Депутатите гласуваха окончателно за увеличаване на допустимия извънреден труд от 150 на 300 часа на година. Промяната подкрепиха 99 народни представители, а 55 бяха против.

Така поправката в Кодекса на труда дава възможност чрез колективен трудов договор да се увеличат двойно часовете извънреден труд на година. Остава ограничението обаче дневният извънреден труд да е до 30 часа на месец, а нощният - до 20. Срокът за сумирано изчисляване на работното време, от което зависи и заплащането за извънреден труд, ще е по-кратък - четири вместо шест месеца. 

От БСП определиха промяната като превръщана на българите в роби в момент, когато в европейските държави се водят разговори за преминаване на 4-дневна работна седмица. С това предложение се опитвате да доведете тези, които се трудят, до деградация. Замислихте ли се, че няма цял живот да сте народни представители и че ще се върнете на работните си места“, каза Георги Гьоков, БСП.

Хасан Адемов, председател на социалната комисия в парламента от ДПС, подчерта, че проблемът не е в извънредния труд, а в ниското му заплащане. 

Председателят на парламента Цвета Караянчева от ГЕРБ обясни, че тя като инженер е работила в производството, и знае, че продукцията трябва да е готова в определен ден, а понякога трябва да се отстраняват дефекти и се налага извънреден труд. В тези случаи трябва да има регламентирана възможност за повече извънреден труд, мотивира промяната Караянчева.