36 години по-късно отново има стена

Промени ли се нещо съществено в мисленето на хората за 36 години от онзи паметен ноемврийски ден, когато Берлинската стена между Изтока и Запада падна, a ден по-късно в България беше отстранен Тодор Живков от поста генерален секретар на ЦК на БКП?

Не! 36 години по-късно отново има стена, има нова Желязна завеса. Този път тя е в мислите, умовете и сърцата на гражданите. Уж съветският режим падна, но настройката остана. Промяна отдавна не очакваме, и „отляво“, и „отдясно“ единствените по-открояващи се изказвания съдържат в себе си думата „кръв“, „революция“, „радикализация“.

Отново (сякаш е 1939 г.) се шири антисемитизъм. И отсам, и оттатък Океана се случват безумия след безумия. Ето САЩ с 16 пъти намалиха броя на хората, които могат да приемат като бежанци. С личен указ на президента. И на всичкото отгоре трябва да са предимно "бели южноафриканци". Расизмът дори няма нужда от коментар.

Белият дом отговаря публично на въпроси на журналисти с псувни. Слоганът "Make America great again" се превърна в символ на болестта на грандоманията и величието, която обхваща изглежда все по-голяма част от нашия свят.

На Изток пък Русия води кървавата си и човеконенавистна война срещу суверенна държава, срещу цивилното население, като биват разрушавани църкви, болници и жилищни сгради вече четвърта година. Китай, от своя страна, има апетити към Тайван, която за комунистическото правителство е "изконна китайска територия". Африка гори от войни. Радикализирани ислямисти избиват ежедневно християни. Близкият Изток е неспокойна територия. Там попадаме на не по-малко апокалиптични картини от разрушения и човешко страдание, което не можем да подминем със затворени очи.

Наскоро ООН излезе с доклад, че вече няма да можем да спрем глобалното затопляне, а евентуално само да го забавим. Почти сме стигнали границата от повишение с над 2,5° спрямо прединдустриалните нива.

А надеждата за демокрация е по-малка от всякога. И у нас, и по света. 

Свърши времето на бийтълсите, времето, когато културата и музиката яростно се съпротивляваха на войните по света. Нещо се счупи. Ентусиазмът за промяна, за правда, за противопоставяне на несправедливостите се потроши на парчета.

Политиците в България (и навън) говорят за демокрация и ценности, а зад тези думи прикриват собственото си желание за власт, надмощие и охолен живот. Езикът на омразата в парламента и по улиците на социалния живот стана нещо обичайно.

Всяко ново произведение звучи с фалшиво изпятите ноти на добре известна ария. Хазартните реклами пълнят билбордовете на магистралите у нас. Медиите се занимават предимно с това какво да спечелят, а шоута като „Ергенът“, Big Brother са сезонни хитове. Журналистите масово се държат като политици. От своя страна, политиците репресират свободната и независима журналистика.

Тоталитаризмът не си отиде от България след 10 ноември. Защото тоталитарното мислене остана. Днес с нова сила се завърна съветското деление на  "свои" и "чужди", както и на  "врагове" - "приятели". Преклонението пред Ленин и Георги Димитров се замени с преклонение пред новите „вождове“. Демокрацията не е даденост. И никое общество не е имунизирано срещу тоталитарните режими и глупостта.

За да се случи промяна в нашето общество и то положителна, за да си върнем демокрацията и да победим корупцията, първо трябва да пожелаем тази промяна. И да премахнем всякакво лицемерие, всяка фалшивост. Иначе кофите за боклук ще продължат да преливат, а единственото ни постижение ще е комисията за разследване влиянието на Сорос в България.