МОН дава 665 евро месечно на студенти. Но само на лауреатите от международни олимпиади

Стипендия от 665 евро месечно могат да получат най-талантливите български ученици, лауреати от международни олимпиади, които останат да учат висше образование в България. Това заяви министърът на образованието Красимир Вълчев по време на форума „Модерно висше образование чрез устойчиво финансиране за качествено обучение, академични стандарти и партньорство в институционална среда“ в Пловдив.

Той представи програмата на МОН „Избирам да следвам в България“, чиято цел е "да задържи талантливите ни умове, като стимулира със стипендии носителите на златни, сребърни или бронзови медали в дисциплините математика, информатика, физика, химия, биология, астрономия, лингвистика, философия, география/науки за земята и изкуствен интелект".

„Преди имаше предложение за програма „Стефан Стамболов“, която да ги финансира да учат в чужбина. Ние правим обратното: инвестираме в това да остават да учат в България“, твърди министърът.

По думите му това не зависи само от стипендиите, а от перспективите за развитие, а в последните години все повече млади хора виждат такава в България. Той посочи като положителен пример и Института INSAIT към Софийския университет, който не само задържа родни таланти в областта на информационните технологии, но и привлича перспективни студенти от цял свят.

Вълчев каза, че в последната година МОН провежда политика за насочване на кандидат-студенти към важни за обществото и икономиката на страната професионални направления и специалности чрез различни стимули: “Вече се виждат първите резултати от всички мерки, които инициирахме. През тази академична година с 36% се е увеличил приемът на студенти в първи курс, които учат за медицински сестри и изцяло е запълнен приемът в държавна поръчка за бъдещи лекари със сключени договори с български болници, в които ще работят след завършване”. Значителен ръст имало и в други професионални направления с недостиг на специалисти като Металургия (22%), Електроника и електротехника и автоматика (14%), Енергетика (7,5%), Химични науки (34%) и Физически науки (18%), Общо инженерство (10%) и др.

„През последната година имахме много добро взаимодействие и с ректорите, и със синдикатите. Не говорихме толкова за средства и заплати, а много повече за реформи – как системата да служи на обществото, как да имаме повече научна дейност, да привлечем чуждестранни студенти, да оптимизираме учебните програми, най-вече как да завишим изискванията. Основният фокус бе за продължаващото повишаване на качеството на висшето образование и инвестицията в авторитета на университетите ни“, каза още Вълчев.