Красиан Митев: Как се промени спортната журналистика в България – от традиционните медии до подкастите, YouTube и социалните мрежи

Спортната журналистика днес изглежда доста различно от преди десетина години. Подкастите, YouTube и социалните мрежи промениха начина, по който журналистите разказват за спорта, а публиката има все повече начини да следи и коментира случващото се. Красиан Митев е в професията от 2017 г., като през годините работи с футбол и бойни спортове, преминава през различни медийни формати и развива подкаст. Разговаряме с него за пътя му в журналистиката и за това как се променя професията.

Как започнахте със спортната журналистика и какво Ви привлече към тази професия?

- В началото на 2017 година започнах стаж при Динко Гоцев и Иво Тонков в електронното издание „Спортна маса“. Въобще не беше планирано - мой приятел, който беше част от техния екип, ми сподели: "Има конкурс, ти следиш спорт постоянно и пишеш много добре". Действително съм маниак на тема "спорт" от малък. Вкъщи постоянно се гледаше футбол, тенис, баскетбол, волейбол, снукър. Родителите ми имаха офис за автомобилни застраховки и всеки ден носиха вестници в нас, поне по 3-4. Така се научих да чета на пет години - от спортните вестници! Иначе започнах да се уча на занаят от двама от най-добрите спортни журналисти у нас януари 2017-а и това промени живота ми завинаги.

Кои бяха най-важните моменти в първите години от професионалния Ви път?

- Изкарах стаж в първия български спортен сайт – Топспорт, където впоследствие бях външен автор и анализатор. След това се специализирах в бойните спортове в екипа на Boec.bg и английското издание на сайта, като помагах и за съдържанието на предаването „Боец“ по телевизия Bulgaria ON AIR. Прекарах четири години в екипа. От работата в електронните издания се научих да търся бързо различни достоверни източници на информация, защото в наши дни "фейк" новините са дори повече от реалните. От работата на терен мога да отлича историческото Европейско първенство по джудо в София 2022, лагерите на KWU International Professional League, както и Световната купа по карате киокушин, позната преди като „Купа Варна“. С операторите на предаването пък обиколихме много софийски зали и така завързах важни контакти и приятелства за цял живот.
Вие сте работили както с футбол, така и с бойни спортове. Какво Ви даде опитът в тези две различни направления?

- Футболът е най-масовият спорт както в България, така и в света. Интересът към него е много по-голям и представлява сериозно предизвикателство. От друга страна - бойните спортове са сред най-успешните ни дисциплини. Вижте само колко медали има България от Олимпийски игри напоследък и колко от тях са на наши бойци. Интервютата ми с тях винаги са много интересни. Събеседниците са отзивчиви, възпитани и дисциплинирани. Случвало ми се е по-често футболисти да отказват да отговарят на въпроси или да "отбиват номера", а с боец почти никога.

Кои събития от работата Ви като журналист са оставили най-силен отпечатък върху Вас?

- Вероятно мачовете на ЦСКА в европейските клубни турнири, защото имах възможност неведнъж да поговоря с много големи клубни легенди като Димитър Пенев и Георги Велинов, които, за съжаление, напуснаха този свят в началото на годината. Убедих се, че където и да сме ходили в цяла Европа посрещат ЦСКА с нужното уважение, каквото подобава богатата история на родния клуб. Мьодлинг (Виена), Подгорица, Осиек, Запорожие, Рим, Лиепая, Пилзен, Дери, Баку, Батуми - всички тези пътувания ми помогнаха да се срещна с различни аспекти от футболната култура - от огромни образцови стадиони и играчи-суперзвезди до масови безредици и проблеми с феновете.

Как се промени начинът, по който подготвяте един материал, интервю или анализ от началото на кариерата Ви до днес?

