Култивиране на тиранията: Как диктаторите тровят демокрацията отвътре

Хубаво е да се помни, че диктатурите и авторитарните режими се раждат в демокрациите. Тираните нямат скрупули да се издигнат със средствата, които една свободна държава предлага.

Диктатурите не се появяват от днес за утре. Те се култивират, понякога с месеци и дори с години.

С изборите, които правим, всеки ден, не само с ходенето ни до урните, се определя бъдещето на страната ни.

Диктаторът ще използва свободата на словото, за да пропагандира своите идеи. Диктаторът ще обикаля по студиа и подкасти, за да обяснява как бялото е черно, а черното – бяло.

Два примера. Последната лъжа беше, че винаги жертвата сама си е виновна. Не агресорът, не този, който разрушава домове и бомбардира болници, църкви и обикновени жилищни блокове.

Кораб се взривил на румънска територия? Ами, разбира се, Румъния ще си е виновна, кой друг! Може да говорим два часа в телевизионно студио и нищо да не кажем.

Да, диктаторите нямат проблем да превърнат някоя страна в робовладелска територия със средствата, които демокрацията предлага.

Първо се овладяват медиите. Канят се гости, които използват единствено клишета и внушават страх. Овладяват се социалните мрежи. Обяснява се, че този, който протестира срещу властта, всъщност е военнолюбец. И накрая се овладяват сърцата. По какъв начин? Чрез посочване на врагове, чрез стигматизиране на цели групи от хора.

Всеки има право на своя собствена позиция. Всички блага, с които сме свикнали, не са даденост. Днес може да имаме свобода на словото. Утре – тя да бъде заменена с „правилно“ говорене. И това зависи от всеки от нас. Зависи от изборите ни. Да, свободата е отговорност и носи трудности. Животът в един свят, който се управлява от няколко самокоронясали се царе, които стъпват върху всички и всичко, е още по-сложен. Не е лошо да имаш свобода. Лошо е, когато използваш свободата, за да накърниш нечие достойнство, за да тъпчеш тези, с които животът те срещне.

Не знам дали в неделя избираме между мира и войната, както спомена сегашният премиер Румен Радев, който призова да се гласува за Илияна Йотова (и после правителствената пресслужба изтри съобщението). Сещам се обаче за онзи известен партиен слоган от "1984": "Войната е мир, свободата е робство, невежеството е сила". Какво наричат нашите управляващи война и какво наричат мир, проличава по резултатите.

За Илияна Йотова мир в Украйна може да се постигне само чрез преговори, а не с наливане на оръжия. Това е същата прокремълска опорна точка, която се повтаря от различни политици след 2022 г. Мир ли е някой да нахлуе в дома ти, да убива и да руши и ти да му казваш: не се защитавай, само продължаваш войната. Съгласието с агресора не е мир, а раждане на поредната диктатура.

Цена, която може да ни излезе твърде скъпо при балотажа в неделя. 

Следете новините ни в :