Равносметката от 10 ноември 1989 г.

На прага сме да посрещнем поредния „10 ноември”, дата, бележеща кръстопът в развитието на страната ни. Отново е време за равносметка за постигнатото през последните вече над три и половина десетилетия.

Ако се вярва на установилата се „традиция”, в такъв случай акцентът в публичните анализи очаквам да се постави най-вече върху неуспехите и в значително по-малка степен върху постиженията на съвременните българи през последните десетилетия. Обичайно по подобни поводи мнозина публични говорители отправят упреци към порочния „капитализъм”, като главен обект на критика е наложената ни „демокрация”. Подобно мърморене е резултат от несбъднати желания и надежди за „по-добър живот”, от нереалистични очаквания – разминаване с възможностите, съдържащи се в реалността: смътни представи за „богатия живот” в „буржоазното” общество, което със самото му установяване ще осигури по-качествен стандарт на съществуване. Към тях се добавя и неразбирането на големи социални маси на принципното устройство и функциониране на държавата в „свободния свят”. Ала изводът е все един: „животът на хората не се е променил към по-добро при демокрацията”.

Смятам, че от такъв тип „оплаквачески” оценявания на случилото се след краха на тоталитарния социализъм нито има полза, нито те са справедливи към стореното от нас през периода на „прехода”. Нуждаем се от трезв и балансиран подход при осмисляне на случилото се във визираната епоха. Дори с просто око се вижда, че развитието на страната ни върви в много различни, дори противоположни посоки. От наблюдателя зависи какви тенденции ще потърси, респ. намери в случващото се около нас. Според неговите убеждения и психологически нагласи той може да открие както основания за оптимизъм, така и за песимизъм.

Успехите

Ще започна с телеграфен преглед на успехите, които могат да повдигнат самочувствието и предизвикат гордост у съвременните българи. Най-важни и според мен безспорни са постиженията по отношение реализацията в живота на основните човешки права и свободи. Днес българите разполагаме със свобода на мисълта, словото, сдружаването, движението, заселването и пр. Всеки има право на неограничени пътувания в страната и зад граница: за работа, образование, почивка. Гарантираното право на стопанска инициатива води до значителен икономически подем, а с него и съществено повишаване благосъстоянието на редица социални слоеве. Изградената инфраструктура и правилата, по които функционира агентите в тази ключова социална област създават добри предпоставки за продължаващо подобряване качеството на живот на значителни кръгове от обществото. Замогването им може да се отчете по редица показатели, но един от твърде важните е собствеността върху собствени жилища: днес 90% от населението разполага с такива.

През разглеждания период се наблюдава бурно развитие на гражданското общество, изразяващо се в създаване на хиляди организации, работещи за осъществяване на разнообразни каузи в името на обществения интерес. Същевременно бяха изградени всички институции на правовата държава и юридическия корпус от норми, регулиращ тяхното функциониране. Установена бе система на политически плурализъм, като понастоящем съществуват десетки политически партии, покриващи целия идеологически спектър. Що се отнася до международната политика, то и тук могат да се откроят значими постижения. Държавата ни се приобщи към клубовете на най-развитите страни в света: ЕС и НАТО, с реална перспектива за скорошно присъединяване към ОИСР, което увеличава потенциала за включване в процесите по изработване на важни решения с влияние върху нашия живот. Международното признание за постигнатото от нас буди завист у съседи и сред гражданите на по-отдалечени държави.

Що се отнася до духовната сфера, то и в нея има с какво да се похвалим. Образованието бе освободено от идеологическата опека на държавата, като се делегира значителна свобода за инициатива на работещите в тази ключова социална област. Българските учени успяха сравнително бързо да се реинтегрират в международните изследователски мрежи чрез включване в смесени проектни колективи, участие в теоретични форуми зад граница и публикуване в престижни специализирани издания. Високата, а и масовата култура, бележат истински разцвет. Бурно развитие имат всички клонове на изкуството – книгопечатане, музикално, театрално, филмово, изобразително и пр. Признание в чужбина получават върховите постижение на дейците на родното изкуство (литература, кино, музика, живопис). Огромен импулс получи индустрията за развлечения, която предлага широк спектър от забавления на по-непретенциозната публика. Всички тези постижения не остават незабелязани извън страната ни. Изглежда, че тя става притегателно място за живот у немалко чужденци, които вече са се заселили у нас или биха искали да го сторят занапред.

