Калин Терзийски: Глупостта да бъдеш себе си

Последна промяна на 02 октомври 2019 в 16:50 5267 1

Снимка OFFNews

Калин Терзийски

Момче блъснато от кола между улиците "Бузлуджа" и "Шандор Петьофи"!

Прочитам това и си представям - с лазещи по гърба ледени и опасни мравки - как в пет сутринта излизам от тавана, в който живеех; на същите две улички, в тихия център на София, точно там. Но беше преди двайсет и седем години. Излизам и слизам тихо по стълбите. Да не би да събудя някого, да не би да се подаде през процепа на някоя мрачна съседска врата някое зло и проклето съседско око: по нашия край съседите (и в битов, и в политико-географски смисъл) са тия, които те гледат недоброжелателно, изпитателно и ти мислят злото, защото мислят, не без основание, че ти им мислиш злото.

Слизам долу, отварям входната врата, заклещвам камъче, защото нямам ключ, а тя е секретна, бързо-бързо, с ръце в джобовете се втурвам навън. Отивам до денонощния магазин, за да си купя цигари (да речем), защото уча по патологична анатомия и още не съм си лягал. Студент по медицина съм. Изведнъж, както пресичам по диагонал тихата предсутрешна черна уличка – грохот, писък, рев, сблъсък – и кола, движеща се с осемдесет километра в час ме помита; аз изхвърчам, блъсвам се като запокитен парцал в отсрещната сграда, колата отминава и после всичко утихва.

Естествено, това не се е случвало.

И аз, четейки за горкото момче, загинало в нашите объркани дни, се замислям: Защо тогава не е станало, а става сега?

Може да се дадат много отговори, повечето от които са очевидни.

Но все пак аз съм върл противник на това цъкане с език и опяване: страшно лоши времена настанаха цъ-цъ-цъ, по-лошо не е било, на зле отиваме! Тая похотлива и злорада безнадеждност, която ни е така близка и толкова обичаме да я сеем навсякъде, е чисто и просто подлост: Когато си добре – първо – страх те е, че „добрето” ще свърши; и второ – хубаво е вечно да мрънкаш и да се оплакваш, за да не би другите (а и самият ти!) случайно да си помислят, че си прекалено добре. И да направят нещо, та да не бъдеш чак толкова добре и толкова самодоволен.

Това вечно и злорадо опяване е всъщност нашето баене срещу уроки: Когато е хубаво детето казваме: грозно е! Отвратително е! Пу пу – плюем го – да не му е уроки! – защото смъртта и дяволът (но без рицаря по Дюрер) налитат на хубавите неща. И ние – за да ги защитим – наричаме ги грозни и даже се правим, че ги смятаме за грозни. И даже стигаме до там да вярваме, че са грозни.

Затова – повярвайте ми – колкото по-лоши неща говорят за живота хората (особено примитивните), толкова, значи, е по-добър животът.

Баене против уроки е това окайване и опяване!

Но да си кажа: преди, когато аз живеех на "Шандор Петьофи", нямаше екстази, спийд, канабис и друсан канабис (напоен с хероин или диазепам, да речем); нямаше кокаин, нямаше амфети и метамфетамин и въобще – доста скучен и еднообразен беше животът от химическа гледна точка. Имаше само давилови капки (тинктура опии), както и морфин, лидол и кодеин, а и злощастно прочутият паркизан, от който хората „паркизанясваха” и обикаляха цяла София по цяла нощ с пулс двеста и сухи като Калахари усти. Тях и сега ги има и хората си ги употребяват, ако са любители на ретрото.

Но да не си помисли някой, че обвинявам наркотиците и алкохола за бързото нощно каране, за джигитските изпълнения по малки улички, за дивеенето и разпасаното поведение по улиците! Не, не и не! Те са само една от отвратителните причини.

За да те блъснат на малка уличка през нощта и да загинеш от това трябва много лош късмет. Но и други лоши обстоятелства. Някой трябва да кара бързо и невнимателно.

И сега ще кажа така: Новият и най-масов наркотик се нарича „Бъди себе си!”

Той е това, което трови младите умове, той е това, което отключва зандана с демоните у нас!

Някакви малоумни рекламисти и създатели на обществено мнение измислиха и въдвориха тоя, неозначаващ нищо сам по себе си, слоган. И той се имплантира в милиони мозъци като туморна клетка.

Защо говоря така?

Защото под „бъди себе си” обикновено, забелязал съм, се разбира: отпусни се, нямай задръжки, отпусни си душата – пърди, крещи, реви, дръж се малоумно, дръж се нагло, освободи алчността и егоизма си, слушай силно чалга, слушай турбо чалга, бъди Слави Трифонов, бъди простак на воля, дай воля на дивотията и селянията си, дай воля на агресивните си инстинкти, на низките си желания...бъди себе си...т.е. – бъди животното, което се крие в теб!

А както казва клетия и неуспял лъжец Гьобелс – една лъжа, повторена хиляда пъти, става истина.

Всъщност „бъди себе си” не е лъжа!

Човек действително има (храни) в себе си скот. Един жалък и див скот, който обича да заявява съществуването си чрез каране със сто по улиците нощем. С надуване на двигателя на пистовата моторетка по Цариградско в пет сутринта. С въпиюща, скотска наглост.

„Бъди-себе-си” разпасаност, рекламирана наляво и надясно.

Каква е целта?

Целта се крие в една от изброените горе думи. Думата е „алчност”.

Рекламистите, натрапващи непрекъснато идиотизма „Бъди себе си”, имат предвид следната част от нашето „себе си”: не ограничавай алчността си, ненаситната си лакомия за още и още!

Не си и помисляй да ги ограничаваш, о ти, свещен потребителю!

Отвори пастта си колкото можеш по-широко, а ние ще ти продадем много изгодно и специалния есенен разширител за пасти – та да можеш да си развиваш от октомври нататък пастта още и още по-широко! Да можеш да ламтиш непрекъснато! Бъди себе си – искай и искай и искай! И естествено – купувай, купувай, купувай!

И не се ограничавай в нищо!

Ако ти се кара с идиотска скорост по идиотските малки нощни улички – карай си! Просто бъди себе си!

Тук ще кажа: въобще не знам дали горкото момче от бързото каране на такъв „бъди-себе-си” маниак ли е пострадало. Може и наистина да е просто много лош късмет.

Аз говоря за света и за хората въобще.

И се надявам да си дадем воля и да не разбираме всяко написано нещо в най-конкретния, елементарен, пораждащ мнителност смисъл. 

Защото и да си тъп и ограничен, при това – нарочно – е също част от тая проклета „бъди-себе-си” пропаганда!

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

1000

1

д-р Тодор Толев

03.10 2019 в 22:09

Много е хубаво!
Благодаря!