Спецсъдът се превръща в машина за разрешаване на подслушвания

Специализираният наказателен съд е на път да се превърне в основен по издаването на разрешения за прилагане на специални разузнавателни средства (СРС). От доклада на Националното бюро за контрол на СРС за 2016 година става ясно, че спецсъдът, в който се гледат дела за организирани престъпни групи, буквално бил залят за искания за подслушване на такива групи. 

Пред депутатите началникът на бюрото Бойко Рашков заяви, че съдът се превръща в "основен" по отношение на искания за прилагане на СРС. В констатациите на бюрото е посочено, че основните искания за СРС са свързани с организирани престъпни групи и този "феномен" се наблюдавал от тази година. "Какво значи с 1000 броя повече процедури и разрешения, за разлика от предходната година в разрешенията, давани от Специализирания наказателен съд? Едва ли не България се превръща в държава от съвкупност от ОПГ", коментира от трибуната Рашков, който беше изслушан в открито заседание.

Думите му провокираха реакция от страна на ГЕРБ. С подвиквания от местата си някои от тях прекъснаха изказването на Рашков, като го определиха като политическо. Особено нажежена стана обстановката, след като той направи и аналогия в работата на спецсъда с тази на Софийския градски съд от времето, в което той беше управляван от семейната приятелка на тогавашния вътрешен министър Цветан Цветанов Владимира Янева. 

Рашков посочи, че едно от основанията за "хилядите нарушения" в Софийския градски съд по отношение на подслушванията било, че той бил изключително натоварен с искания за СРС. В момента същото се случвало и със спецъда, където папките с  делата за разрешения за подслушване и проследяване буквално се съхраняват в коридорите на съда. Той даде примери с отказано от един съд разрешение за прилагане на СРС, но малко по-късно при друг съдия със същите материали разрешение било давано.

Според статистиката отказите на съдиите били средно 100 при 300 внесени искания. В спецсъдът обаче отказите били едва 30 процента. В същото време вторият най-голям заявител на СРС след МВР била прокуратурата. 

Пред депутатите Рашков за пореден път повтори тезата си, че се прави опит за блокиране работата на бюрото. Той заяви, че от главния прокурор Сотир Цацаров е постъпило становище в парламента, че бюрото за контрол на СРС не трябва да се запознава с материалите по делото, за което се иска съответното СРС.  

„Сигнализирали сме прокуратурата във връзка с 8 хил. разрешения от съд, но без след това СРС да са приложени от ДАТО (Държавна агенция „Технически операции“, бел. ред.) без за това да са посочени причини. По закон този орган, когато прецени, че не може да приложи СРС, трябва да уведоми разрешващия орган и заявителя. Това не е направено“, обясни Рашков. От думите му стана ясно, че по тези въпрос не е имало реакция от прокуратурата. Държавното обвинение не реагирало и на случаи, при които са унищожавани веществени доказателствени средства (вдс) в резултат на приложени СРС.