Лавината, която отнесе авторитарния режим. Защо Вучич загуби изборите

На изборите в Сърбия спечели „Студентската листа“ — нова политическа сила, формирана на фона на масовите протести срещу действащото правителство. Сръбската прогресивна партия, която беше на власт в продължение на 12 г., сега ще отиде в опозиция. Освен нея, в парламента ще бъдат представени само няколко малки национални партии — другите големи политически сили не преминаха избирателния праг, коментира Би Би Си.

Председателят на Сръбската прогресивна партия (СПП) Александър Вучич призна поражението още преди обявяването на окончателните резултати. По негови изчисления „Студентската листа“ ще получи в парламента 135–140 места, а СПП — около 105. Вучич беше президент на страната от 2017 до 2026 г., а преди това, от 2014 до 2017 г., заемаше поста премиер. Той подаде оставка през септември и обяви предсрочни парламентарни избори.

„Това не е просто обикновена изборна победа — това е лавина, която отнесе авторитарния режим и изцяло промени политическия пейзаж“, казва професорът от Факултета по политически науки на Белградския университет Небойша Владисавлевич.

Сръбската неправителствена организация „Център за свободни избори и демокрация“, въз основа на преброяването на 96% от гласовете, прогнозира, че „Студентската листа“ ще получи в парламента 140 от 250 места, СПП — 103 места, а още седем мандата ще бъдат разпределени между националните партии. За първи път в парламента не влезе Социалистическата партия на Сърбия.

Социологическите проучвания преди изборите не даваха твърда победа нито на „Студентската листа“, нито на СПП. Според Марта Шпал от Полската академия на науките ключът към успеха на новата политическа сила беше „блестящо организираната кампания „от врата на врата“ и системата за наблюдение на хода на изборите“. Този пример, смята тя, „ще влезе в учебниците като образец за това как да се постигат политически промени“.

Избирателната активност на парламентарните избори се оказа най-високата от разпада на Югославия през 1992 г.: почти 70% от избирателите гласуваха. Именно с високата избирателна активност експертите свързват победата на „Студентската листа“.

„Мащабът на победата може да е неочакван, но самата победа — съвсем не. Студентите събудиха сръбското общество, изтръгнаха го от състоянието на апатия, както и от влиянието на систематичната демонизация и стигматизация на политическата ангажираност и гражданската активност“, коментира Милан Кръстич, професор от Факултета по политически науки на Белградския университет.

В „Студентската листа“ практически няма политици от кариерата — както няма в нея и студенти: това е съзнателно решение, обусловено от това, че на избирателя повече доверие ще внушат опитни хора, а не младежи. Начело на листата застана професорът по кардиология Илия Сърданович. Освен него, в листата влязоха много други професори, както и приключили кариерата си - баскетболистът Деян Бодирога, актьорът Тихомир Стани, оперният певец Никола Микич и бившият председател на Народната банка на Сърбия Деян Шошкич. Именно на Шошкич най-често се отрежда постът министър-председател в новото правителство.

„Ще бъде интересно да се наблюдават отношенията между избраните представители и студентското движение — да се види кой наистина ще взема решения: самото движение, правителството или парламентът. Върху тях е легнала огромна отговорност за провеждането на реформи и, по мое мнение, трябва да се действа много бързо, тъй като с времето проблемите само ще нарастват“, отбелязва Марта Шпал.

В предизборната си кампания „Студентската листа“ обеща борба с корупцията, реформи в медиите (включително освобождаване на националния излъчвател от политически контрол) и „почистване“ на Министерството на вътрешните работи от тези, които са участвали в жестокото потушаване на протестите или са свързани с организираната престъпност.

Аналитиците очакват преследване на поддръжниците на Вучич — и на самия бивш президент.

„Вучич не просто управляваше част от режима — той самият беше този режим“, каза Небойша Владисавлевич. Всичко това неизбежно ще го стигне, оставяйки му изключително малко шансове за политическо оцеляване. Освен това всички те са заплашени от съдебно преследване за корупция на най-високо ниво; най-вероятно в крайна сметка той или ще се оттегли, или ще се окаже в чужбина“, добави той.

За външната политика студентското движение говори значително по-малко. Новото правителство ще трябва да определи как да балансира отношенията с Китай (един от основните инвеститори), Русия (традиционен съюзник на Сърбия и основен доставчик на природен газ) и Европейския съюз (основен търговски партньор).

В Европейския съюз вече изразиха подкрепа за „Студентската листа“.

„Готови сме да подкрепим реформите в области като върховенството на правото, свободата на медиите, борбата с корупцията и укрепването на демократичните институции, както и да работим заедно за насърчаване на Сърбия по пътя към Европейския съюз“, заяви председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.

Официалният представител на Кремъл Дмитрий Песков изрази надежда, че действията на „Студентската листа“ „ще бъдат насочени конструктивно към по-нататъшното развитие на отношенията и че тази нова политическа сила ще разбере, че сътрудничеството с Русия е в интерес на Сърбия, защото е изгодно преди всичко за Сърбия“.

„Тангото се танцува от двама“, добави той.