Японският хотел без вишните

Последна промяна на 19 юли 2015 в 12:00 25464 35

1/1

Снимка Belev.net / Wikimedia

Като вишнев цвят,
без полза,
отлетя си младостта,
докато гледах в унес
нестихващия дъжд

Оно но Комачи


През последните няколко десетилетия България е по-скоро страничен наблюдател на световните тенденции в музиката, изобразителното изкуство, литературата и другите изкуства, отколкото деен участник в тях, каквито са редица по-малки като население и/или територия страни. Това важи в пълна сила относно архитектурата, където - докато в другите държави се строят сгради, които се превръщат още със завършването си в паметник на културата и архитектурата - ние още се борим да съхраним от пълно унищожение хилядите стари къщи в страната, заплашени да бъдат заместени от луксозни безвкусни имоти.

До този момент всеки би трябвало да се е примирил, че Сантяго Калатрава, Заха Хадид и Рем Колхас няма скоро да се отбият, за да оставят своя отпечатък тук, защото нито държавата, нито родният частен бизнес са дорасли за подобно нещо.

Но не по същия начин стоят нещата от преди 40 години, когато в София пристига един от най-известните модерни архитекти в света и в Япония - Кишо Курокава, за да построи и до днес един от най-големите и качествени хотели в страната - „Витоша Ню Отани”. Или поне известен под това име, докато е бил стопанисван от японската верига хотели „Ню Отани”, като досега софиянци все още го познават като "Кемпински хотел Зографски".

Кишо Курокава.

Архитектът-философ

Японецът е роден на 8 април 1934 г. в семейство на известен баща архитект в Страната на изгряващото слънце преди Втората световна война. Курокава има докторска степен по архитектура, като за малко да изкара такава по философия, но се отказва. Това обаче не е случайно, тъй като той е може би един от най-големите философи сред своята гилдия, имайки издадени няколко философски книги.

Именно тази му нагласа го прави един от създателите на архитектурното течение Метаболизъм, което се стреми да въведе принципа на рециклирането и движението в архитектурата. Най-голяма популярност метаболистите придобиват по време на световното изложение в Осака през 1970 г., малко след което също така се разпадат. Това обаче не слага край визията и идеите на Курокава за по-добър свят, а напротив.

Павилионът на "Тошиба" по време на изложението в Осака през 1970 г.

Един от основните възгледи на японеца е, че във всяка култура по света има 2 наследствени традиции - видимата и невидимата, като неговата работа носи невидимата традиция.

Философията му пък се основава на 4 фактора - непостоянството, съществеността, възприемчивостта и детайлът.

Идеята за непостоянството му идва, след като разсъждава върху тоталното унищожение на всички японски градове през ВСВ, като се изключат Киото и Канадзава. Според него западните градове след разрушението си оставят тухли и камъни, следа, че някога ги е имало, докато японските се превръщат в пепел, тъй като са били от дърво и др. природни материали.

Мотивът за непостоянството у японците бива вкоренен и от вековните феодални борби в страната, които многокрадно са сривали със земята всяко едно населено място там. Отделно от това почти всяка година те са поразявани от всякакви разрушителни природни бедствия. Така според Курокава японците добиват чувство на "несигурност относно съществуването, липса на вяра във видимото, подозрение към вечното”. Именно затова сградите на архитекта са създадени на принципа на адаптивността, на възможността за подмяна на техни отделни части - на един строителен метаболизъм.

Принципът на съществеността архитектът обяснява с това, че народът му винаги се е опитвал да използва естествените текстури и цветове на материалите, с които работи. Добавянето на изкуствени цветове се избягвало, като естествените цветове на материалите били максимално употребявани, тъй като в техните разбирания природата е красива сама по себе си. Японците вярват, че храната е по-вкусна, дървото изглежда по-добре, материалите са по-добри, ако са естествени. Има вяра, че максималното удоволствие, максималната радост, идва от естественото състояние на нещата, заявява Курокава.

Пример за невидимата традиция в работата му е може би най-известната му и емблематична сграда - Кулата с капсулите "Накагин".


