рестриктивен формат на сътрудничество в цялата институция.

Общоевропейско признание за съвместни програми

Съвместните учебни програми се завръщат! Те бяха предшествениците на програмата Еразъм още през осемдесетте години на ХХ век. В новото предложение за Еразъм+ те представляват добре калибрирано предложение за комбинирано обучение, което според Европейската комисия в крайна сметка би трябвало да доведе до утвърждаване на нов вид диплома по националните законодателства, съвместно издавана от различни институции.

Държавите членки се колебаят, но са се споразумели за съвместен „етикет“ за европейска степен като първа стъпка.

Висока цел, но съвместно издаваните европейски степени също са почти непостижими поради поредица от значителни, почти непреодолими бариери, посочени в работния документ на службите на Комисията от март 2024 г. Документът изброява бариерите в областта на акредитацията и осигуряването на качеството, структурата на програмите и учебните планове, структурата на управление, записването и приемането на студенти.

Двадесет и пет години Болонски процес и 20 години Еразъм Мундус не решиха тези проблеми. След всички тези години съществуват само няколко десетки дипломи, които наистина се издават и предоставят съвместно от всички партньори, и те обслужват много малко студенти.

Съответно, изглежда е време прагматично да се обмисли по-лека алтернатива. Вече я имаме в ръцете си. Тя се нарича Еразъм+, програмата, по която 400 000 студенти годишно прекарват значителна част от обучението си в чужбина.

Те следват учебни пътища, които по съдържание и организация са сравними с предвидените съвместни учебни програми, макар и с по-лека степен. Участващите университети-партньори взаимно си признават качеството, резултатите от обучението и кредитите в споразумения за обучение (правни инструменти), често фокусирайки се върху избираеми дисциплини.

Получените дипломи – съвместни единични, двойни или множествени – са формално институционални или национални, но материално европейски. Това е доста голямо постижение по отношение на съвместността de facto и de jure, нещо, с което да се гордеем и да надграждаме без много шум.

Затова нека преброим благословиите си и празнично да присъдим европейски етикет на всички видове съвместни програми, хиляди от тях, без да уточняваме допълнителни условия по отношение на формата на управление или координацията. Всички дипломи в Европа имат право да бъдат признати.

Те се предоставят от ентусиазирани екипи и са още по-добри, ако имат европейско измерение.

Разбира се, университетите са свободни да налагат по-строги правила на своите катедри, а грантовете – например, Erasmus Mundus, може да имат свои собствени специални условия – но трябва да имаме предвид, че максималистичният подход е трудно възпроизводим и определено не е мащабируем.

Предвидената следваща стъпка, нова законово установена европейска диплома, не е необходима, за да направи съвместните програми видими за света и оценени от работодателите. Етикетът, известен маркетинг и синхронизираното приложение към дипломата могат да свършат работа.

Нито пък е необходимо да се преоценяват съвместните учебни програми, до голяма степен съставени от части, предоставяни от институции, които вече са акредитирани от агенции, регистрирани в Европейския регистър за осигуряване на качество (EQAR). По-ефективното образование и функциониращата оперативна съвместимост са това, което е важно за студентите, персонала и институциите.

Приемете модулите за микрокредити

Микрокредитите са най-лекото средство за постигане на тази цел. Те запълват важна празнина, като отварят пространствата на висшето образование и пазарите на труда, които доскоро бяха доминирани от монополи на академичните степени, ефективно блокирайки кариерата и личностното развитие на хората.

Всички университетски модули днес вече се ползват с резултати от обучението, кредити, нива, осигуряване на качеството, натрупваемост и сертифициране (проверяема автентичност), които са предпоставки за микрокредити според определението на ЕС. Съответно, въвеждането на микрокредити би трябвало да бъде относително лесно.

Транскриптът на резултатите от програмата „Еразъм+“ удостоверява придобитите в модулите компетенции на връщащите се мобилни студенти близо три милиона пъти годишно. Не всички модули от академични степени ще бъдат незабавно достъпни за студенти от други програми в страната или другаде, да не говорим за студенти без академична степен.

Но те могат да бъдат отключени стъпка по стъпка от доброволни институции, които заслужават щедра подкрепа на национално и европейско равнище, основана на резултатите, за да постигнат това. Предлагането от частния сектор също нараства, така че въпросите, свързани с конкуренцията и държавната помощ с публичния сектор, трябва да бъдат разрешени спешно.

Университетите също така издават и монетизират микросертификати извън програмите за придобиване на академична степен за лично или професионално развитие. Те могат да издават микросертификати на лица, които не са посещавали курс, но са в състояние да докажат чрез тест или оценка на портфолио, че са придобили знания другаде, чрез предишно обучение или чрез трудов или житейски опит.

Тази валидираща роля, която е академична прерогатива, може да отвори изцяло нова област на университетска дейност с голям потенциал за набиране на кадри и ресурси.

