През първата неделя след Великден честваме паметта на един от дванадесетте Христови ученици – св. апостол Тома.

След възкресението Си Спасителят се явил на учениците, но ап. Тома не бил сред тях (Лук. 24:36-49; Иоан 20:19-25, Марк 16:14-18)

Апостолите му казали: "Видяхме Господа", но той не искал да им повярва докато сам не Го види с очите си и докато не попипа Неговите рани ("Ако не видя на ръцете Му раните от гвоздеите и не сложа ръка на ребрата Му, няма да повярвам").

Осем дни по-късно апостолите се били отново събрали, а заедно с тях бил и Тома (Иоан 20:26-31). Господ отново им се явил и казал на ап. Тома:

- "Дай си пръста тук и виж ръцете Ми, дай ръката си и я сложи на ребрата Ми. И не бъди невярващ, а вярващ. Понеже Ме видя, повярва ли? Блажени са тези, които без да видят, са повярвали."

Със страх и трепет св. Тома видял раните на Спасителя и попипал Неговите животворни ребра, а след това рекъл:

- Господ мой и Бог мой! (Иоан. 20:24-29).

Така св. Тома със своето неверие още повече утвърди сред християните вярата в Него. Със своята постъпка той даде на всички да разберат и да се уверят, че Господ е възкръснал не привидно, нито пък с друго тяло, но със същото, с което пострада заради нашето спасение и с което впоследствие се яви на Своите ученици.

Св. Яков Зеведеев

Свети Яков е един от дванадесетте апостоли на Иисус Христос. Брат е на любимия Христов ученик св. ап. и евангелист Йоан Богослов. Двамата братя се родили и израснали в благочестиво юдейско семейство. Баща им се казвал Зеведей. За него в свещените книги на Новия Завет не намираме никакви сведения. Споменато е само името му. От евангелията узнаваме, че тяхната майка, Саломия, била една от първите жени, които повярвали в Христа. Тя често придружавала Спасителя през време на Неговите пътувания из Палестина и Му помагала с материални средства. Тя е била свидетелка на кръстните страдания, смъртта и погребението на Христа. Тя е била в групата на жените мироносици, които – според тогавашния обичай – в първия ден на седмицата (неделя) отишли рано на гроба, за да помажат с аромати тялото Му (Марк 15:40–43; Лука 23:55; Марк 16:1; Лука 24:1).

Както Зеведей, така също и неговите синове Яков и Йоан били по занаят рибари. Семейството е било заможно. Св. евангелист Марк съобщава, че Зеведей не само имал собствен риболовен кораб, но използувал и наемни работници-рибари, надничари (Марк 1:19–20). Зеведей и Саломия възпитавали своите синове в духа на праотеческата вяра и благочестие. Те ги запознали с древните пророчества за обещания от Бога Месия-Спасител. Цялото семейство живяло с пламенна надежда за онова благодатно време, когато в света ще се яви Този Спасител на всички народи. По този начин Зеведеевите синове били готови да станат ученици и сътрудници на Иисус Христос.

Веднъж Иисус Христос минавал по брега на Генисаретското езеро и видял Якова и Йоана да кърпят мрежите в кораба. Той ги повикал да вървят след Него. Те, като оставили баща си Зеведей и надничарите в кораба, тръгнали след Спасителя. От това време те прекратили досегашния си занаят и неотлъчно Го придружавали през всичкото време на Неговата проповедническа дейност. Като ученици на Иисуса Христа Яков и Йоан проявили особена привързаност и любов към Него, похвално усърдие в делото на проповедта и непоколебима вяра в Неговото божествено достойнство. Затова заедно със св. ап. Петър те станали най-приближени Негови ученици и се удостоили да станат свидетели на най-важните събития от Неговия живот и от Неговата дейност. Те тримата присъствували при възкресяването на дъщерята на Иаир (Марк 5:37), били свидетели на Христовото преображение (Мат. 17:1), наблюдавали душевните страдания на Спасителя в Гетиманската градина (Мат. 26:37). Заради непоколебимата им вяра и похвалното им усърдие Господ нарекъл Зеведеевите синове "Воанергес", т. е. синове на гърма.

Въпреки че били постоянни слушатели на. Христовата проповед и непосредствени свидетели на Неговите чудеса, Зеведеевите синове отначало не могли да разберат напълно възвишения характер на Неговото божествено учение. Проповедта за Царството Божие те разбирали не в духовен, а в буквален смисъл, като царство земно, политическо. Евангелист Матей разказва един случай, който потвърждава това тяхно неправилно разбиране за Царството Божие. Веднъж Саломия, майката на Зеведеевите санове, отправила към Иисуса Христа следната молба: "Кажи, тия мои двама сина да седнат при Тебе, един отдясно, а друг отляво в Твоето царство». Иисус й отговорил: "Не знаете, какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз ще пия, или да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам?» Положителният отговор, който дали Зеведеевите синов "Можем», убедил Спасителя, че те все още не могат да разберат правилно Неговото учение и, за да ги предпази от проява на гордост и славолюбие, продължил: "Който иска между вас да бъде големец, нека ви бъде слуга; и който иска между вас да бъде пръв, нека ви бъде раб, както Син Човечески не дойде, за да Му служат, но да послужи и даде душата Си откуп за мнозина» (Мат. 20:21-22, 26-27). Със своя живот и с апостолските си трудове Яков и Йоан доказали, че никога не забравили този съвет на своя божествен Учител.

