Сенатът на САЩ представи в неделя двупартиен законопроект за сигурността по границата на стойност 118 милиарда долара, който също така включва и помощта за Украйна и Израел, но срещна опозиция от страна на Камарата на представителите, доминирана от републиканците, съобщава Ройтерс.

"Призовавам Конгресът да се събере и бързо да приеме това двупартийно споразумение", поиска президентът Джо Байдън, като в същото време похвали миграционните мерки в законопроекта, чието договаряне отне месеци.

Въпреки това, председателят на Камарата на представителите Майк Джонсън обяви законопроекта за "мъртъв още в зародиш", ако той стигне до Конгреса.

"Този законопроект е дори по-лош, отколкото очаквахме, и няма да се доближи до края на граничната катастрофа, която президентът създаде", написа той в социалната мрежа Х.

Въпреки съпротивата обаче поддръжниците на широкообхватния законопроект за сигурността на границите на САЩ и чуждестранната военна помощ обещаха да продължат напред.

По думите на лидера на мнозинството в Сената - демократът Чък Шумър, ще се предприемат стъпки за провеждане на първоначално гласуване на законопроекта в сряда.

Ако той стане закон, това ще отбележи най-значимите промени в имиграцията и граничната сигурност на САЩ от десетилетия насам, отбелязва Ройтерс.

В допълнение към 20,23 млрд. долара за сигурността на границите, законопроектът включва и 60,06 млрд. долара в подкрепа на Украйна във войната ѝ с Русия, 14,1 млрд. долара в помощ за сигурността на Израел, 2,44 млрд. долара за Централното командване на САЩ и във връзка с конфликта в Червено море, както и 4,83 млрд. долара за подкрепа Партньорите на САЩ в Индо-Тихоокеанския регион, които са изправени пред агресия от страна на Китай.

Допълнителни 10 млрд. долара ще бъдат заделени за хуманитарна помощ за цивилни в зони на конфликт, включително в Украйна, Газа и Западния бряг, въпреки че законопроектът включва разпоредба, която забранява средствата да отиват в агенцията на ООН за палестинските бежанци (UNRWA).

Администрацията на Байдън и други държави спряха финансирането на агенцията поради обвинения, че част от нейния персонал е участвал в атаките на "Хамас" на 7 октомври в Южен Израел.