Да се прати фалшива жалба до съда се оказва съвсем елементарно занятие: пишеш свободен текст, подписваш несъществуващ човек и пращаш по пощата. Това е всичко. 

В случая с "Да, България", стана ясно, че има три подадени жалби, от трима от учредителите на партията. Те обаче твърдят, че не са подавали жалби. Вера Асенова заяви, че подписът ѝ е фалшифициран и подаде сигнал в прокуратурата. Втората жалба е подадена от Иван Иванов, за когото е посочено единствено, че живее на бул. "Витоша", а третата е от Добромир Добрев. За момента не е потвърдено официално, но и трите жалби са написани с един и същ почерк.

След като стигнат до съда, жалбите се завеждат от деловодител в съответния съд, а в рамките на една седмица жалбоподателят трябва да внесе съдебна такса. Така комплектовани всички материали се пращат на съответния съдия, който трябва да вземе решение за допустимостта на жалбите. Хипотетично, ако сте решили да подадете 50 жалби от името на несъществуващи хора, то върху допустимостта им трябва да се произнесе съдия - той трябва да прецени дали всяка една от жалбите има всички атрибути - ЕГН, платена съдебна такса и под., което да я прави или съответно - не, допустима.

Не е работа на деловодителите да определят дали една жалба е допустима или не, коментираха юристи пред OFFNews. Според тях не става въпрос за пропуск в наредбите и процесуалните закони. Възможността за пращане на жалба по пощата дори улеснява жалбоподателите, които гонят краен срок, тъй като в съда се взима предвид датата на пощенското клеймо. Това позволява да се пусне жалба и в извънработно време.

И все пак, от тази възможност, оказва се, могат да се възползват и недоброжелатели.  

Още по темата

07/02/2017

Политика

Две различни лица с еднакъв почерк подали жалба срещу „Да, България!“

07/02/2017

Политика

Христо Иванов: Бареков действа като отровен двойник на „Да, България!"