Кулата с капсулите "Накагин".

Видимата японска традиция присъства при типичните за нея дървени материали, при традиционната архитектура и всичко останало, което свързваме със Страната на изгряващото слънце. На пръв поглед при Кулата с капсулите "Накагин" няма нищо японско. Поне не видимо. Невидимата традиция, която Курокава спазва, е в съществеността на материалите, от които е направена сградата - в нея липсват изкуствени цветове, бетонът и желязото са оставени с естествените си цвят и визия. В кулата можем да видим и принципите на непостоянството и възприемчивостта.

Възприемчивостта идва от това, че всяка отделна част може да бъде заменена, без да се навреди на цялото и така постоянно да има метаболизъм и рециклиране на постройката. Като пример за това, всяка една от капсулите на кулата може да бъде извадена и заменена от нова, в случай, че се амортизира, или пък няколко капсули да бъдат прередени, за да създадат по-голямо помещение. Архитектът вижда градовете като нещо живо, което постоянно може да бъде обновявано, без да бъде разрушавано.

Според него Япония е оцеляла и се е развила през хилядолетията, като е изучавала и абсорбирала културите на по-големите и силни страни, за да може да ги разбере и да оцелее, но същевременно с това е съхранила и своята култура, запазвайки невидимата си традиция.

Като пример за това той посочва, че от фермерски остров Япония става империя, като първо възприема китайските политическа система и напредък, а после и западните технологии и знание, по този начин надминавайки първоизточника им.

Последният принцип, този на детайла, идва от желанието да се изрази индивидуалност и майсторство, като към цялото се върви от частите, а не обратното. Така всяка отделна сглобка на къщата е била наглеждана и изпипвана, което създава естетика.

През 1958 г. Курокава предвижда, че ще се премине от века на машината към този на живота, където основни принципи ще са метаболизмът, рециклирането, екологията, устойчивостта и симбиозата. На 12 октомври 2007 г. той умира, когато е на 73 г., оставяйки близо 60 сгради като физическо наследство и неизмерима философска следа като духовно.

Той е почетен или пожизнен член на редица архитектурни съюзи и институти, сред които тези в България, САЩ, Япония, Англия, Франция, Германия, Казахстан, а негови проекти има в Япония, България, Германия, Австралия, Китай, САЩ, Белгия, Франция, Сингапур, Холандия, Казахстан, Русия.

Центърът за съвременно изкуство в Хирошима, дело на Кишо Курокава.

Работата му в България

Макар да е една от първите му сгради, „Витоша Ню Отани” не прави изключение от философията на Курокава. В нея ясно може да бъде видян неговият стил и да се забележи запазването на естествените цветове на материалите, използвани за строежа. В хотела архитектът проектира и японска градина - единствената на Балканите и до момента, поне по последни данни. Тогава тя е направена като копие на 400-годишната японска градина в главния хотел на веригата "Ню Отани" - този в Токио. Не е ясно обаче до колко днес тя е запазила своя оригинален вид.

Смята се, че по време на проектирането японецът се води и от българското Възраждане и архитектура от Копривщица и Пловдив. Интересно е да се отбележат 2 момента по време на строежа на хотела през 1974-1979 г., разказани от очевидци. По време на проектирането българите забелязват, че в сградата не е предвидено вътрешно стълбище. Те поставят въпроса пред Курокава, който учеден отговаря, че има асансьори и няма нужда от стълби. Нашите го запитват стъписано, какво ще стане ако спре токът, на което още по-стъписано той отговаря: "Как така ще спре токът?" В последствие японецът все пак променя плана си, за да вмести стълбище.

Другата случка става при зидането на вътрешна стена от работниците българи. Архитектът минава и поглежда работата на един от тях и му казва, че не му харесва и да я преправи. След време отново се връща, вижда повторния резултат и не остава доволен. Тогава японецът взривява стената, заявявайки на работниците да я изградят наново, както трябва, този път с техни собствени средства.

Ветко Арабаджиев.

