България празнува Деня на народните будители

България празунва Деня на народните будители.

Празникът ознаменува делото на българските просветители, книжовници и революционери — будители на възраждащия се национален дух, стремеж към образование и книжовност. Той се отбелязва ежегодно с факелни шествия и е неучебен.

Датата 1 ноември е определена от правителството на Александър Стамболийски през 1922 г. Предложението внася министърът на народното просвещение Стоян Омарчевски по инициативата на Станимир Станимиров, Александър Радославов, Димитър Лазов, проф. Беньо Цонев, Иван Вазов, проф. Любомир Милетич, д-р Михаил Арнаудов, д-р Фил. Манолов, Христо Цанков — Дерижан, проф. Иван Георгов, Стилиян Чилингиров, Адриана Будевска и Елена Снежина. (При установяването на Григорианския календар като държавен през 1916 г. 19 октомври — денят, в който се чества св. Иван Рилски Чудотворец, става 1 ноември.)

На 28 юли 1922 г. Министерството на народното просвещение излиза с окръжно № 17743, според което 1 ноември е определен за „празник на българските будители, ден за отдаване на почит към паметта на големите българи, далечни и близки строители на съвременна България“. На 31 октомври 1922 г. излиза постановление на Министерския съвет за обявяване на празника.

През 1945 г. честването на празника е отменено от комунистическия режим. В много селища на България денят се отбелязва неофициално.

Честването се възобновява през 1992 г. с промяна в Кодекса на труда. Инициативата е на професор Петър Константинов — председател на Общонародното сдружение „Мати Болгария“. От 2002 г. се изпълнява ритуал по издигане на националното знаме пред парадния вход на Президентската администрация и извършване на тържествена смяна на караула.

Следете новините ни в GoogleNews