- Всяко начало е трудно. В нашата професия също е така. С всяка следваща година трупаш знания и опит, които ти помагат да се подготвяш по-бързо за интервютата и анализите си. Докато стажувах, ходих всеки ден в библиотеката да чета биографиите на популярни спортисти или треньори. Писах един текст по 3-4 часа, за да го изпипам максимално. Проверявах отново и отново да не бъркам фактологията. Сега вече самият аз знам кои са най-често допусканите грешки от по-младите колеги и как да проверявам тяхната работа максимално ефикасно. Опитът пък ми помага да отсявам по-интересните теми и заглавия, които да хващат окото на читателя. Дори бих посочил това като едно от най-трудните неща в нашата сфера.

В един момент футболът се превърна в основен фокус в работата Ви. Как се случи този преход?

- Футболът винаги е бил огромна част от ежедневието ми. След края на работата си в boec.bg бях за половин година част от спортния екип на ИА "ФОКУС", където обаче имаше преструктуриране и масови съкращения. Все пак в този период може да се каже, че се "завърнах" към професионалното следене на футбола. Понякога обаче в живота една врата се затваря, за да се отвори друга, колкото и да е клиширано. Станах част от екипа на nostrabet.com и впоследствие получих огромната привилегия да отговарям за спортната част. За мен това е работа-мечта, защото винаги ме е бивало много повече в анализите и коментарите, отколкото в кратките новинарски дописки. Иначе следя с голям интерес бойните спортове и днес, но вече не ми остава достатъчно време да го правя както преди.

Какво е различното между работата на журналист на място при голямо спортно събитие и анализа му след края на събитието?

- Посещението на спортното събитие е изключително важно за журналиста. За мое огромно съжаление, това се неглижира изключително много през последните години. Не само репортерите трябва да наблюдават мача на живо. Само присъствено на стадиона/в залата можеш да забележиш всичките тези дребни, но и важни детайли, които остават скрити по телевизията. Когато ходя да гледам мач на живо, аз си взимам тефтер и водя интензивно записки. Бих казал, че анализ на мач по телевизията е половин анализ. Същото важи и за новината. Сега вече стана масова практика сайтовете да се преписват. Шефовете им си казват: "Този мач нали ще го пуснат от Х медия, вземи информацията оттам". Това е огромен бич за журналистиката, но да не навлизаме в друга тема.

Как според Вас се промени спортната журналистика в България през последните десет години?

- Преди 10 години все още вестниците имаха сериозно влияние. Сега вече сайтовете са "силните на деня", като смея да прогнозирам, съвсем скоро социалните мрежи ще ги поизместят. Всеки фен ще научава първо новините от каналите/страниците, които следва. Новините първо ще излизат там, а след това в сайтовете. Вестниците пък се купуват основно от "старата школа" фенове, които тачат романтизма на това да прочетеш на хартиен носител разработките. Все още си пазя печатни издания, които са изкарвали мои публикации, като вестник „Тема Спорт“ и единственото спортно списание у нас – „Спринт“. Някой ден ще ги показвам на децата си, а те ще се чудят какви са тези сайтове върху хартия (смее се).

Какво спечели и какво загуби спортната журналистика с навлизането на YouTube, социалните мрежи и подкастите?

- Един от лошите нюанси с навлизането на социалните мрежи е, че вече масово се изразяват мнения и становища от хора, които нямат квалификацията и нужните познания. Те биват пресподеляни и плъзват като масова зараза, която стига до клубовете и спортистите. Пресен пример е напускането на Христо Янев, който спечели Суперкупата на България с ЦСКА, побеждавайки шампиона Левски (4:2). Коментарите по негов адрес под всяка една публикация на официалната страница на клуба бяха унищожителни. Когато обаче отвориш профила на човека, който е сипвал "пожелания" по адрес на Янев... най-често става въпрос за хора, които работят в какви ли не сфери, но не и футбол. YouTube, социалните мрежи и подкастите дават гласност на всеки и правят не особено компетентни хора популярни. Вижте само какви видеа са в топ тренд класациите - тип "ще ям 24 часа само жълта храна" и подобни небивалици. Качественото съдържание пък често остава недооценено. Все пак такова има и ако човек поддържа хигиена в социалните мрежи, може много да спечели от тях.

