Калин Терзийски: Абстрактната свобода на избора

Последна промяна на 29 октомври 2019 в 10:21 3157 1

Калин Терзийски

Сигурно за свободата на избора се е изписало толкова, че и пет Александрийски библиотеки не биха го побрали. Ако естествено все още съществуваха, а не бяха изгорени от развилнели се любители на лекия живот без книги и четене. Та как така и аз – прост лекар и необразован в изтънчените науки човек - ще скоча да говоря за свободата на избора? За целта си има философи и хуманитаристи, социолози и политолози. Нали така?

Но именно това ме дразни в нашето време: от една страна всеки си говори без никакво угризение каквото му дойде на ум... Под „всеки” разбирам „всеки радостно-тъп човек”, всеки неопарен от слънцето на образованието. Ако се заслушаме в идеите на Дънинг и Крюгер – колкото по-слабограмотен си, толкова си по-самоуверен и толкова повече смяташ, че знаеш напълно достатъчно. И обратното – колкото по-образован си, толкова повече се съмняваш в количеството и качеството на знанията си. И се получава така: слабограмотните плещят на шир и длъж. Но ако си сравнително образован човек, ти се смущаваш да говориш по теми, които смяташ, че „не са ти работа” и че „не разбираш от тая материя”. И какъв е резултатът? Навсякъде, където се говори публично, се изказват едни напълно доволни от знанията си (по Дънинг и Крюгер) слабограмотници, а образованите хора си мълчат, защото винаги смятат, че не знаят достатъчно. И така...

А свободата на избора е велико нещо. И сега ни предстои да я усетим, измерим, изпробваме и осмислим в нейния политически вариант.

Непременно гласувайте! Така чувам да се шепне оттук и оттам. Остави другото, но неведнъж се е случвало някои особено активни люде да ме агитират да се включа в техния политически проект, да застана редом с тях, че даже и да оглавя тяхната партия. Тоест – да се превърна от същество, което избира, в такова, което го избират. Искам да кажа – имам лично отношение към цялата тая работа с избирането. И затова мисля упорито по този въпрос.

И ето - появява се пред нас човек и казва: изберете мен!

И за да ни убеди да направим това, той ни представя своите цели.

Цели?

В жаргона на злободневието се наричат по-скоро „предизборни обещания”. И този израз вече е толкова негативно натоварен, толкова пейоративни конотации са се прилепили към него, че бих препоръчал повече да не се използва. „Предизборни обещания” звучи по-подигравателно от „мангасар” или „педераст”.

Но тук идва опитният консуматор – тоест всеки от нас (всеки от нас, дори и без да си дава сметка, е най-опитен и най си го бива в едно – да е консуматор!) и си казва: нима всяка фирма не рекламира себе си като най-добра? Нима това, което се казва в рекламите, е вярно?

Всички ние сме опитни консуматори, а това ще рече – дълбоко скептични хора! Нямаме вяра на рекламите.

Но тук идва един смешен и много забавен парадокс: както не вярва в рекламите, консуматорът така и само в тях вярва!
За него няма Бог, няма Санкта Юстиция, няма мощи на светците и Свещена Истина. Той се подиграва на рекламата, има скептично и небрежно отношение към нея – но е изцяло неин роб. Зомби на рекламата е съвременният човек.

Защото просто няма друго, на което да се облегне.

Съвременният консуматор – тоест аз и всеки друг сегашен човек – знае Света благодарение и през... рекламата за Света!
(посетете Бали, непременно открийте завладяващата магия на Халкидики, усетете святата атмосфера на Атон! – все рекламни брошурки!)

И така: обикновено този, който ни се изпречва и казва: "Гласувайте за мен!" – е напълно непознат (и също така – непознаваем) за нас човек!

Как така – ще кажете. Та нали ние виждаме делата му, а е казано: по делата им ще ги познаете!

Но в нашето време делата винаги са продукт на една успешна или по-малко успешна маркетингова комуникация. Или казано на по-прост език – пиар и реклама. Особено пък делата на политиците и обществените фигури:чист пиар и реклама са делата или поне това, което ни представят за свои дела!

А непознаваем е за нас този, който ни се представя и държи да гласуваме за него, защото все пак всеки човек си е сам по себе си непознаваем. Той самият е нещо, което гради себе си с всеки нов избор! Нека бъдем малко от малко екзистенциалисти и да си признаем: с всеки избор всеки от нас става това, което ще бъде в следващия час или ден. Или простичко казано: както допреди малко си бил ангел, така с две три хубави свинщини (които сам си избрал да направиш) ти се превръщаш в какво? В свинкя, драги приятели и колеги! Така че ако някой ни обещава рая – откъде да знаем, че след час или ден той няма да запретне ръкави и да ни извърти такъв ад, че ум да ни зайде. Или айде, не ад – по нашите ширини адът обикновено се заключава в една обичайна, българска кочина.

И така: Как да избираме? Как да си изберем най-подходящи управници-политици за сезона? Както се избират продукти в моловете?

Нима не сме тотално поробени от тая концепция: най-добрата реклама продава най-добре?!

Тоест – няма никакво значение качеството на продукта; ако рекламата му е добра, значи – купуваме го и туй то!

Всеки е наясно: която фирма има най-много средства за реклама – най-добра реклама ще направи на своя продукт! И ние – щем - не щем, водени от своите консуматорски инстинкти, ще купим (изберем) именно него.

Хвала! Ми то така е правилно! – така си казвам в миг. Щом фирмата има най-много средства за реклама – значи тя има и най-много средства за производство, а вероятно от това следва, че и продуктите и ще имат най-високо качество. Тоест – качеството на рекламата е правопропорционално на качеството на продукта! (Това мислене се опитват да ни имплантират в тиквите, а и ние не се съпротивляваме.)

Но все пак... Дали няма да се появи хитрец, който прави, струва и спестява средства от средствата за производство? За да ги даде за реклама. Защото, както се вижда – тя е достатъчна, за да бъде избран продуктът...

Нима не е достатъчно един политик да ни надуе достатъчно главите с извънредно хубавия си вид, дела (пиарски), послания и обещания – за да го изберем? А след това продуктът му да е чиста плява. Защото пари за производството не са останали?

Ще гласувам, вероятно. Но ще се опитам да заобиколя рекламната схема. Как се прави това? Може би на основата на добрата, стара интуиция? На основата на едно консервативно, партийно-обвързано мислене? Все още не съм наясно. Но ви препоръчвам и вие да не бъдете наясно. Поне не и докато не сте помислили много, много хубаво.

Защото да си наясно просто ей така – защото си си наясно по принцип – е феномен, характерен за тия по Дънинг-Крюгер, които не са много... хм, така де – за тъпчовците.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

1000

1

д-р Тодор Толев

29.10 2019 в 10:45

За жалост, така си е ...
Сполай ти!

:)