И да пееш приятелю...

Поисках право на отговор след публикацията на Венци Мицов не заради това, че е намесено името ми, а защото се възхитих на умението му в толкова кратък текст да каже толкова неистини.

1. Мицов: „ Музикаутор на практика приключва съществуването си като организация“.

Не е истина. Но заглавито лови мухи.

2. Мицов: “ предложението за промяна на Устава е на няколко души“.

Не е истина. Това е решение от Общото събрание на Дружеството проведено на 05.11.2018 г.

3. Мицов: „Ако не генерирате определена сума пари, изхвърчате от Дружеството...“

Не е истина. Дори да е генерирал 0,01 лв. авторът става асоцииран член. Това му гарантира всички права свързани с фондовете и програмите на Дружеството. Мицов явно е далече от материята и не знае, че на този принцип се ръководят повечето от водещите европейски сродни дружества.

4. Мицов: „предупредих, че това са дискриминационни поправки“.

Не е истина. Това не са дискриминационни поправки.
Тази поправка на Устава е в синхрон с Европейска директива № 2014/26/EU. Дискриминация е да разделяш авторите на млади и стари.

5. Мицов: „Ще изхвърчат огромна част от класическите композитори, фолклористите и аранжорите...“

Не е истина: Огромната част ще останат, защото техните произведения звучат в чужбина и също генерират приходи.

6. Мицов: „ В дружеството ще останат няколко клети естрададжии и Вирджиния рекърдс“.

Оставам това без коментар това.

И стигам до черешката на болката на Мицов. Той кандидатствал за член на комисията, оценяваща /разбирай/ раздаваща фондовете, ама ония „наглите“ от Управителния съвет го отсвирили.

Чисто човешки го разбирам Венци Мицов. Изтича му мандата в общината, а заедно с него и общинарската заплата. Затова е време да потърси позиция в друга структура. И бие тревога с надежда да бъде забелязан и справедливо оценен, като пръв борец за правда и свобода.

Един мой приятел „естрадажия“ с невероятното си чувство за хумор разказваше, как преди години след концерт в Русе се запознал с млада дама, поканил я на вечеря, след това в хотела, а на сутринта, когато я изпращал на вратата тя му казала:

И да пееш приятелю, да пееш... Там ти е силата мойто момче...

-------------

Спорът между Венци Мицов и автора на много от най-хубавите български песни Александър Петров (вижте тук интервю с него) възникна по повод Общото събрание на Музикаутор, което е описано тук.

Още по темата

02/04/2019 Анализи и Коментари

Венци Мицов: Музикаутор приключва съществуването си

Следете новините ни в GoogleNews