Наблюдаваме окончателното рухване на Русия като онази свръх-държава, която от 300 години виси като буреносен облак на източните граници на Европа и току хвърля гръмове, мълнии или политически бури из различни европейски страни и най-често в България. Това е исторически прозорец, даващ възможността на европейците бързо да свършат отдавна отлагани неща.

У нас настъплението на частната армия на Пригожин към Москва и разпадането на путинската власт съвпадна с пик на дейността на путино-фашистките подразделения на т.нар. партия Възраждане, както и с пиковата наглост на българската полиция, заставаща на страната на путино-фашистите всеки път, когато те упражняват насилие срещу жени и деца, като например във Фестивалния комплекс във Варна.

Сега е времето веднъж завинаги да бъде решен проблемът с МВР. А той е огромен и дълбоко вкоренен, тъй като е не само политически, но и културен. Изисква тежка и дълбока хирургия.

Органите на МВР винаги, от десетилетия, заемат страната на насилниците против жертвите. Ясно е, откъде тръгва това: от ролята на Народната милиция след 1944 година на онази гола сила, която пази комунистическия режим от собствените му граждани. Свикнали, че са орган на силата, а не – на мирния ред, че са врагове, а не – приятели на гражданите, че пазят властта, а не – обществения ред, след 1990 милиционерите с лекота се подредиха до новите насилници, т.е. мутрите. Идентификацията бе, този път, не политическа, а културна: сила при сила отива. Гражданските слабаци никого не интересуваха. Мутрите бяха магнитът. В следващите десетилетия, пенсиониращите се на по 45-годишна възраст висши полицаи директно отиваха на работа при мутрите.

Не може да не сте били свидетели как, при конфликт между мутра и човек, МВР винаги заема страната на мутрата. Преди години гледах сценка пред Трето РПУ в София. Окървавен човек се оплаква на дежурния милиционер, че е бит от мутра. Мутрата е на пет метра, в джипа си, развява среден пръст през отворения прозорец. Милиционерът казва на човека, с подигравателен тон:

„Какво искаш, бе? Иди и се разбери като мъж!“.

След което самият милиционер отиде при мутрата, ръкува се с него през прозореца (всички полицаи винаги познават лично всички мутри и са в приятелски отношения с тях) и завърза дружески разговор.

Половината, ако не и повече, от личния състав на МВР са поклонници на мутрите или обикновени фашисти. Половината, поне. Това е положение, съвършено недопустимо в една европейска страна. Сега – докато центърът на европейския фашизъм, Русия, потъва – е моментът МВР да бъде преосновано с нови, не-фашистки и не-мутренски кадри. Сега, защото масово уволнение утре няма да доведе до метеж от страна на уволнените. Те ще са парализирани, гледайки невярващо катастрофата на техния вожд и учител Путин В. В.

По това, дали управляващите ще е справят с фашизма на българските полицаи ще съдя, впрочем, за кабинета „Дянков“. В Европа, фашизмът е окончателната мяра за всички неща.