Критичният поглед

Да погледнем ситуацията в страната с по-критични очи. През последните няколко години политическия живот у нас изпадна в сериозна социално-политическа криза. Един от важните ú аспекти е изчезването на собствено ‘политическото съдържание’ на публичната политика от обществения живот, респ. дебат и замяната му с ‘политиканстване’ при нейното привидно поддържане в обичайните механизми на политическото действие. Политическият процес е в ступор, като на повърхността му се водят междуличностни спорове или обсъждания на дребнотемие.

Нека посочим какво виждат гражданите, наблюдавайки текущи събития в нашия „политически” живот. Бездействащ законодателен орган – провалени заседания на Народното събрание поради липса на кворум. Безпомощност на централната и местната изпълнителна власт за решаване на екзистенциални проблеми на част от населението („водната криза” в множество селища, трагедията с удавените в комплекса „Елените”). Налагане на правен абсурд в съдебната система: вменяване на вина поради невъзможност да се докаже невиновност (делото „Коцев”). Взаимен бойкот на основни институции: президентът отказва да назначи предложените от правителството длъжности лица, а членове на същото правителство не желаят да участват като членове на официални делегации, водени от държавния глава. Бум на насилие в училищата, семействата и на обществени места. Самоуправство на неясни органи на изпълнителната власт, които извършват посегателство върху паметници на културата (изкъртване на „жълти павета”). Намерения на текущото управление за стоварване на ново бреме върху гражданите, чрез увеличаване на осигуровките, без да се потърси друг начин за финансово укрепване на социално-осигурителните системи: например чрез облагане на заетите в публичния сектор. Необосновани охранителни привилегии за отделни депутати. И редица други подобни. Всичко това гарнирано с груби лични нападки и обиди с уличен език между представители на „политическия елит”, които бележат нови „висоти” в човешкото морално падение.

Широко затворени очи

В тази ситуация настоящите властимащи широко са си затворили очите за впечатлението, което създават с действията си върху гражданите и особено за последиците от него върху живота им. Нещо повече, неговите представители не предприемат нищо за преодоляване на засилващото се социално разслояване, при което все повече се отваря ножицата между различните обществени групи. Тези пишман „политици” предизвикват само насмешка у сънародниците си със своите посредственост, безхаберие, поквара и управленска немощ. Правят нескопосни опити за гасене на текущи „пожари”, като се самооблащават с отделна тактическа „победа”, каквато е влизането на страната ни в еврозоната. Същевременно проспиват наближаващата стратегическа „катастрофа”: след пълзящата ерозия и силното разклащане на доверието в либералната демокрация на дневен ред все по-ясно се заявява нейна авторитарна алтернатива при упражняването на властта. Омерзението от текущото управление на страната е на път да прерасне в отвращение от вида управление, чиято карикатура се представя като „норма”. Идва време, в което ще трябва да се плаща обща сметка, като се правят изводи за дееспособността на типа на упражняване на властта, като се изхожда от натрупания в нашата страна опит за начина, по който този тип се практикува.

Посочените по-горе и множество други негативни явления от нашия социално-политически живот, наблюдавани през годините в него, имат кумулативен ефект. В обществото се натрупва напрежение, което е бременно с гняв и потенциално достигане до ярост, изливаща се в насилие. Засега недоволството се изявява главно чрез локални протести, възникващи по различни конкретни поводи. Същевременно не е трудно да се види, че търпението на гражданите приближава критична точка. Когато тя бъде достигната вече няма да е възможно да се поддържа привидността на пълноценно функционираща представителна демокрация у нас: наличието на нейна институционална инфраструктура, съответна нормативна база и формално упражнявани процедури няма да могат да прикрият имитативния ú характер. Другояче казано и на най-невнимателния и егоистичен човек в страната ще му стане ясно, че тази ерзац „демокрация” е нефелна. Тогава надеждите на политическия елит, че „българския народ е стадо”, което е свикнало да приема безропотно всякакви негови безобразия, ще бъдат убити. И ще трябва да се прави отново избор накъде да се върви след „кич-демокрацията”.

Вариантите

Вариантите са ясни: отказ от демократичния способ за управление на страната или неговото по-нататъшно развитие. Първият път е по-лесния и бързо осъществимия. Особено при сегашната нестабилна и скопена управленска конфигурация у нас, в среда на усилване влиянието на световния поход към авторитаризъм, отхвърлянето и замяна на демократичния политически ред с авторитарен тип управление изглежда напълно осъществимо. Свличането към диктаторски режим, подобен на немалко понастоящем функциониращи такива зад граница, означава вече не избор на поредния „спасител на народа” (месия), който днес те очарова и от който утре можеш да се разочароваш и отървеш. Вече става дума за овладяване на държавата и подчиняване на гражданите от „господар”, който отговаря на вопъла „по-добре да дойдат танковете” на живеещите с усещанията за страх и несигурност хора. Мнозина от тях са готови да се откажат от свободата си в името на слагане на ред в хаоса чрез „затягане на гайките”. По този път вече се е тръгнало. Налице е невидим „кастинг за диктатори”. На национално ниво изглежда засега са налице двама основни претенденти, а на локално надпреварата вече е спечелена от редица ръководители от командирски тип.

