Св. свщмчк Фока, еп. Синопийски, Св. прор. Йона, Преп. Козма Зографски

OFFNews Последна промяна на 22 септември 2015 в 00:01 3192 0

Православен календар

Свети свещеномъченик Фока, епископ Синопски

В град Синоп (на южния бряг на Черно море, бел.ред.) живеел един мъж на име Памфил със своята жена Мария. Те били родители на блажения Фока. От млада възраст светецът се сподобил да получи такава благодат на Светия Дух, че изгонвал бесове от хората и изцелявал недъзи.

Когато свети Фока възмъжал, заради добродетелния си живот бил избран за епископ в родния си град и с ревност започнал да пасе своите словесни овце; като ги поучавал със слово, той ги и назидавал със своя пример. Водейки и преди това добродетелен живот, като приел сан на епископ, той започнал да се подвизава още повече, така че всички, които виждали добрите му дела, прославяли Небесния Отец. Той предпазил много хора от заблуди, мнозина езичници отклонил от идолопоклонството и ги привел към почитание на Единия Бог.

Господ благоизволил да сподоби Своя верен раб с мъченически венец и му възвестил за това във видение по следния начин: от висините прилетял гълъб, който държал в клюна си венец от цветя. Този венец той възложил на главата на блажения и проговорил с човешки глас:

- Твоята чаша вече се напълни, на тебе подобава да я изпиеш.

От това видение свети Фока разбрал, че му предстои да пострада за Христа. А от това ние узнаваме, че той е бил велик угодник пред Бога, понеже, бидейки още в тяло, той се сподобил да бъде увенчан от небето. Така преблагият Бог въздига своите угодници, удостоява ги със слава и чест и възлага на главите им венци. По своята душевна и телесна чистота свети Фока бил истински небесен жених: небето възжелало да се съчетае с него и да му възложи венец. Но този венец бил предзнаменование на по-добър венец - този, в чертога на Спасителя, с който той трябва да се венчае вечно и с него да се яви на небесния брак.

След това славно знамение, по време на царуването на Траян, свети Фока бил предаден на мъчение от управителя Африкан. Този властител дълго го принуждавал да принесе жертва на идолите, но светецът предпочел самия себе си да принесе жертва на Бога. Той не изпълнил заповедта на княза, не пожелал да въздаде чест на произведението на човешките ръце, чест, подобаваща на Единия Бог, седящ на херувими. Тогава князът заповядал да привържат светеца към дърво и да го мъчат. Цялото му тяло било покрито с рани. Подобно на гладните хищни птици, които нападат труп и като го късат на части, го изяждат: така мъчителите терзаели чистото тяло на страдалеца Христов. Но всичко това свети Фока претърпял мъжествено. Той чувал глас от висините, който го укрепявал. Като призовавал Иисуса Христа, той понасял мъките, презирайки всички страдания. Той не щадял плътта си заради Този, Който не пощади Себе Си и пострада за нас на кръста. Това страдание било за свети Фока като райска прохлада: така мъжествено понасял мъките, като изповядвал Името на пострадалия за нас Господ.

Нищо непоносимо нямало за верния раб, който страдал за своя Владика. Ако и да се съберели от целия свят мъчителите срещу него, ако да изобретяли всички мъки, то и тогава той бил готов да страда за своя възлюбен Господ, като възгласял заедно с пророк Давид: "Готово е сърцето ми, Боже (готово е сърцето ми)" (Пс. 107:2).

Мъчителите го положили върху силно нагорещено желязо, но то веднага изстинало, понеже сърцето на светителя горяло от любов към Бога и този духовен огън победил силата на веществения огън. И във всички мъчения, които измислили за него, свети Фока се оказал победител, понеже около него се явявало ангелско войнство и неизречена божествена светлина. В тъмниците го просвещавала небесна светлина, в оковите той се веселял с надеждата за небесната свобода, в скърбите се утешавал от ангелите, в раните бил укрепяван от Иисуса Христа - Господа. След много и различни мъчения го хвърлили в нагорещена баня, където той, като се молел, предал духа си в Божиите ръце* и се сподобил да получи венеца на победителя в Църквата на тържествуващите. Неговото свято тяло било погребано с почести и при гроба му се извършвали много чудеса.

Св. пророк Йона

Св. пророк Йона. Руска икона от нач. на XVIII в. в реда на пророците на иконостаса в манастира Кижи, Карелия, Русия.Около 800 години преди Рождество Христово живял между израилтяните един човек на име Йона.

Преданието говори, че той бил син на сарептската вдовица, у която св. пророк Илия живял през време на глада. Него пророкът възкресил от мъртвите със силна молитва към Бога (3Царст. 17:17-24).

Той получил от Бога дара на пророчеството.

В онова време жителите на големия град Ниневия прогневили Бога със своя беззаконен живот. И Бог заповядал на Йона да отиде в тоя град и да проповядва покаяние. Но Йона се уплашил, защото знаел, че ниневийците са свирепи хора. Казал си:

- Ами ако жителите на Ниневия не повярват на моите думи и започнат да ме мъчат?

