Църквата почита днес Светите равноапостоли Константин и Елена, 40 дни след Великден е и Спасовден. Възнсение Христово е подвижен празник и се отбелязва винаги в четвъртък, тази година той съвпада с отбелязването на Св. Константин и Елена
През 313 г. Константин издава Миланския едикт, с който въвежда християнството като официална религия във Византия. Самият той приема християнската вяра в края на живота си.
Неговата майка царица Елена отива на поклонение по местата, където е живял Христос, построява няколко манастира и открива кръста, на който е бил разпнат Исус. Това събитие се смята за най-важното в историята на християнската църква и затова император Константин и майка му Елена са канонизирани за светци.
Това е денят на нестинарството. Довечера в Странджа пламват кладите и хората се събират около жаравата, като носят иконата на Св. Св. Константин и Елена. Ритуалният танц трае няколко минути.
Имен ден празнуват Константин, Костадин, Костадинка, Елена, Еленко, Елка.
Днес се празнува и Възнесение Господне или Спасовден. Патриарх Неофит ще оглави Светата литургия в столичния храм "Св. Възнесение Господне", съобщиха от Светия синод.
За храмовия празник на църквата ще бъде пренесена и иконата "Св. Богородица" от манастира "Козиница" в Гърция, в която има вградени мощи на четирима светци - Св. Харалампий, Св. Дионисий, Св. Пантелеймон и Св. Петка Търновска. Празникът се отбелязва винаги в четвъртък, на 40-ия ден след Възкресение Христово - Великден.
Господ Исус се явявал многократно на учениците си. Разяснявал им Светото писание, потвърждавал обещанието си за идването на Утешителя Дух Свети.
Всички ученици се убедили, че Исус наистина е възкръснал. На четиридесетия ден от Възкресението им се явил за последен път, беседвал с тях и ги извел от града на Елеонската планина, която е на около два километра от Йерусалим. Като се изкачили на планината, Христос вдигнал ръце да ги благослови. Още докато ги благославял се отделил от земята и, подет от облак, се издигнал бавно към небето при своя небесен Отец. Апостолите се поклонили на Възнасящия се Господ и не могли да откъснат поглед от чудната гледка.
Спасовден, е свързан с култа към мъртвите. Според поверието на този ден се прибират душите на всички покойници, които са на свобода от Велики четвъртък.
Според българските народни вярвания на 40-ия ден от Великден идват и самодиви. Те берат и се кичат с цъфналия в нощта срещу Спасовден росен. С него могат да се лекуват болните. Ето защо в навечерието на празника болни и недъгави хора отиват да преспят на росеновите ливади.
Вярва се, че ако на Спасовден вали, реколтата ще е богата.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
Путин разговаря на четири очи с премиера на Словакия Роберт Фицо
Иван Костов - човекът, който промени България
Пеевски оглави еднолично ДПС. Партията е с нов устав, няма вече ''почетен председател''
Пеевски оглави еднолично ДПС. Партията е с нов устав, няма вече ''почетен председател''