В свещените книги на Новия Завет не намираме сведения за живота и дейността на апостол Яков след възнесението на Иисус Христос. Единственото съобщение, което намираме в книгата Деяния на светите апстоли, говори за неговата мъченическа смърт: "В онова време цар Ирод ури ръка на някои от църквата, за да им стори зло, и уби с меч Якова, брата Йоанов» (Деян. 12:1-2). От това съобщение узнаваме, че апостол Яков Зеведеев е завършил своя живот мъченически, като бил посечен с меч. Това станало през времето на Ирод Агрипа I през 44 г. Ап. Яков Зеведеевв първият мъченик за вярата от числото на дванадесетте апостоли.

От древното църковно предание научаваме, че св. Яков проповядвал заедно с другите апостоли в Йерусалим.. Открито и смело той учел пред юдеите, че Иисус Христос е истинският Месия, Спасителят на света. Фарисеите и законоучителите той изобличавал за тяхната жестокост и за неверието им в Христа. Като не могли с думи да оборят неговите убедителни проповеди, юдеите използували срещу него своята сила и власт. Те настроили Ирод Агрипа I срещу християните и той предприел гонение срещу Църквата. Жертва на това гонение станал апостол Яков Зеведеев. Св. Климент Александрийски съобщава, че войникът, който довел ап. Якова в съда, бил поразен от твърдостта на вярата му. Той се убедил в невинността на апостола, сам повярвал в Христа и открито пред всички изповядал своята вяра. В.еднага и той бил осъден на смърт. Когато го докарали на мястото на наказанието, Иосия - така се казвал войникът - поискал прошка от апостола и му заявил, че и той е бил между онези, които го обвинявали. Светият апостол го прегърнал и му казал: "Мир на тебе?! След това двамата навели глави и били посечени с меч. Християните погребали тялото на св. ап. Яков в Йерусалим.

Преданието, че св. ап. Яков е проповядвал в Испания, не може да се приеме за вярно, защото то противоречи на сведенията за живота му, който намираме в Новия Завет. Но светите му мощи били по някое време пренесени в Испания и днес испанците почитат св. ап. Яков като свой покровител.

Св. Епифаний, епископ Кипърски

Св. Епифаний, който се прославил със своя живот, ученост и чудеса, бил син на беден еврейски земеделец във Финикия. Той от детство останал без баща, и майка му с труда си издържала двете си деца – син и дъщеря. Живеели в голяма бедност, случвали се дни, когато нямали дори хляб.

Веднъж майката на Епифаний пратила сина си в близкия град да продаде магарето, понеже нямало с какво да си купят хлаб. Добичето било твърде упорито и негодно за работа. Момчето повело магарето на пазара и скоро дошъл един евреин, който пожелал да го купи. Като видял, че Епифаний е негов сънародник той му казал:

- Ние с тебе се покланяме на един и същ Бог, Който обича справедливостта и истината, затова не трябва да ощетяваме никого. Да оценим твоето добиче по истинската му цена, за да не би, измамвайки се един друг, да прогневим Бога!

Момчето отговорило:

- Аз няма да ти продам магарето, защото не го бива за работа. Майка ми от нужда ме прати да го продам, понеже нямаше какво да ядем. Но щом ти ми говориш, че е грешно заради печалба да се ощетява ближния, то аз няма да ти го продам, понеже се боя от Бога и не ти желая зло.

Евреинът бил поразен от ума и честността на момчето, дал му пари за хляб и Епифаний се отправил за дома си заедно с добичето.

На връщане го срещнал човек, който също така искал да купи магарето, но Епифаний отказал да го прададе, като му обяснил – защо. В това време магарето започнало да рита и хвърлило момчето, което се ударило. Непознатият го дигнал и му оказал помощ, като го прекръстил и молитвено призовал името на Иисуса Христа.

- Кой е тоя Иисус Христос, Когото ти призоваваш? – запитало момчето.

- Син Божи, Когото разпнали евреите – отговорил непознатият.

Епифаний като чул, че евреите разпнали Сина Божи, не посмял да каже че сам е евреин, и тръгнал за дома си, като мислел за Разпнатия Христос и желаел да узнае повече за Него.

Св. Герман Цариградски патриарх

Св. Герман, Патриарх Цариградски - VIII век, известен с благочестивия си живот. Принуждаван да се откаже от иконопочитанието, той се отказал от патриаршеския престол, отдалечил се в безмълвие и тъй запазил почитанието си към светите икони.

† Траянополский епископ Иларион, Пространен православен месецослов, изд. Тавор.

Св. Герман починал през 740 година на 95-годишна възраст и бил погребан в манастира Хора в Константинопол. По-късно мощите му били пренесени във Франция.

Св. Герман е известен църковен писател. На Седмия вселенски събор (787 г.) били прочетени три негови послания за почитането на иконите и името му било вписано в диптиха на светците.

От него са останали химни за прослава на светците и за чудесните дела на Божията благодат, проповеди и тълкувания на трудните места в Св. Писание. Съчинението му за ересите съдържа важни исторически сведения за ересите от Апостолските времена и за църковните събори по време на царуването на Лъв Иконоборец. От произведенията за православното богослужение особено важно е разяснението на св. Герман на Божествената литургия.