Преговорите: Бюджет'2022 ще е готов до края на януари; най-малко 700 лева минимална заплата

Дискусиите с камери стават редовна практика при следващото правителство

Рени Петрова 27 ноември 2021 в 16:49 12148 0

Снимка Продължаваме промяната/Пресцентър

Бюджетът за 2022 г. да се изготви до края на януари, раздаването на излишъците да е през парламента, най-малко 700 лева минимална работна заплата, увеличение прага на регистрация по ДДС.

Това са част от решенията, около които се обединиха политическите сили на коалиционните преговори на тема "Финанси".

Продължаваме промяната, Демократична България, Има такъв народ и БСП обаче показаха и ясни разминавания. А съпредседателят на "Продължаваме промяната" и бивш министър на финансите Асен Василев определи някои предложения като "чист популизъм". 

Кого изпратиха формациите?

БСП: Орлин Ваташки, Драгомир Стойнев, Румен Гечев, Георги Ангелов, Минчо Казанджиев

Има такъв народ: Любомир Каримански, Пламен Данаилов, Деляна Иванова

Демократична България: Георги Ганев, Венцислав Бенов, Мартин Димитров, Владислав Панев

Продължаваме промяната: Асен Василев, Kирил Петков, Андрей Гюров, Георги Клисурски

Решенията 

 - В крайна сметка в документа се записа, че приемането на бюджета за 2022 г. ще е до края на януари. Според ИТН и ПП и парламентът, и Министерството на финансите ще трябва да намалят "немалка част" от ваканциите си за коледните празници, тъй като в противен случай и януари изглежда труден срок за приемане на бюджета; Прие се и изготвяне на времеви план на предложените реформи - с разчети за тяхното финансово обезпечаване до средата на 2022 г.

- Парламентарен контрол върху разходване на средства, формирани на база излишъци или по-висока събираемост  - тоест да се премахне практиката с решение на МС да се раздават средства.

- Въвеждане на цялостно капиталово бюджетиране в държавата. 

- Всички разходи за федерации, общини, проекти и т.н. да бъдат одобрявани от парламента изрично. "Парламентът да реши, а не по усмотрение на министрите - да има истински парламентарен контрол", обясни Василев. Любомир Каримански от ИТН от своя страна заяви, че трябва да са внимателни да не смесват изпълнителната и законодателната власти и трябва да се реши в ситуация на служебно правителство как ще се действа. 

- Запазване на финансовата стабилност. 

- Увеличение на консолидираните държавни разходи към БВП. Тази точка ще се формулира по начин, с който "всички могат да живеят през следващите четири години", каза Василев. В крайна сметка точката се промени на: "Дялът на консолидираните държавни разходи в БВП ще се третира като резултатна величина в средносрочен план - при липса на криза да се върви към величината, заложена в закона за публичните финанси". 

- Бюджетен дефицит за 2022 г. между 3,5 и 4,5%.

 - За 2022 г. ДДС остава каквото е и сега. Запазват се намаленията заради кризата, а до септември 2022 г. да се направи анализ на ДДС с фокус диференциране на ставки, обратно изчисление и намаляване на обща ставка.

- Увеличение прага за регистрация по ДДС до 100 хиляди лева в Бюджет 2023 и до 160 000 лева - за 2024 г.

- Запазване на текущото семейно подоходно облагане за 2022 г. и анализ на ефекта - необходим при изготвянето на Бюджет 2023 г. В крайна сметка се прие, че трябва да се съобразят с препоръките от Комисията по социална политика; Да се осигурят необходимите средства, съобразени и с препоръките на другите комисии.

При тази точка обаче от БСП се намесиха и заявиха, че политическите сили трябва да са по-смели. От левицата смятат, че държавата трябва да покаже съпричастност към младите хора, както и че преди всичко трябва да има деца, преди да се говори за добро образование и детско здравеопазване. 

- Да се увеличи необлагаемата част на третия стълб и да не се пипат облагаемите вноски за Бюджет 2022. Политическите сили обаче имат различия за увеличението на стълбовете в пенсионната система. БСП са против увеличение на вноските за втория и третия стълб, а от ДБ настояват за преразпределение. 

- Вдигане на максималния осигурителен праг също раздели политическите сили по време на преговорите. "Максималният осигурителен праг да бъде определен коефициент от средната работна заплата за минала година" - това е формулировката, около която те все пак се обединиха. Василев обясни, че при ръст на средната заплата трябва да има и ръст на максималния осигурителен праг. "Когато едното расте, да расте и другото - да е забито като коефициент", категоричен е съпредстедателят на "Продължаваме промяната". Георги Ганев от "Демократична България" заяви, че ако пенсионер иска да получава много пари като възрастен, трябва да спестява повече като работещ. Според него пенсията не е за да "живеят добре хората, а за да не са зависими от други". Реши се и да се въведе система за индивидуални партиди в НОИ, за да могат да се проследяват вноските. 

Василев също се намеси и заяви, че хората, които в момента са над осигурителния праг, не са в затруднение и трябва да се спре да се говорят глупости. След като Владислав Панев попита дали има данни от Европейския съюз какъв е коефициентът за определяне, Асен Василев отговори, че ако се тръгне към ЕС, той ще е между 4-4,5%, а в България е най-нисък.

Бившият финансов министър обясни, че ако има 300 лева увеличение по 26% средна осигурителна тежест, говорим за 78 лева на месец за заплати над 300 лева. Той определи спора като "чист лобизъм". Според Мика Зайкова от ИТН три години прагът не е пипан. 

- Минималната работна заплата да стане най-малко 700 лева. За 2023 г. да се фиксира процент и да се синхронизира с европейската директива. 

- Осигуряване на безплатни детски градини и ясли

- План за капиталова подкрепа на българския бизнес

- Активна работа с общините по модел за финансова децентрализация

- Намаляване данък наследство

- Стимулиране на инвестиции в реални активи при реинвестиране в производствени активи. Анализ на мерките и промени в ЗНИ. 

- Поддържане на минимални акцизни ставки

- Премахване на данъка върху лихви и депозити

- Създаване на работна група за уреждане на режима за дарения, спонсорство, меценатство и създаване на работна група за даренията при храните 

- Запазване на мерките 60/40 и 80/20 до края на кризата

- Съкращаване на сроковете за получаването на безвъзмездна финансова помощ

- Премахване на данък "уикенд", защото е "административен бич за фирмите и е безумие"

- Обвързване на сумата за ваучери със средната работна заплата

Решения в секция "Контрол" продължават на стр. 2

Страница на статията : 010203
Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
X

Елена, която върна наградата