В страха си Йоана забравил, че трябва да изпълнява безпрекословно заповедите на Господа, каквато и опасност да го застрашава. Силно смутен и развълнуван, той се качил на кораб и тръгнал в друга посока. Но Бог скоро го наказал за малодушието и непослушанието. Страшна буря се надигнала в морето. Корабът бил в голяма опасност. Езичниците, които се намирали в него изплашени почнали да призовават своите богове да ги спасят от смърт. Но бурята ставала все по-силна. Моряците почнали да изхвърлят в морето целия товар, та по тоя начин да облекчат кораба.

В това време Йона спял спокойно на дъното на кораба. Няколко от езичниците отишли при него, събудили го и му казали:

- Защо спиш? Не виждаш ли, че загиваме? Стани и моли своя Бог да ни спаси!

Изправени пред голямата опасност да потънат заедно с кораба на дъното на морето, пътниците почнали да си говорят помежду си:

- Навярно това бедствие ни е пратено за наказание на някого от нас. Да хвърлим жребие, за да узнаем кой между нас е грешният човек, който прогневил Бога!

Сторили това. И жребият, по Божие определение, се паднал на Йона.

Те заобиколили Йона и го запитали строго и гневно:

- Кой си ти? Откъде си?

Йона отговорил:

- Аз съм служител Господен. Почитам Небесния Бог, Който сътворил небето и земята. Съгреших пред Него и сега бягам от лицето Му. Вземете ме и ме хвърлете в морето. Тъй ще утихне вълнението. Защото заради мене е пратена тая буря!

Моряците се убедили, че не е възможно да се справят с бурята. Затова хванали Йона и го хвърлили сред вълните.

Св. преподобни Козма Зографски

Преподобни Козма се родил във втората половина на XII век. По народност бил българин. Произхождал от търновско болярско семейство. Получил солидно образование. Освен български, знаел отлично и гръцки език. Родителите му пожелали да го оженят. Но той живеел с пламенното желание да стане монах. Затова тайно избягал в Света Гора Атонска. Бил приет като послушник в българския Зографски манастир "Св. Георги Победоносец", основан в 898 г. от тримата братя българи от гр. Охрид - Моисей, Аарон и Йоан. Показал голямо усърдие като послушник. Вършел с примерна любов всичко, което му е било възлагано от манастирската управа. Заради това му усърдие скоро бил постриган за монах. Получил служба еклисиарх в съборната манастирска църква.

Високо образован, той се отличавал и със сърдечна простота, благодарение на която се отворили духовните му очи да вижда скритите за физическите очи духовни явления.

Веднъж на Благовещение, храмов празник на големия светогорски манастир Ватопед, той имал чудно видение. Бил гост на манастира. За своя изненада видял в храма и после на трапезата да разпорежда една жена с царствено величие. Понеже на Света Гора жени не се допущат дори за посещение, Козма бил силно съблазнен и смутен.

На изповед пред духовника си той открил своето смущение. Заинтересуван, духовникът го запитал:

- Как изглеждаше тая жена?

Козма отговорил:

- Невиждана красота, невиждана слава!

Духовникът се развълнувал. Той разбрал коя жена е видял Козма и му заговорил:

- И ти не позна каква жена ти се е явила в манастира, посветен на божествената Мария? Ти си видял Небесната покровителка на Св. Гора и на целия свят!

Козма благодарил на духовника за това обяснение. Топло благодарил и на св. Богородица за нейното благоволение да му се яви.

Отличил се с високо образование, с усърдно монашеско послушание и особено с благодатна духовност, Козма бил ръкоположен за йеродякон, а след това и за йеромонах. Като йеромонах вече можел самостоятелно да извършва всички богослужби.

Веднъж бил сам в църква. Помолил се на св. Богородица да му посочи пътя на спасението. И чул разговор между ходатайствуващата пречиста Мария Богородица и отговарящия й Син, Господ Иисус Христос. Спасителят казал на Пресветата Си Майка за Козма:

- Нека се отдалечи от манастира на безмълвие!

Козма предал този божествен съвет на игумена. И игуменът с благоговение и страхопочитание разрешил съветът да се изпълни.

В една скала на запад от манастира, в пустинна местност, Козма си изсякъл пещера и се преселил в нея. Почнал да се подвизава в пълни усамотение и безмълвие.

В тая пещера се прояснила още повече душата му. Той получил дар на прозорливост.

Дошли да го посетят двама йеромонаси от Хилендарския манастир. По пътя скрили една кратунка с вино, като мислели на връщане да си я приберат. Били изненадани, когато Козма ги предупредил да счупят кратунката и да излеят виното, понеже вътре влязла отровна змия. Виното било отровено.

Монасите били поразени, че той знае тайната им. На връщане те счупили кратунката и, изплашени, видели змията.

На един Велики четвъртък преподобни Козма изпратил ученика си да каже на хилендарските монаси, че техният игумен е умрял и че имал големи затруднения по митарствата: борел се в отвъдния свят със зли духове. Монасите не искали да повярват, защото на утринното богослужение видели игумена в църква. Видели го също като отишъл в килията си да се готви за предстоящата света Литургия. Но като проверили, оказало се, че наистина игуменът починал скоропостижно.

Виж още за:
Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
X