На този ден православната църква отбелязва кръщението на Исус Христос от Йоан Кръстител в р.Йордан. По време на кръщенето небето "се отваря" и Светият дух слиза върху Христос във вид на гълъб, а от небето се чува глас: "Това е Моят възлюбен Син , в Когото е Моето благоволение". Христос се потапя трикратно във водите на р.Йордан и излиза от тях. Това символизира тайнството на "смъртта" и "възкресението": умира земният човек, умира грехът му и се ражда, възкръсва одухотвореният човек.

Според народното вярване през нощта срещу Йордановден "небето се отваря". Който види това, всичко, което си пожелае се сбъдва. Затова някога хората не са спели през тази нощ. На този ден се извършва освещаване на водата. След водосвета свещеникът хвърля кръста във водата, а мъжете го изваждат. Противно на общоприетото мнение, Православната Църква не забранява изрично жени да участват в ритуала. Този, който пръв стигне до кръста и го извади ще бъде здрав и щастлив. Вярва се, че ако кръста замръзне, годината ще бъде здрава и плодовита. Там където е хвърлен кръста болните се изкъпват (напръскват), за да оздравеят. Също така и всички останали се измиват лицето и ръцете си "за здраве". Рано сутринта момите измиват домашната икона и палешника от каденето на реката или чешмата. Това се прави, за да е бяло житото, което ще се роди.

На обредната трапеза се слагат прясна пита, сърми с кисело зеле, колачета, пълнени чушки, зеле, фасул, орехи и вино.

Кръщение Господне или Богоявление

"И ето, отвориха Му се небесата, и видя Духа Божий да слиза като гълъб и да се спуща върху Него. И ето, глас от небесата, който казваше: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение". (Мат. 3:16-17)

Съществуват свидетелства за чествуването на този най-древен Господски празник още през II век, но до IV век той се съединявал с Рождество Христово. Общият празник за двете събития се наричал Богоявление, защото при кръщението Си в Йорданските води Иисус Христос се явил  на света за обществено служение. Чрез раждането Си Той се явил на света в плът. По-късно Църквата приела да празнува двете събития поотделно - на 25 декември Рождество Христово, а на 6 януари - Богоявление.

Твърде малко са подробностите за земния живот на Господ Иисус Христос преди Неговото кръщение, които можем да намерим в страниците на евангелските повествувания. Спасителят, Който наистина се постарал "да изпълни всяка правда" (Мат. 3:15), изчакал да навърши 30-годишната възраст, необходима по еврейския обичай за всеки свещеник или учител, и преди да излезе на обществена проповед приел кръщението на Своя Предтеча.

Наскоро преди това Йоан Кръстител, синът на свещеник Захария и на  Елисавета, бил започнал по Божия повеля покайната си проповед "във Витавара отвъд Йордан" (Йоан 1:28). Йоан бил предсказаният от пророк Малахия Ангел, който трябвало да приготви пътя на Господа (Мат. 3:1). За него бил говорил още великият Исаия: "Гласът на викащия в пустинята говори: пригответе път Господу, прави направете в пустинята пътеките за нашия Бог" (Ис. 40:3). Неговият зов: "Покайте се, защото се приближи царството небесно!" (Мат. 3:2) привлякъл вниманието дори на фарисеите и садукеите. (Мат. 3:7). С тревога и упование пристъпвали към него люде от всички слоеве на народа. От Йерусалим били изпратени при него свещеници и левити измежду фарисеите, за да го питат: "Защо кръщаваш, ако не си Христос, ни Илия, нито Пророкът?" (Йоан. 1:19, 25), а Йоан им отговорил: "Аз кръщавам с вода, но посред вас стои Един, Когото вие не познавате. Той е Идещият след мене, Който ме изпревари, и Комуто аз не съм достоен да развържа ремъка на обущата Му" (Йоан. 1:26-27).

И ето, Този Един дошъл "от Галилея на Йордан при Йоан, за да се кръсти от него. А Йоан го възпираше и думаше: аз имам нужда да се кръстя от Тебе, а Ти ли идваш при мене? Но Иисус му отговори и рече: Остави сега; защото тъй нам подобава да изпълним всяка правда. Тогава Йоан Го допуска" (Мат. 3:13-15).

"А когато се кръсти целият народ, и когато Иисус, след като се кръсти, се молеше, отвори се небето, и Дух Свети слезе върху Него в телесен вид, като гълъб" (Лука 3:21). "И ето, глас от небесата, който казваше: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение" (Мат. 3:17).

При кръщението на Иисуса Христа се възвестила на света тази велика тайна, за която Старият Завет само загатвал и върху която древните Египет и Индия само баснословили - тайната на Божествената Троица. Отец се явил на нашия слух, Духът се явил на човешкото зрение, а Синът - на осезанието ни в многогодишното Си общуване с човеците. Отец изрекъл Своето свидетелство за Сина, Синът се кръстил, а Светият Дух като гълъб летял над водата. Чрез свидетелството на Йоан: "Ето Агнецът Божи, Който взема върху Себе Си греха на света" (Йоан 1:29) и чрез кръщението на Иисус беше показана Христовата мисия на света и посочен пътят на нашето спасение. А именно: с потопяването в Йорданските води Господ взе върху Себе Си греховете на човешкия род и умря под неговото бреме, а излизането от водата показва Неговото оживяване, Неговото възкресение. И в нас трябва да умре чрез светото Кръщение старият греховен и прокълнат човек и да излезем от свещения купел като наново оживели, очистени, обновени и възродени.

Празникът Богоявление се нарича още Просвещение, защото Йорданското събитие ни просвещава, като ни показва Бога изявен в непостижимата тайна на единосъщната и неразделна Троица. Всеки от нас чрез светото Кръщение бва осиновен от Отеца на Светлината чрез заслугата на Сина и чрез силата на Светия Дух. За това просвещение славослови и богоявленския кондак:

"Явил си се днес на вселената и Твоята светлина, Господи, се отрази върху нас, които разумно Те възпяваме: дошъл си и си се явил, Светлина непристъпна."

Богоявленският празник е свързан с великото водосвещение, което трябва да ни напомня, че при бреговете на река Йордан Бог е обновил чрез вода и Дух нашата овехтяла от греха природа.

Именници: Бистра, Богдан, Богдана, Богомил, Божан, Божана, Божидар, Божидара, Божил, Бончо, Борислав, Борислава, Боян, Бояна, Данка, Данко, Данчо, Йордан, Йордана, Йорданкa.