Въпросът за присъединяването на Турция към Европейския съюз е процес, крайният резултат, от който продъжава да е неясен.

Именно така канцлерът на Германия Ангела Меркел охарактеризира диалога между Анкара и Брюксел, който продължава с променлив успех от 2005 г., цитирана от euronews. По-рано през деня в Берлин тя разговаря с турския премиер Реджеп Тайп Ердоган.

Финансовата криза в еврозоната и активното участие на Турция в решаването на международните проблеми, в частност – в Сирия и Египет, позволиха на Ердоган да отговори:

„Евросъюзът не е толкова необходим на Турция, колкото обратното – Турция е нужна на обединена Европа. Ние се надяваме, че Германия ще ни подкрепя по пътя към ЕС и в процеса на влизането ни в него. Ние искаме Германия да направи повече в тази посока, отколкото е направила досега. До днешния ден това беше недостатъчно“.

Той акцентира на икономическите постижения на Турция и каза, че въпреки растящото население, има намаление в безработицата, и че хроничният за турската икономика проблем, инфлацията, вече е останал в миналото и са намалели и кредитните лихви.

Канцлерът на Германия, страна, в която живеят 3 млн. турски имгранти, подчерта своя скептицизъм по този въпрос:

„Това не е тайна, и в моята позиция нищо не се е променило: аз съм достатъчно скепчтична по отношение на пълноправното членство на Турцция в ЕС. Но в настоящия момент това не ни безпокои, защото сме въвлечени в процес с неясен краен резултат. Ние искаме да движим този процес напред“.

Ердоган е уверил Меркел, че страната му ще продължи да следва пътя на реформите. Но в последно време именно тези реформи са подложени на критика от страна на международната общност, която остро коментира чистките в правоохранителната система, ограниченията на свободата на пресата и суровото разгонване на демонстрациите през миналото лято.

_{Турски младежи протестираха в Берлин срещу политиката на Ердоган.}

Посещението на Ердоган в Германия не мина без протест. Пред Бранденбгската врата се бяха събрали турски активисти и симпатизанти на различни политически партии, противопоставящи се на политиката, която се води от сегашното правителство на умерените ислямисти в Анкара.