Милионерът-месар

От там насетне останалото е история, както се казва, и то по-скучната. Хотелът бива приватизиран, закупен е от държавата през 1994 г. от Иван Зографски за 41 млн долара, който го включва като част от веригата "Кемпински". През 2014 г. наследниците на починалия през 2007 г. Зографски продават хотела за 45 млн евро на бизнесмена Ветко Арабаджиев и неговата фирма "Виктория груп ВМ", която става собственик на 92.84% от капитала на дружеството.

След изтичането на договора между хотела и веригата "Кемпински" обаче той не беше подновен, като по този начин веригата хотели остана само с един в България - в Банско. Бившият „Витоша Ню Отани” пък получи ново име - "Маринела", както се казва съпругата на Ветко Арабаджиев.

Роденият през 1956 година в Асеновград бизнесмен е спорно име, както голяма част от бизнесмените у нас. Кариерата му започва в пловдивския месокомбинат като финансист през 1989 г., когато създава и своята фирма "Виктория", превърнала се в основа на бъдещия му успех.

Арабаджиев започва да се занимава с хотелиерство, туризъм, бутилиране на вода и алкохол и захарен бизнес, като негов съдружник в последното е Илия Павлов със своята Мултигруп. В последствие обаче пътищата им се разделят и хотелиерът запазва захарния бизнес в Пловдив за себе си. Не се знае колко е точната сума на богатството му, но някои хора смятат, че то възлиза на десетки, дори стотици милиони евро.

През последните няколко дни бизнесменът събра общественото внимание върху себе си, като реши да изкорени вишните пред Японския хотел с идеята да ги замени с палми. След мигновената обществена реакция той заяви, че щял да ги премести при суши бара в градината му. През това време община наложи на милионера максималната глоба от 50 000 лв.

Цъфнали сакури.

Традициите на един народ

Японските вишни, наричани в родината си "сакура", играят ключова роля в културата на страната. Още от 710 г. след Христа на острова се слага началото на традицията "ханами", която се изразява в събиране на хората под клоните на цъфналото дърво с цел любуването им, като към това може да бъде добавено хранене, музика или друг вид увеселение. Практикувано в началото от елита на държавата, в днешно време цяла Япония следи кога започват да цъфтят вишните, за да излезе и да им се наслади. Обикновено това се случва от края на март до началото на май, като цъфтежът трае 2 седмици и започва в посока от юг на север.

Символизмът на вишневите цветове в културата на острова си прилича с четирите философски принципа в архитектурата на Курокава. Смята се, че те са израз на ефимерността на живота, на изключителната му красота и бърза смърт, но също така и на новото начало и смирението пред преходността на земното ни битие.

Освен повтарящ се мотив в изобразителното и поетичното изкуство, те също така са и символ на японската държавност, използван като пропаганда през ВСВ. Пилотите камикадзе са изрисували страните на самолетите си с рисунки на цъфнали череши, а някои от тях дори са взимали в кабините си истински клонки по време самоубийствените си мисии.

Падащите цветове на вишните бързо се превръщат в символ на загиващите млади мъже в името на императора, като дори е създаден специален взвод камикадзета - Ямадзакура, което значи "цвят от дива череша".

Ученички махат за сбогом с черешови клонки на отлитащ пилот камикадзе със самолет Накаджима Ки-43-III "Хаябуса" през 1945 г.

Трудно е да се помисли, че някой ден пътищата на японския архитект и българския бизнесмен ще се пресекат и дори сблъскат - макар и духовно. Единият ще построи хотела, а другият ще го купи. Единият ще посади вишни, а другият ще ги изкорени.

Остава валидно мнението на Кишо Курокава, че всяка нация носи своята видима и невидима традиция. А Японският хотел с вишните скоро ще бъде Японският хотел с палмите.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

23.07 2015 в 12:07

благодаря на сайта,и на Калоян К.за историческата /справка няма да е коректна дума/ припомняне!? Та много хубаво да си спомним че и ние не сме били последна ....дестинация,както сега.Малко излишно е да се пояснява кой е Вълчо....