Страхът от бъдещето, бременно с неизвестност, неопределеност и несигурност на предстоящото създава благоприятна почва за разгръщане на познатото от недалечното минало явление „бягство от свободата”, разпространяващо се сред значителни социални слоеве. Техните представители съзнателно се изключват от обществено-политическия живот, като намират за уместно по такъв начин да оказват пасивна съпротива срещу „елита”. Не реагират на атаките срещу чуждата свобода, осъществявани под различни форми: отхвърляне, отнемане, ограничаване. Примиряват се с отнемането на личната им свобода или доброволно се отказват от нея в името на сигурността. Тръгват след някой „силен патрон”, обещаващ да осигури закрила и покровителство при осъществяване на техните житейски планове. Позовавайки се на нарушената социална справедливост, чувстващия се слаб и неспособен сам да се справи с личните си проблеми „обикновения човек”, е готов да се лиши от най-важното си човешко качество – свободата. Тъй като не я цени и дори я мрази като натрапена, той бяга и от нейната обратна страна: отговорността за собствените и на държавата дела.

Все пак съществува възможност за съхранение на демократичния политически модел след негов рестарт. Имам предвид даване граждански отговор на нуждата от укрепване на разклатената демократична система. Такъв вариант за излизане от политическото блато засега не се обсъжда, тъй като е трудно осъществим и изисква полагане на системни усилия, като очакваните резултати ще бъдат частични и появяващи се постепенно във времето. Неговото прилагане предполага мобилизиране на критична маса от сънародници, убедени в превъзходството на представителната демокрация пред всяка друга форма на управление, споделящи стоящите в нейната основа хуманистични ценности и принципи. Чрез самоорганизация достатъчно широк обществен кръг от активни съмишленици биха могли съвместно да изработят програма за бъдещо развитие на страната ни, която да оповестят в публичното пространство и за която да потърсят подкрепа първоначално сред своите съграждани, а впоследствие и сред наличните или новосъздадени политически субекти. Така политическия процес ще бъде възстановен, като се отиде отвъд неговата настояща имитация. Вместо ежедневни скандали и съпътстваща ги медийна врява, лични или групови нападки и свади, публичният дебат би могъл да се насочи към създаване на съдържателна политика, изпълнението на която да бъде възложено на легитимните политически субекти и държавни институции. За целта би било нужно да се създаде подходящ инструмент за взаимодействие между самите граждани, както и между тях и техните политически представители, съотв. държавни органи. Такъв би могъл да бъде един Форум за публична политика „Граждански дневен ред”, чрез който сънародниците ни да се въвлекат в изработването на публичната политика и да оказват натиск върху органите, които да я провеждат.

Другояче казано, в нашето общество е нужен преход от „обикновени хора” („народ”) към „осъзнати граждани” (членове на „политическа нация”), които са готови да се включат както в събитията от текущия политически календар, така и в дълготрайни социални инициативи. За такъв преход сега са налице добри предпоставки: чести прояви на дарителство (отделни акции на спомоществование), доброволчество (бърз отклик с помощ на сънародници в беда) и добротворство на локално равнище. Подобни на тези инициативи говорят, че значителна част от днешните българи са съхранили живо нравственото си чувство и проявяват бърза реакция на несправедливостта в различните ú форми. Наличието на трайни структури за съвместно гражданско действие също би благоприятствало подобен процес. Важна страна от него е изпълването с полезно за гражданите съдържание в дейността на формално действащите държавни институции. За целта е важно да се отвоюват вече завладените чрез нелегитимни способи налични административни и правоохранителни органи. Не на последно място значим аспект на визираната гражданска инициатива би следвало да е настояването за освобождаване на медиите, вкл. обществените, от нерегламентирани влияния на користни частни интереси.

Добрин Тодоров, преподавател по философия

------------------------------

Разговора ни с доц. Михаил Груев за това как беше направен превратът на 10 ноември 1989 г. можете да видите тук:

Следете новините ни в GoogleNews