През 2022 г. Съветът на министрите на образованието и заетостта на ЕС прие две препоръки за насърчаване на микрокредити в комбинация с „индивидуални учебни сметки“ за съфинансиране на участието на учащите.

Прагматичен подход към достъпността, свързващ предлагането и търсенето в областта на ученето през целия живот в различните сектори, въз основа на вече съществуващото. Тяхното внедряване, което понастоящем е твърде плахо, би могло да се превърне в истински пробив с оглед на създаването на „възможности за учене за всички“.

Финансиране на резултатите, а не на формите на управление

Също така по отношение на финансирането изглежда, че има силни аргументи в подкрепа на по-лекия подход, който е фокусиран върху темата, задвижван от участниците и основан на резултатите:

• Добре подбрани и добре описани резултати: безвъзмездната помощ от ЕС може да бъде насочена към резултати с голямо въздействие в приоритетни области. Резултати, които биха обслужвали по-пряко по-големи групи от целевите групи, вместо да се фокусират върху сложни формати на управление, които са склонни да маргинализират академичните среди, както се вижда в Европейската университетска инициатива.

Изборът на приоритетни области и резултати може да бъде предмет на обществено обсъждане. Аз бих се застъпил за резултати, които насърчават по-ефективно образование (например, сравнителен анализ и подобряване на учебните програми в стратегически сектори) и по-голяма оперативна съвместимост (например, изцяло цифрови каталози с курсове, базирани на общи спецификации, подкрепени от Европейската комисия).

• Ясни единици за измерване: Надеждните резултати се нуждаят от добро описание на съдържанието. Те се нуждаят и от единици за измерване, базирани на ясно формулирани критерии по отношение на дейността, обхвата, периода, партньорите, качеството и въздействието.

Кандидатите биха могли да се регистрират за покани, като представят свои базови нива и цели за изброените резултати, например броя на самостоятелно присъдените академични степени. Системата може да бъде автоматизирана до голяма степен, което ще намали необходимостта от дълги заявления за безвъзмездна помощ и прегледи.

• Еx-post грантове: За сходни дейности предварителното финансиране може постепенно да бъде заменено с щедри безвъзмездни средства ex-post, които се изплащат след приключване на проекта или дейността и постигане на резултати (например за всеки европейски академичен титул), с изключение на новодошлите, които може да се нуждаят от начален капитал.

Платените общи разходи следва да са от по-пряка полза за участниците в процеса, като например участващите учители. Безвъзмездните средства могат да се намалят при достигане на определени прагове (например за следващи групи европейски дипломи), като по този начин се дава предимство на по-нови и по-малки кандидати.

Дигитализиране на стандартите за висше образование с цел повишаване на оперативната съвместимост на системата

Програмата „Еразъм“ не само насърчи мобилността на студентите и сътрудничеството между академичните среди. В рамките на четири десетилетия програмата допринесе и за разработването на нови стандарти, референтни рамки и инструменти, като Европейската система за трансфер и натрупване на кредити, Европейската квалификационна рамка и EQAR, които днес са общоприети като „европейски обществени блага“, надхвърлящи обхвата на политиките на ЕС и Европейското пространство за висше образование и считани за неразделна част от националното законодателство и практика.

По-нататъшната дигитализация на тези обществени блага с помощта на изкуствен интелект би могла значително да повиши оперативната съвместимост на системите и да насърчи активността на студентите, например чрез разпространението на лесни за употреба приложения за регистрация на студенти и сравнение на курсове.

„Манифестът“ от 2025 г. за европейска рамка за оперативна съвместимост на висшето образование ни насочва в правилната посока.

Публикуване на институционални регистри за признаване

Докато сме на тази тема, трябва да помолим нашите университети да публикуват онлайн своите институционални регистри за признаване (IRR), както се предлага в Препоръката на Съвета на ЕС от 2024 г. „Европа в движение“. Регистрите за признаване следят по-ранни решения за признаване на степени, модули или микрокредити от партньори и трети страни.

Публикуването им от отговорните университети би въвело понятието „предвидимост“ на признаването на ниво програма (като се уточняват, за всеки отделен случай, по-общите и по-малко информативни права, заложени в конвенции и договори).

Разбира се, нормалните критерии за прием (като наличните места) все пак ще трябва да бъдат изпълнени, но записите може би ще ни позволят най-накрая да приключим дебата за „автоматичното“ признаване.

Публикуването на предложението на Европейската комисия за регламент за програмата „Еразъм+“ за периода 2028–2034 г. е добра възможност да се замислим задълбочено как можем да подобрим ефективността на европейската университетска система чрез подход, който е фокусиран върху темата, ориентиран към участниците и основан на резултатите, с по-леки интервенции, като се надграждат десетилетия опит с „Еразъм+“.

Бел. ред. - Професор Петер ван дер Хейден е независим европейски експерт по висше образование, който живее в Брюксел. Статията му е коментарна и е публикувана първоначално от University World News. Изданието уточнява, че този тип статии са мнение на автора и не отразяват непременно възгледите на медията.

Следете новините ни в GoogleNews