Днес всеки може да създава спортно съдържание. Какво според Вас отличава професионалния спортен журналист от обикновения коментатор в социалните мрежи?

- Именно това е проблемът. Спортните журналисти отделят всеки ден по 8 часа минимум в продължение на години да следят информационните потоци и са наясно с кътните зъби на отборите и играчите. Специализирали са се в своя ресор и изразяват безпристрастно становище по дадена тема. Феновете гледат основно интересите на отборите си и залитат в крайности. Масово се четат заглавия и дори не се отваря самата статия, но пък същите тези хора пишат коментари под публикацията. Журналистите имат и по-задълбочен поглед върху процесите в клубовете, а феновете виждат само върха на айсберга. В наши дни всеки един потребител на Facebook е спортен журналист в групите на спортните сайтове, криминалист в тези на новинарските, експерт по военно дело, политика и какво ли още не. Като цяло, мнението ми за "обикновения коментатор в социалните мрежи" не е особено добро (смее се). Доста се обезценява трудът на компетентните хора напоследък - било то журналисти, разследващи полицаи, финансисти и т.н.

Смятате ли, че изкуственият интелект ще промени сериозно работата на спортните журналисти?

- Не виждам особена промяна. Да, някои сайтове ползват изкуствен интелект, но за своите новини. Било то за по-бърз превод или статистика. В коментарите и анализите обаче използването му би лъснало веднага. Няма как анализаторът да бъде заменен от робот. По-скоро изкуственият интелект помага за по-бързо споделяне на горещи новини, които биха отнели повече време да се структурират.

Как се роди идеята за „Без резерви“ и какво искате да постигнете чрез подкаста?

- Бях поканен да бъда водещ на подкаста и за мен това бе ново предизвикателство. Предишният екип водещи вече бе задал летвата високо. Надявам се, че зрителите ще оценят подобаващо откровените разговори по проблемите в спорта.

Кое според Вас е най-важното качество, което трябва да притежава един млад спортен журналист днес?

- Трябва да бъде себе си. Да, занаят се краде и в началото е хубаво да се следват по-опитните колеги. Не е добре обаче да имаш "патерица" цял живот на работното място. Нека се греши, защото така се учи най-добре. Младият спортен журналист винаги може да внесе нови и свежи идеи в дадена медия. Ако обаче тръгне по лошия път на взаимстване от конкурентни медии, то няма да стигне далеч. В нашата гилдия се работи със сърце. Никой не е станал спортен журналист, защото очаква да бъде милионер. Ако го правите заради парите и просто "отчитате дейност" със статиите, то това не е вашето нещо. Журналистиката е занаят, който се работи с любов и клишето, че репортерът няма работно време е напълно правилно.

Ако погледнете назад към досегашната си кариера, кои са трите професионални момента, с които се гордеете най-много, и накъде искате да продължите оттук нататък?

- Сред тях бих поставил разследването ми от 2023-а за жалбоподателя, който месеци наред блокираше строежа на стадион „Българска армия“. В серия от материали за читателите на Nostrabet благодарение на контактите си от юридическата сфера разкрих самоличността на мъжа и с какви процедурни хватки успява да стопира големия проект от национално значение, който съвсем скоро най-после ще се реализира. Бях единственият български журналист, отразявал на живо големи галавечери на GLORY в Нидерландия като Badr Hari срещу Alistair Overeem III, GLORY 84 и Glory Collision 5. От тях представих на родната аудитория интервюта с Тижани Безтати, Сергей Браун, Бени Адегбуй, Ахмед Крънич и др. Винаги се гордея много и с успехите на хора, които съм интервюирал още преди да станат звезди, като Ивет Горанова или Иван Турицов. Впоследствие след победите е лесно. Занапред се надявам да се нагаждам добре към промените в журналистиката, защото несъмнено следващите 10 години ще са по-динамични от изминалите.

Следете новините ни в :