22.07 2015 в 16:58

Стига с тва "Ветко" бе-е-еее!
Ше го иба в неграмотниа циганин. Вълчо сий. Вълчо.
И жина му ние Мъринела а Мъринка!
Ше ви иба с джуките исъхнали. Да.

21.07 2015 в 20:17

Eми по време на СОЦИАЛИЗМА хотелите бяха ДЪРЖАВНИ, и такива проблеми нямаше. Обаче сега като победи ДЕМОНОКРАЦИЯТА човешката алчност и пошъл вкус вече нямат граници.

Такива аномалии са възможни единствено поради ФЕТИШИЗАЦИЯТА НА ЧАСТНАТА СОБСТВЕНОСТ. Ако тоя хотел го бяха ОДЪРЖАВИЛИ, вишните можеше да бъдат спасени.

Омерзен съм и ЧЕСТИТ ВИ КАПИТАЛИЗЪМ!

20.07 2015 в 15:58

кви са тия вишни беее, даже ракия не става от тях! Слагай палмите, викай кайените и Милко с мустака да тресне последния си хит на откриването!

20.07 2015 в 14:04

Инструктирах всички мои познати от чужбина да НЕ ОТСЯДАТ в този хотел и им разказах за безобразията- като почнем от чалга името, изкоренените вишни и погрома над хотел Марица

20.07 2015 в 12:52

къде е роден луи дьо фюнес ? знам мила /допускам че си жена/. това е литературен каламбур - както и упоменаването на един от култовите филми с негово участие /"Полицаят от Сен Тропе"/.Затова и само 6 души са ми дали /като на колизеума с гладиаторите/ "живот /плюс/, а цели 12 /или повече ? - "смърт", т.е минус/. на моята възраст учените и заядливи мъже се изказват иносказателно. всички други "техники" на комуникация те са пробвали и им са скучни. исках да кажа само, че в данданията около прехвърлянето на собствеността на "японския" върху някой си ветко от пловдив най-долната и осъдителна роля играят ИНСТИТУЦИИТЕ /това е то "историческата школа" в политикономията - немски лиценз/. каквото и да си говорим за ветко, бойко и българите все е недостатъчно и непълно - безспорно е че имаме подкупни, неефективни институции и продажни държавни чиновници - от селски кмет с джип за 150 хиляди до---да не ти казвам кой. а за особено прозрителните намеквам, че хваленето на този или онзи от запада не е безрисково. аз съм спец по финанси - та немският министър обърка работатта на гърците май повече, отколкото те самите. но имаш време - "поживешь - увидишь" и т.н. бъди здрава и чети между редовете - помага на красотата.

20.07 2015 в 12:12

Тези японски храсталаци пречат на Ветко да поддържа пряк контакт с Миню Стайков на отсрещната улица. Нали децата на Миню и Ветко се ожениха, как така някакви си треволяци ще разделят родата. Говореше се, че внучето ще се казва Минетко, да няма сърдити дядовци.

20.07 2015 в 11:30

луи дьо фюнес НЕ Е роден в сен тропе, родното му място е Курбевоа, във Франция, естествено, а рождената дата - 31 юли 1914 г.

20.07 2015 в 11:26

"маринела" всъщност е простата и тъпа селска патка маринка. както "ветко" е селският коч вълчо. деба кретенските ченгета и комуняги деба...

20.07 2015 в 03:06

Нещата тръгнаха на ебем ти страна-преди имаше отдел снабдяване,които бяха добри(бяха изпращани камиони да купуват стока от Италия,Франция,Гърция).Лека-полека всичко беше разрушено-новите арендатори имаха свои доставчици и качеството остана на заден план.Хотела е като един голям град-имаше абсолютно всичко.И не,не сте прави-има сервизни стълбища.Сега разбирам(от години съм в чужбина),че хотела е продаден на някой си и той го е прекръстил на любимата си женичка.
простаците идват и си отиват-но поразиите ,които правят остават за дълго..